Определение № 4973 от 16.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2613/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, представлявана от пълномощника К. против въззивно решение № 1474 от 11.12.2025г. по в.гр.д. № 2663/2024г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260326 от 29.05.2024г. по гр.д. № 14039/2020г. на СГС като е отхвърлен предявения по реда на чл.153, ал.1 ЗОНПИ иск срещу Л. Х. Д. за отнемане в полза на Държавата на л.а.“Порше“ модел „Панамера турбо“, с рег. [рег.номер на МПС] и са присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е счел иска за неоснователен с два решаващи довода - за липса на представени доказателства, установена причинна връзка между незаконната дейност, за която е повдигнато обвинение и наличното имущество и поради „липса на каквато и да е било възможност придобитото имущество да надхвърли установения нетен доход, дори и при най-благоприятните за ищеца хипотези“. При тези мотиви на въззивния съд, Комисията в представеното изложение, поставя общо шест въпроса, пет от които касаят доказателствата по делото, но шестият е относно установяването на причинна връзка. Същият е поставен на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК и е формулиран по следния начин: „Допустимо ли е съдът да въвежда, извън законоустановените предпоставки за основателност на исковете по ЗОНПИ, допълнителна такава, а именно – доказване на причинно-следствена връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Л. Х. Д., чрез процесуалния представител адвокат Б., с който се оспорват както допустимостта й, така и основателността. Претендира направените разноски в размер на 3 322.56евро за адвокатско възнаграждение, реалното извършва на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 18.013.2026г.,декларация, фактура № 9133 от 19.03.2026., платежно нареждане и извлечение от сметка. Настоящият съдебен състав, като съобрази последният поставен от касатора въпрос, намира че същият е идентичен с този, които е предмет на тълкуване по т.д.№ 1/2026г. на ОСГК на ВКС,а именно: „Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“. Доколкото по същият, Върховният касационен съд вече констатира наличие на противоречива съдебна практика, следва настоящето производство да бъде спряно до постановяване на Тълкувателно решение, с оглед приетото в т.1 от ТР № 8 от 7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г.на ОСГТК на ВКС, съгласно което съставът на ВКС е длъжен да спре производството по делото преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, за да се избегне опасността да постанови окончателен съдебен акт при наличие на установена противоречива практика. Това определение, съгласно т.2 от т.д.№ 8/2013г. не подлежи на обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение