Определение № 4782 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2415/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. И. Ж., чрез процесуален представител адв. С. П., против въззивно решение № 329 от 25.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3183/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която след частична отмяна на решение № 485 от 13.09.2024 г., постановено по гр. д. № 722/2022 г. на Районен съд - Асеновград, Й. И. Ж. е осъден да заплати на М. Р. С. сумата 5292 лева, представляваща стойността на извършени от С. в периода 2017 г. – 2019 г., включително подобрения в недвижим имот, собственост на Ж. – апартамент, заемащ целия трети /втори жилищен/ етаж от двуетажната с призем жилищна сграда в [населено място], общ. А., [улица], с която сума е увеличена и стойността на апартамента и Ж. се е обогатил неоснователно за сметка на С., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 31.03.2022 г. до окончателното изплащане. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба М. Р. С., подаден чрез адв. Д. Е., в които поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира: По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че ищецът и дъщерята на ответника Д. Ж. са бивши съпрузи, бракът им е сключен на 01.05.2009 г. и прекратен по взаимно съгласие на 19.12.2021 г. с решение, постановено по гр. д. № 1756/2021 г. по описа на Районен съд - Асеновград. Ползването на семейното жилище – процесния самостоятелен обект в [населено място], след развода е предоставено на Д. Ж.-С.. Това жилище е собственост на ответника /НА № .../1974 г. и № .../1975 г./. В него ищецът и бившата му съпруга са се нанесли през 2017 г. като в семейно жилище със знанието и съгласието на ответника, безвъзмездно и за неопределен срок. Установено е, че са направени подобрения в периода 2017 г. – 2018 г., а тези в кухнята – през 2019 г. Ответникът е знаел за тях и е бил съгласен с извършването им, в който смисъл са показанията на ангажираните и от двете страни свидетели. Въззивният съд е приел, че предвид установените доходи и разходи, въпреки задълженията си по жилищния кредит бившите съпрузи са имали финансовата възможност да извършат процесните подобрения, като в подкрепа на този извод е и факта, че същите са извършвани поетапно в период от три години, част от материалите са закупувани на кредит и заплащани впоследствие, в част от подобренията е влаган личен труд на двете спорещи страни, според свидетелските показания. При съпоставка на разказите на свидетелите съдът е стигнал до извода, че процесните подобрения са извършени съвместно, с общи средства и при равно участие в тях на бившите съпрузи от една страна и на ответника – от друга, както и с вложен в същите личен труд от ищеца и ответника, също в равна степен. Влагането на парични средства в ремонта и положен личен труд от ищеца се установява от представените от него писмени доказателства и от показанията на свидетелите И., Р., С. и Г.. Не са кредитирани показанията на свидетелите Д. и М. Ж., че всички платени от ищеца средства за ремонта са били на ответника. Защото тези свидетели са дъщерята и съпругата на последния, заинтересовани изходът на спора да е в негова полза, освен това след развода и понастоящем са в силно влошени отношения с ищеца. Показанията на свидетелите Ж. не се подкрепят от други ангажирани от ответника доказателства – писмени такива не са представени от ответника, а показанията на останалите негови свидетели не са лични и непосредствени, а пресъздават разказаното им от него и от съпругата му – свидетелката М. Ж.. Предвид стойността на извършените подобрения, установени от заключенията на СТЕ, съобразявайки и че решението е частично обжалвано от въззивника-ищец, съдът е приел, че искът е основателен за сумата 5292 лв. – половината от сумата 10 584 лв., представляваща общото участие на бившите съпрузи в тези подобрения и в увеличената вследствие тях стойност на имота на Й. И. Ж.. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Протокол за закупени плочки и стокова справка, без да е съпроводен с други първични счетоводни документи – разходни или приходни касови ордери, доказващи плащане на цената, достатъчно доказателство ли е за извършено плащане?“ и 2. „Следва ли с решението да бъдат обсъдени всички доводи и възражения на страните?“. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по първия въпрос в противоречие с решение № 81 от 31.05.2010 г. по т. д. № 675/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 288 от 07.01.2015 г. по т. д. № 3597/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 20 от 25.03.2013 г. по т. д. № 206/2012 г. на ВКС, I т. о. и по втория с определение № 579 от 24.04.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на ВКС, I г. о. и решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о. Поддържа и, че решението е вероятно недопустимо – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Съгласно приетото в решение № 114 от 19.01.2017 г. по гр. д. № 1357/2016 г. на ВКС, II г. о. – „Когато ищецът е предприел изменението на иска своевременно, липсата на произнасяне от първоинстанционния съд съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение подлежи на отстраняване от въззивния съд при наличието на обосновано оплакване във въззивната жалба.“. В случая, независимо, че районният съд е пропуснал да се произнесе с нарочен диспозитив за допускане на исканото увеличение на иска срещу Й. И. Ж., подобно оплакване не е изтъкнато пред въззивния съд, разглеждащ делото. Ответникът не е бил затруднен да реализира зашитата си по предявения срещу него иск. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос не е налице общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият се отнася до преценка на събраните по делото доказателства, поради което не е относим съм достъпа до касационно обжалване на въззивното решение. Отделно от това не е налице соченото противоречие с практиката на ВКС. Съдът е съобразил стоковата разписка и профила на ищеца при търговеца, заедно със събраните свидетелски показания. Вторият въпрос, касаторът привързва с оплаквания, че съдът не е обсъдил доводите на ответника за недоказаност на извършените подобрения от ищеца в имота. Не кореспондират със съдържанието на мотивите на решението твърденията на касатора за липса на обсъждане на доводите и възраженията му. Съдът се е обосновал, че от събраните по делото доказателства – СТЕ и свидетелските показания е установено извършването на описаните в исковата молба СМР. Несъгласието на страната с изводите на съда не обосновава достъп до касационно обжалване. Правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК. В обобщение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение