Определение № 237 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 631/2011 г.
ВКСII гражданско отделение24.06.2011 г.докладчик Велислав Павков
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Г. В. и И. Х. В. и касационната жалба на А. Х. В. и И. Г. Л. против решение №112/08.02.2011 г., постановено по гр.д.№ 1709/2010 г. от Окръжен съд – Варна. Определението може да се обжалва по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите, че е изготвено и обявено. На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от настоящото определение да се връчи на жалбоподателите М. Г. В. и И. Х. В. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4 адв.П. С. и А. Х. В. и И. Г. Л. и двамата от [населено място], [улица], ет.2. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. В. и И. Х. В. и по касационна жалба на А. В. и И. Л. против решение №112/08.02.2011 г., постановено по гр.д.№ 1709/2010 г. от Окръжен съд – Варна. От ответниците по касационните жалби И. Николова К. и Н. Д. Й. е постъпил отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, с който оспорват касационните жалби. Оспорва се и допустимостта на касационното обжалване, предвид цената на иска, която е под 5 000 лева. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, намира касационните жалби за процесуално недопустими, на основание чл.280, ал.2 от ГПК. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Касационните жалби са депозирани в окръжния съд на 11.03.2011 г. и на 15.03.2011 г., поради което и с оглед разпоредбата и по аргумент от пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.100/2010 г./, по отношение на подадените касационни жалби следва да се приложи разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. По делото, на л.26 от производството пред районния съд, е приложено удостоверение за данъчна оценка изх.№5317/04.12.2007 година, издадено от [община], сочещо, спорния имот е с данъчна оценка от 15371,40 лева. Искът е предявен на 20.11.2007 година, поради което по отношение на определяне цената на иска следва да се прилагат разпоредбите на ГПК /отм./ - чл.55, ал.1, б.”б”. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск за собственост е в размер на ¼ от данъчната оценка на имота, в случая цената на предявения иск е 3 842,90 лева, както е посочил и ищецът в молбата си до районния съд от 02.01.2008 г., намираща се на л.24 от делото пред В.. Тази сума, като цена на иска, обосновава извода на съда, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо, поради цена на предявения иск под 5000 лева, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.2 от ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия