Определение № 505 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3757/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д., чрез адв. А. В., срещу решението на СГС, ІІ В състав № 261481/05.03.2021г. по гр.д.№ 13813/2019г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на СРС за осъждане на жалбоподателя Д. да плати на Т. Х. К., на основание чл. 93 ал.2 ЗЗД, сумата 12 517,31 лева, представляваща двойния размер на задатъка, платен по предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 30.09.2016г. и анекс от м.02.2017г., както и разноските по делото. Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба е поставен следният, преформулиран от съда въпрос, в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК: Виновно ли е неизпълнението на задължението на продавача по предварителния договор да сключи окончателен договор за покупко – продажба, когато се дължи на несвоевременно приключване на необходимата за целта и известна на купувача административна процедура по приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и съгласуване на проекта за ПУП. Твърди се, че цитираният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практиката на ВКС, застъпена в решение № 86/10.05.2016г. по т.д.№ 595/2015г., на ВКС, І ТО; решение № 82/31.07.2015 по т.д.№ 1611/2013г. на ВКС, І ТО и решение № 51/28.07.2015г. по т.д.№ 279/2014г. на ВКС, ІІ ТО. Ответникът по касационната жалба – Т. Х. К. я оспорва. Съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са сключили предварителен договор и анекс към него, по силата на които ответникът Д. е обещал да прехвърли по нотариален ред на 30.06.2017г. в собственост на ищеца К. реална част от УПИ; на падежа продавачът не е разполагал с необходимите документи за нотариално изповядване на сделката; при сключване на предварителния договор и анекса от 02.2017г. купувачът е платил задатък в общ размер на левовата равностойност на 3200 евро (1700 евро плюс 1500 евро) и че предварителният договор е развален извънсъдебно от далата задатъка страна – купувача К.. Въз основа на така приетото са формирани правни изводи, че ищецът е изправна страна по договора; налице е виновно неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли по нотариален ред собствеността върху обещания имот; ищецът надлежно е упражнил потестативното си право да се откаже/ развали договора и ликвидацията на облигационното отношение следва да се реализира чрез ангажиране на гражданската отговорност на ответника за връщане на дадения задатък в двоен размер. В обжалваното решение не е обсъдено нито от фактическа, нито от правна страна оплакването по въззивната жалба на ответника за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на задължението му да прехвърли имота, обусловена от факта, че към 30.06.2017 СГКК - София не е приела внесения с вх.№ 01-189863/23.06.2017г. проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и не го е съгласувала за изменение на ПУП. Или изводите на въззивния съд за виновно неизпълнение на договора не са изведени след преценка на цитираното оплакване. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В случая, поставеният от касатора правен въпрос, макар да е значение за спорното право, не е разрешен в обжалваното решение и не обуславя правните изводи на въззивния съд. Ето защо, не е налице общото селективно основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Отделно, посочената от касатора съдебна практика, от една страна, няма връзка с поставения от него правен въпрос, а от друга – е ирелевантна за предявения иск по чл. 93, ал.2 ЗЗД. Същата е по приложението на чл. 87, ал.2 ЗЗД и приема, че забавата на длъжника по договора и нейната продължителност не са достатъчни, за да обосноват извод за безполезност на изпълнението за кредитора, който следва да докаже отпадане на интереса си, за да упражни надлежно потестативното си право да развали договора. Регламентираното в чл. 93, ал.2 ЗЗД право на отказ от договора е потестативно право, което се различава от правото на изправната страна да развали договора по чл. 87 ЗЗД, като за упражняването му е достатъчно да са налице виновно неизпълнение на задължението и едностранно адресирано волеизявление от страна на изправния кредитор. Даването на подходящ срок за изпълнение на задължението, каквото изисква разпоредбата на чл. 87, ал.1 ЗЗД, не е материалноправна предпоставка за упражняване на потестативното право на отказ от договора по чл.93, ал.2 ЗЗД. Ето защо, за да се откаже от виновно неизпълнения договор, кредиторът не дължи установяване на безполезност на престацията на неизправния длъжник. В заключение, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и съдът