Определение № 504 от 03.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1303/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 590 от 03.12.2015г по в.гр.дело № 760/2015г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение №637 от 03.05.2015г по гр.д. № 3097/2013г на Плевенски районен, произнесено по заведен срещу касатора иск за обезщетение на вреди от непозволено увреждане, който е уважен. Ищецът е постарадал при инцидент, докато е бил настанен на задължително лечение в психиатрично заведение, поради което е ангажирана отговорността на ответника по чл. 47 ал.2 ,вр. чл.49 ЗЗД. В приложеното съм жалбата изложение здравното заведение поставя въпроси: длъжен ли е съдът служебно да изясни наличието на процесуална правоспособност и дееспособност на ищеца да подпише пълномощно и договор за правна помощ ,при наличие на данни за негово психиатрично заболяване, в случая епикриза с диагноза органично налудно (шизофреноподобно)разстройство. Изтъква се, че в хода на производството съдът е бил длъжен служебно да изясни и установи възможността „ищецът да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си” В тази връзка с формулиран и втория въпрос: длъжен ли съдът служебно да изясни наличието на процесуална правоспособност и дееспособност на ищеца, при данни че е бил настанен в психиатрична клиника за експертиза по реда на чл. 155 от закона за здравето Въпросът се свързват с довод за недопустимост на решението и противоречие с практика на ВКС, в която се изтъкват служебните задължения на съда в тази връзка Приложено е определение №117/2014 г по т.д №158/2014г,ТК ,практика на ВКС по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК Отговор е постъпил от ответника по жалбата П. П. Г., представляван от адв.Св. Р.. Като правоспособно лице ищецът може лично да извършва всякакви процесуални действия ,съответно да упълномощи адвокат. Поставянето на този въпрос не може да компроментира защитата на правата на ищеца като лице,страдащо от психиатрично заболяване ,това ще е в противоречие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по служебен критерии ,за да се провери допустимостта на обжалваното решение, нито по критериите за селекеция на касационните жалби в чл.280 ал.1 ГПК,за да се даде отговор на формулираните правни въпроси. Същите са израз на превратно разбиране на касатора за принципа на служебното начало в процеса и на служебните задължения на съда, когато следи за процесуалната правоспособност и дееспособност на страните. Ищецът в настоящия процес П. П. Г. е правоспособен български гражданин, навършил пълнолетие и неговата дееспособност безспорно не е ограничавана по реда, предвиден в закона. Общият режим на дееспособноста предпоставя и изводът за редовност при упълномощаването на адвокат, който да предяви иска и да осъществи процесуалното представителство по делото. Чрез настоящия иск, като лице с психически увреждания, постарал при инцидент в ответното здравно заведение докато е бил на лечение, П. П. Г. е реализирал правото си на обезщетение. Поначало съдът, пред който правният спор е висящ, няма основание служебно на предприема освидетелстване на страна по делото. Проверката за правоспособност и дееспособност на участниците в процеса не се изразява в подобни действия. В случая по делото не са налице и обстоятелствата, при които съдът прилага чл.229 ал.1 т.3 ГПК. По възраженията на ответната страна, изразила съмнения относно редовността при упълномощаването за завеждане на делото, Плевенски районен съд съответно е приложил процедурата по чл. 176 ГПК. Ищецът се е явил в съдебно заседание на 03.04-2015г и лично е заявил, че е подписал пълномощното на представляващия го адвокат и че желае този адвокат да го представлява в процеса. След като основанията за съмнение по въпроси, касаещи допустимостта на процеса са били отстранени по този начин, като въззивен жалбоподател касаторът и ответник по иска не е изтъквал процесуални нарушения спрямо приетото редовно процесуално представителство на ищцовата страна, нито някакви факти, налагащи съдът да упражни други свои служебни правомощия. Доводът за противоречие с указаното в определение №117/2014 г по т.д №158/2014г,ТК на ВКС ,по въпроса за задължението на съда да следи за процесуалната правоспособност и дееспособност по всяко време на делото, е неоснователен. В правовата държава водещ е залегналият в чл.1, чл.12 т.1-3 и чл.13 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (ратифицирана със закон и в сила от 21.04.2012г )принцип за защита и гарантиране пълноценното и равноправно упражняване на всички права от хората с увреждания, признаване правоспособността и дееспособността им - наравно с всички останали, при подходящи мерки за осигуряване необходимата им подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права и достъп до правосъдие, включително чрез предоставяне на подходящи процесуални мерки с оглед ефективното изпълняване на тяхната роля като преки, или непреки участници в съдебен процес. В действията си по настоящето дело,съдилищата са тълкували и приложили действащите процесуални норми в съответствие с горните възприети и в практиката на ВКС цели и принципи, в рамките на служебната си компетентност. Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска. Касатърът следва да заплати 500 лева разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.