Определение № 140 от 08.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1543/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца В. А. Н. против Решение № 1213 от 12.06.2020г. по в.гр.д.№ 4916/2019г. на Софийски апелтивен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 13809/2016г. на СГС, ГО, 10 състав в частта за отхвърляне на иска по чл.226,ал.1 КЗ-отм., предявен срещу ЗАД“Армеец“АД за разликата над 75 000лв. до пълния предявен размер от 100 000лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищеца, настъпила в резултат на пътно произшествие от 27.09.2014г. Касаторът се позовава на основанията за неправилност по чл.281,т.3 ГПК. Счита за необосновани изводите на САС за наличие на съпричиняване от Б. В. Н. - починалия син на ищеца в размер на 25 % поради пътуване в задната част на купето на автомобил при демонтирана задна седалка. Счита възражението на застрахователя за съпричиняване за недоказано по съображения, че: в мотивите на присъдата не е коментиран принос на починалия; в диспозитива не е възприето, че е осъществен престъпен състав, в който обективно се включва и поведението на пострадалия; по делото не е установено категорично от вещите лица, че с оглед конкретните увреждания пострадалият не е бил обезопасен с предпазен колан. Оспорват се изводите на САС и при определяне на справедливия размер на обезщетението. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска в предявения размер със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването: 1/ При допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Твърди се противоречие на обжалваното решение с ППВС № 4/1968г. 2/ Може ли гражданският съд да се позове на свидетелски показания от наказателния процес като се сочи основанието по т.1 н чл.280,ал.1 ГПК и се поддържа наличие на противоречие на решението на САС с решението по гр.д.№ 590/1993г. на 4 г.о. на ВКС 3/При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието приложно поле е обосновано с довода за „съществено изменение на правната рамка по отношение на ЗЗГОА, коренна промяна на икономическите и социалните условия спрямо тази, при която е приета основополагащата задължителна съдебна практика - ППВС №4/1968г., се иска допускане на обжалването по въпросите: 3.1/ Следва ли съдът при постановяване на решението си по прекия иск по чл.226,ал.1 КЗ, освен с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, да съобразява размера на обезщетенията и с лимитите на застрахователните покрития по чл.226 КЗ-отм., предвид динамиката последната норма съобразно пар.27 ПЗР на КЗ; 3.2./ Включват ли се в критериите за справедливост промените на законодателството, на обществено икономическите и социални условия в страната ни и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразят тези промени. 4/Под формата на твърдение /а не на въпрос/ са въведени съображения за „липса на законов регламент, който да служи като критерий при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, което води до противоречива съдебна практика по този род дела в широк диапазон на присъжданите обезщетения“ като касаторът се позовава на решения на САС, с което искове на родители са уважавани в по-висок размер. 5/ Дали при една и съща фактическа обстановка, установена с влязла в сила присъда, могат ли съдилищата по две дела, заведени от наследници на починалия, да достигнат до различни правни изводи относно наличието или липсата на съпричиняване от пострадалия, както и до това, евентуално в какъв процент се изразява то. Касаторът обосновава, че с решение от 28.06.2019г. по гр.д.№ 11433/2018г. на СГС, ГО, 6 състав /което представя и което не твърди да е влязло в сила/ искът за сестрата на починалия - М. В. Г. е уважен за 5 000лв. като е отречено наличието на съпричиняване от Б. Н. по съображения, че дори и с предпазен колан, леталният изход е бил сигурен. В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни срещу първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен за сумата 75 000лв. и отхвърлен за разликата до предявения размер от 100 000лв. Първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за търпените от ищеца вреди от загубата на сина му е 100 000лв., но загиналият е допринесъл за настъпването на вредите, приемайки да пътува не по установения ред за превозване на пътници и в нарушение на задължението си по чл.137а ЗДвП. Съставът на САС е приел за безспорно, че смъртта на 41 годишният син на ищеца е настъпила поради виновно и противоправно поведение на водач /установено с влязла в сила присъда за извършване на престъпление по чл.343,ал.3,б.“б“НК при условията на независимо съпричинителство с друг водач/, за чиято гражданска отговорност е била налична застраховка при ответното дружество при безспорно установен механизъм на произшествието. Като спорни във второинстанционното производство са очертани въпросите относно съпричиняването, респ. размера на обезщетението. По въпроса за съпричиняването, въззивната инстанция е отчела като безспорно установен факта, че загиналият е пътувал в задната част на купето на автомобила при демонтирана задна седалка, ведно с коланите към нея, за да може да бъде превозен воден радиатор, върху който е бил седнал самият пътник и това поведение е квалифицирано като способстващо за настъпването на увреждането, тъй като пострадалият се е поставил в риск, приемайки да пътува по описания начин. За относими към разглеждания спор са приети мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС при отчитане на спецификата на настоящия казус. Поведението на пострадалия е определено като рисково поради предприетото пътуване в моторно превозно средство по неподходящ начин - при отстранени седалки, с голям по обем багаж и седнал върху него. Обосновано е, че тези действия са резултат на съзнателен и свободно формиран избор и поемане на предвидим и реално очакван риск от настъпване на някакъв вид увреждане при този неправилен, неразрешен и очевидно небезопасен начин на превоз и пътуване; че игнорирайки реално и житейски логично предположимите опасности от този начин на пътуване, пострадалият е способствал за фаталния изход с действия, съставлявящи обективен принос, който е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Мотивирано е, че тези изводи не противоречат на текста на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, тъй като се установява, че автомобилът е бил с прикачени към задната седалка колани, които са отстранени/демонтирани с цел превоз на багаж. Мотивирано е, че в хипотеза на самоволно отстраняване на коланите - очевидно с цел да се превози по неподходящ начин товар с пътник върху него, текстът на чл. 137а ЗДвП следва да бъде корективно приложен при отчитането на съпричиняване, тъй като липсата на колани е резултат от поведението на лицата, транспортиращи водния радиатор (в това число и пострадалия) и това тяхно неправомерно поведение не може да създаде в тяхна полза права, респ. да игнорира извода, че е налице принос за вредните последици. Обосновано е, че неправомерното поведение е комплексно, тъй като са нарушени правилата за безопасно пътуване с оглед пространственото разположение на пасажерите и товарите, като част от това неправомерно поведение е и неизползването на обезопасителните колани. Въззивната инстанция изрично е посочила, че тези изводи не се основават на възприети от наказателния съд мотиви, тъй като за гражданския съд са релевантни и обвързващи само и единствено фактите, визирани в чл. 300 ГПК, касаещи вината и противоправното поведение на водача, но не и на пострадалия при инцидента - последният не е бил субект на наказателното производство и неговото поведение не било преценявано с оглед спазването на материалния наказателен закон. Досежно размера на обезщетението на ищеца за търпените от него неимуществени вреди от загубата на сина му, САС е обсъдил, че претендираният размер от 100 000 лв. е съответен на всички относими и влияещи фактори - възрастта на починалия, възрастта на ищеца, момента на настъпване на ПТП и обществено икономическите отношения към същия момент, застрахователните лимити, съдебната практика, принципа на справедливост, установената близостта и добрите отношения между родител и син, помощта, която последният е оказвал на баща си, съвместното им съжителство преди инцидента, настъпилите негативни последици в живота на ищеца, преживените от него скръб, мъка и срив. Въззивната инстанция е споделила извода, че обемът на съпричиняването е ј и дължимият размер на обезвреда възлиза на 75 000 лв., така както е формиран и крайният извод на първоинстанционния съд. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не може да бъде уважено: Въпросите, свързани с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД /въпрос 1, 3.1. и 3.2/ нямат правна характеристика, а са твърдение за неправилно определен като краен резултат размер на обезщетението. При поставянето им касаторът игнорира факта, че съдилищата еднозначно са определили като справедлив размер на обезщетението претендираната от ищеца сума, а отхвърлянето на иска за сумата от 25 000лв. не е в резултат на приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а след редуциране на исканото от ищеца обезщетение с приетия обем на съпричиняване от пострадалия. Въззивната инстанция не само че не е отрекла тезата на касатора, заложена във въпроси 3.1 и 3.2, но изрично е посочила, че съобразява застрахователните лимити и обществено икономическите и социалните условия към момента на увреждането на ищеца. Неоснователността на искането за допускане на факултативния касационен контрол по п. 4 пряко произтича от обстоятелството, че изложеното в него изобщо не съставлява въпрос, а е твърдение на касатора за „отсъствие на законов регламент, който да служи за критерий при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди“. Паралелно с това, разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди /с оглед твърдението на касатора, че „делата се решават по различен начин“/ произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС 4/68г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение. Наличието на практика по чл.280,ал.1,г.1 изключва приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на което касаторът формално се позовава. Последният въпрос е реторичен и искането за допускане на касационното обжалване по него е безпредметно. Отговорът му пряко произтича от обстоятелството, че различният изход на спора по сходни дела, по които гражданският съд е обвързан от установените в чл.300 ГПК предели за непререшаемост на установеното във влязлата в сила присъда по отношение на авторството, деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, които са елементи както от състава на престъплението, така и на осъществения с него деликт, е обусловен от приетата за установена по всеки конкретен спор фактическа обстановка, по отношение на обстоятелства, стоящи извън задължителните предели на присъдата; от ангажираните доказателства; от приетите за доказани/недоказани, въведени по всяко отделно дело конкретни твърдения, доводи и възражения на страните. Поради това касаторът не разполага с релевантни правни аргументи, изведени от отречено съпричиняване от загиналия син на ищеца в производството по друго дело, пред друг съдебен състав, в което ищец е друго лице. Вторият въпрос не е разрешаван от въззивната инстанция, тъй като тя не се е позовала на „свидетелски показания от наказателния процес“. Въпросът е некоректен, зад него стои не съдържащо се в мотивите на САС произнасяне и позоваване, поради което е изключено той да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. При този изход на настоящото производство касаторът следва да заплати на насрещната страна претендираните разноски за изготвянето на отговора по чл.287 ГПК на насрещната страна от юрисконсулт с приложеното пълномощно, които следва да се определят в размер на 100лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.