Определение № 50 от 11.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 853/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение № 1944 от 17.08.2012г. по гр. д.1996/12г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Касаторът, в изложението си на основанията по чл.280, ал.1 ГПК е поставил въпроса – „ Следва ли адвокатското възнаграждение да е действително заплатено, за да бъде присъдено същото на страната, която го претендира”, като е изложил подробни доводи за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК и е мотивирал наличие на противоречива практика. Тъй като разгледаният от страната въпрос е поставен за разрешаване от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия при ВКС с разпореждане от 31.07.2012г. на Председателя на ВКС и е образувано ТД №6/12, на основание чл.292 ГПК, производството следва да бъде спряно, след като бъде допуснато касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение