Определение № 3524 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1690/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 272/24.11.2025 г. по в.гр. д. № 366/2025 г. на ОС - Враца, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.42 ЗЗД,чл.33 ЗС и чл.108 ЗС. Жалбоподателката П. П. Д., чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение, като е постановено на база на неправилно преценена доказателствена тежест и преценка на събраните доказателства, съдържа нарушения на материалния закон, фактически неточности и е необосновано. Ответниците - „Голдън Фрут“ ООД, В. И. В., П. М. М., Д. М. М. и С. М. М., чрез процесуалния си представител, излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иска да се прогласят договорите за покупко продажба, обективирани в Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № ..., том III, peг. № 2671, дело №410 от 2023 г. на Б. М. - Нотариус вписан под № 593 в НК на РБ, и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том III, peг. № 2672, дело №411 от 2023 г. на Б. М. Нотариус вписан под № 593 в НК на РБ за недействителни, като сключени при липса на изразено съгласие от страна на ищцата досежно собствената на П. П. Д. идеална част, както и на основание чл. 33, ал.2 ЗС да бъде допуснато изкупуване от страна на П. П. Д. на 1/2 ид. ч. от описаните недвижими имоти при условията описани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №46, том III, peг. № 2671, дело № 410 от 2023 г. на Б. М. - Нотариус вписан под № 593 в НК на РБ, и договор за покупко - продажба обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №47, том III, peг. №2672, дело №411 от 2023 г. на Б. М. - Нотариус вписан под № 593 в НК на РБ, както и IV. да бъдат осъдени ответниците В. И. В., В. Ц. В. и „Голдън Фрут" ООД да отстъпят собствеността и да предадат владението върху имотите на П. П. Д.. Със същото решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение № 61/30.04.2025 г. по гр.д. № 149/2024 г. на РС – Мездра, е отхвърлил предявените искове от ищцата П. П. Д., за признаване за установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор [№] - Лозе с площ от 777 кв. м.; 2. Поземлен имот с идентификатор [№] - Нива с площ 5465 кв. м.; 3. Поземлен имот с идентификатор [№] - Лозе с площ 529 кв. м.; 4. Поземлен имот с идентификатор [№] - нива, с площ 7698 кв. м.; 5. Поземлен имот с идентификатор 12704.10.27 - изоставено трайно насаждение, с площ 5999 кв. м.; 6. Поземлен имот идентификатор [№] - Нива, с площ 3999 кв. м.; 7. Поземлен имот с идентификатор [№] - изоставено трайно насаждение, с площ 2499 кв. м. и за предаване владението върху същите. Установено е, а и между страните не е спорно, че страните в производството са наследници на М. И. С., бивш жител на [населено място], като ищцата е негова внучка, а останалите са правнуци. Ищцата е предявила иск за обявяване за недействителни сделките, сключени от нейния пълномощник С. М., като сключени без нейно съгласие и да бъде допуснато изкупуване на продадените имоти на нея, като и се предаде владението върху същите. Установено е, че ищцата с пълномощно с нотариална заверка на подписите с peг. № 6602 и заверка на съдържанието с peг. № 6603, том 1, №146 от 24.11.2023 г. на нотариус Х. А. е упълномощила С. М. М. да я представлява пред нотариус, Служба по вписванията към Агенция по вписванията и др. органи за разпореждане с процесните имоти, но в последствие с приложената по делото декларация с нотариална заверка на подписа peг. № 6872 от 11.12.2023 г. на нотариус Х. А. ищцата е оттеглила пълномощно с peг. № 6602/24.11.2023 г. за удостоверяване на подпис и рег. № 6603/24.11.2023 г., том 1, акт 146 по общия регистър на нотариус Х. А., с упълномощено лице С. М. М.. Констатирано е от приложената разпечатка от 11.12.2023 г. от регистър Единство на Нотариалната камара се установява, че е отразено под № 6872/11.12.2023 г. оттеглянето на пълномощно 6602/24.11.2023 г., с които са продадени следните имоти Поземлен имот с идентификатор [№] - Лозе с площ от 777 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор [№] Нива с площ 5465 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор [№] - Лозе с площ 529 кв. м. и Поземлен имот с идентификатор [№] -нива, с площ 7698 кв. м. )Поземлен имот с идентификатор [№] - Лозе с площ от 777 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор [№] Нива с площ 5465 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор [№] - Лозе с площ 529 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор [№] - нива, с площ 7698 кв. м., Прието е за установено, че с нотариален акт № 46/2023г от 20.12.2023г. на нот. Б.М. с рег.№593е С. М., действайки лично и като пълномощник на ищцата заедно с братята си Д. М. и П. М., продават на ответника „Голдън Фрут" ООД следните имоти 1)Поземлен имот с идентификатор [№] - Лозе с площ от 777 кв. м.; 2) Поземлен имот с идентификатор [№] Нива с площ 5465 кв. м.; 3) Поземлен имот с идентификатор [№] - Лозе с площ 529 кв. м.; 4) Поземлен имот с идентификатор [№] -нива, с площ 7698 кв. м., Установено е също така, че с нотариален акт №47/2023г. от 20.12.2023г. на нот. Б.М. ,рег №593 С. М., действайки лично и като пълномощник на ищцата заедно с братята си Д. М. и П. М. продават на В. И. Поземлен имот с идентификатор [№] - изоставено трайно насаждение, с площ 5999 кв. м.; 2) Поземлен имот идентификатор [№] - Нива, с площ 3999 кв. м. и 3) Поземлен имот с идентификатор [№] - изоставено трайно насаждение, с площ 2499 кв. м. Съдът е приел, че по процесните договори за продажба ищцата е била надлежно представлявана отответника С. М. М. чрез упълномощаването му от същата, тъй като не са събрани доказателбства за оттеглянето на упълномощителната власт, дадена на пълномощника. Съдът е изложил съображения за това, че в правната теория и съдебната практика сеприема, че упълномощаването може се прекрати с оттегляне на пълномощното, който акт е едностранно волеизявление на упълномощителя, с което прекратява пълномощието, като същото е с адресат и оттеглянето трябва да се разгласи по такъв начин, че да достигне до пълномощника и до третите лица. Посочено е, че с оглед разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗЗД прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника. Прието е, че ищцата не е уведомила ответника С. М., че е оттеглила пълномощието му, не е уведомила и договарящите с пълномощника лица за оттеглената упълномощтелна власт за разпореждане с имотите, предмет на процесните договори, като единствените ѝ твърдения са, че е оттеглила пълномощното с делкарацията с нотариална заверка на подписа peг. № 6872 от 11.12.2023 г. на нотариус Х. А., като на 11.12.2023 г. същата е отразена в регистър Единство на Нотариалната камара, под № 6872/11.12.2023 г. Въззивният съд е изтъкнал, че в случая ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че ответниците, купувачи по договорите В. И. В. и „Голдън Фрут" ООД са знаели за прекратяване /оттегляне/ на пълномощията на лицето, с което са договаряли - С. М. М., а напротив, по делото няма никакви доказателства самият пълномощник да е узнал за декларацията за прекратяване на пълномощното преди сключването на сделката. Въззивният съд е приел, че при прекратяване на пълномощното чрез неговото оттегляне от страна на ищцата не е имало, а дори да би могло да се приеме че такова е имало, същото не може да се противопостави на третите лица В. И. В. и „Голдън Фрут" ООД, които добросъвестно са договаряли с пълномощника С. М. М.. Прието е, че извод в обратния смисъл не може да се направи и от установения в процеса факт, че оттегляне на пълномощието е било вписано в Единен електронен регистър "Единство", който се поддържа от Нотариалната камара на Република България, тъй като този регистър е създаден във вр. с Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, в сила от 19.10.09 г., предназначен е за вътрешно ползване на нотариусите и няма публичен характер. Посочва се, че той охранява професионалните интереси на нотариусите и има отношение към реализиране на тяхната отговорност в случай на неизвършена или ненадлежно извършена проверка. Приети са за основателни възраженията на ответниците В. И. В., В. Ц. В. и „Голдън Фрут" ООД за добросъвестност при сключване на договорите. По изложените съображения въззивният съд е приел, че предявените искове за прогласяване недействителността на договорите, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46, том III, peг. № 2671, дело № 410 от 20.12.2023 г. на Б. М. нотариус вписан под № 593 в НК на РБ и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том III, peг. №2672, дело № 411 от 20.12.2023 г. на Б. М. - Нотариус вписан под № 593 в НК на РБ, поради сключването им от лице без представителна власт, се явяват неоснователни и недоказани. Поради отхвърлянето на облигационния иск за прогласяване нищожността на договорите за покупко - продажба въззивният съд е отхвърлил и иска по чл. 33, ал.2 ЗС, както и иска по чл. 108 ЗС. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят поставя за разглеждане въпросите: следва ли въззивният съд да укаже на страната кои са подлежащите на доказване факти, за които не сочи доказателства, когато е достигнал до извода, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях, длъжен ли е съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите от значение за решаване на делото, да им осигури възможност да посочат фактите, на които основават исканията си и да представят доказателства за тях, да се запознаят с исканията и доводите на насрещната страна и да изразят становище по тях, изключва ли добросъвестността на третото лице по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД основателността на предявен установителен иск за прогласяване на висяща недействителност на договор с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, вписването на декларация за оттегляне на пълномощно в регистър „Единство", създаден с Наредба № 32 от 29 януари 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори изпълнява ли изискването за вписване прекратяване на пълномощието по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД?, при конкуренция между правата на мнимо представлявания по чл. 42, ал. 1 ЗЗД да се позове на недействителността на сделка, сключена без представителна власт, и правата на трето добросъвестно лице, черпещо права от същата сделка при условията на чл. 41 ЗЗД, на кого следва да се признае предимство и как се определя съотношението между двете разпоредби, изключва ли защитата на добросъвестното трето лице по чл. 41 ЗЗД възможността мнимо представляваният да противопостави недействителността на сделката по чл. 42, ал.1 ЗЗД, когато правата им се намират в конкуренция. Поддържа основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, както и чл.280, ал.2 ГПК- недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба-съдът не е констатирал противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, за да може да конкретизира какво е правното основание- по чл.26, ал.2 ЗЗД или по чл.42 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси и на соченото основание. Решението не е недопустимо, тъй като не е постановено по нередовна искова молба - съдът не е констатирал противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. На процесуално правните въпроси относими към задължението на съда да обсъди всички възражения, доводи и доказателства по делото и да изложи събствени мотиви, съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС обективирана в т. 2 на ТД № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС/цитирана и от самата жалбоподателка/, където е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Посочено е, че когато във въззивната жалба се съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая във въззивната си жалба жалбоподателката не е направила оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, поради което въззивният съд не е дължал изготвяне на нов доклад и даване на указания. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по формулираните материално – правни въпроси относими към преценката за добросъвестност на третото лице по смисъла на разпоредбата на чл.41, ал.2 ЗЗД.На тях съдът също е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС обективирана и в решение № 114 от 21.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4370/2015 г. на IV - г. о., в което е прието, че в разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗЗД е регламентирано, че прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено. Прието е, че прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети добросъвестни лица, без да е разгласено по такъв начин, че третите лица да са узнали затова или да са могли да узнаят, като е прието, че в случая оттеглянето на пълномощното не е вписано и презумпцията за добросъвестност на банката, като трето лице, не е оборена. В случая жалбоподателката е оттеглила пълномощното си, но не е довела до неговото знание това действие респективно това не е било известно и на третите лица контрагенти по договорите за покупко – продажба. По въпросите: при конкуренция между правата на мнимо представлявания по чл. 42, ал. 1 ЗЗД да се позове на недействителността на сделка, сключена без представителна власт, и правата на трето добросъвестно лице, черпещо права от същата сделка при условията на чл. 41 ЗЗД, на кого следва да се признае предимство и как се определя съотношението между двете разпоредби и изключва ли защитата на добросъвестното трето лице по чл. 41 ЗЗД възможността мнимо представляваният да противопостави недействителността на сделката по чл. 42, ал.1 ЗЗД, когато правата им се намират в конкуренция също не е налице основание за допускане на касационно обжалване/в този смисъл т.2 от ТД№5/2014г. ОСГТК на ВКС/. В съдебната практика се приема, че между начална липса на представителна власт и прекратена представителна власт има сериозна разлика, която се свежда до това, че в единия случай овластяване въобще не е имало, а в другия е съществувало и едва впоследствие е прекратено. В първия случай мнимо представлявания никога не се обвързва, а във втория ако третото лице е добросъвестно упълномощителя е обвързан от договора докато известяването за оттеглянето не е достигнало до третото лице и при нотариално заверено пълномощно това трябва да стане в писмена форма. Този, който е учредил представителната власт носи и тежестта да извести третите лица за прекратяването й.Ако представлявания не е положил дължимата грижа няма причина да се предпочетат интересите му. Уведомяването на нотариус не води до ограничаване на представителната власт, тъй като той не е третото лице, което трябва да узнае за оттеглянето на представителната власт. Тежестта на доказване е върху упълномощителя. В практиката се посочва, че третото лице е добросъвестно и ако е извършено вписване в регистър с ограничен достъп или достъпът изисква специално разрешение и когато законът говори за вписване има предвид вписване в публичен регистър. Публичност означава ,че вписаното обстоятелство се смята за известно на всички добросъвестни лица, а такива са търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на кооперациите и др.В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд. Така установената практика не е неправилна и не следва да се допусне касационно обжалване за да бъде коригирана същата. На ответниците по жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива. Предвид изложените съображения, съдът