Определение № 927 от 02.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4101/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Потребителна кооперация (ПК) „Устово" с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез председателя Ц. Б., приподписана от адв. С. против решение № 239 от 22.07.2022 г. по гр. д. № 230/2022 г. на Окръжен съд - Смолян.

Ответната страна М. Е. Ч. чрез адв. П. е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който се ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 94 от 26.04.2022 г. (с погрешно посочена дата - 28), допълнено с решение № 130 от 26.05.2022 г., и двете постановени по гр. д. № 1074/2021 г. на Районен съд - Смолян, с което са уважени предявените от М. Е. Ч. против ПК „Устово" искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и т. 3 КТ, последният вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване уволнението на ищцата, извършено със заповед № 06/16.09.2021 г. на председателя на кооперацията за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа като „главен счетоводител" при ответника и за осъждането на последния да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението в размер от 5 865. 60 лв. за периода от 17.09.2021 г. до 17.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.10.2021 г., до окончателното й изплащане и са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е възприел фактическите установявания на първоинстанционния съд и е споделил неговите доводи и съображения в подкрепа на извода за основателност на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, за което е препратил към мотивите на решението на първостепенния съд, на основание чл. 272 ГПК. За неоснователно е прието оплакването, че първата съдебна инстанция е пропуснала да обсъди всички писмени бележки и становища на ответната кооперация. Изтъкнато е, че несъгласието на съда с доводите в тях не означава, че не са обсъдени, а че не са приети за основателни. Решаващият състав е обсъдил заключението на назначеното по делото вещо лице и обосновано е приел, при данните от него (според които за периода от м. май до м. август 2021 г. и към 17.03.2022 г. производствената и търговската дейност на потребителната кооперация не са спирани, което изисква счетоводното им обслужване/отчитане на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и такова е осъществявано), че основанието, на което е извършено процесното уволнение -чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ - спиране на работата за повече от 15 дни, не се е осъществило. Изтъкнато е, че счетоводното обслужване на посочените дейности не е преустановявано и текущата счетоводна дейност е продължавала да се извършва. Изразено е разбиране, че счетоводното обслужване е такава специфична дейност, която не може да съществува сама по себе си, защото отразява счетоводно друга дейност на кооперацията - производствена, търговска и спирането на счетоводното отчитане е възможно само ако е преустановена другата дейност, каквито не са данните по делото. Прието е, че изземването на счетоводната работа от едно звено или лице и възлагането й на друго лице налага единствено възможния извод за отсъствие на обективен престой в счетоводното обслужване, което е прехвърлено за изпълнение другиму. Изложени са мотиви, че чрез инициираното уволнение работодателят е целял да преодолее предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, от която се е ползвала ищцата, за което обстоятелство е искано от Инспекцията по труда разрешение за уволнение и е отказано да бъде дадено. За доказана е намерена необходимата за уважаване иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ предпоставка - оставане на ищцата без работа на шестмесечния период вследствие незаконното уволнение. Развити са доводи, че в случая работодателят не е изпълнил задължението си да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение, в нито една от хипотезите по чл. 350, ал. 1 КТ във вр. с чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, поради което не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като използва липсата на надлежно оформяне, за да твърди, че ищцата не доказва оставането си без работа. Въззивният съд е съобразил и постановките на ТР 6/15.07.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, вследствие на което е стигнал до извода, че в случая няма вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищцата, а и работодателят не е изпълнил задължението си за оформи надлежно трудовата й книжка при прекратяване на трудовото правоотношение към 17.09.2021 г. Отчетено е също, че в справката от НАП за осигуряване на ищцата няма данни за осигуряването й след м. септември 2021 г., което в своята съвкупност установява релевантния факт на оставане без работа поради уволнението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в отклонение с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Тези въпроси имат следното съдържание:

1. „Притежава ли характеристиката на „обособено звено" - структурна единица в щат, изпълняваща само счетоводни функции (дейности) или повече от двама служители на щат с функции единствено по счетоводна дейност, за да се приеме, че спирането на работата на това обособено звено, респ. на служителите (в случая - преустановяване на счетоводната дейност, извършвана от служителите поради вътрешно организационни, технически, икономически и пр. причини за повече от 15 дни) представлява преустановяване на работата на това обособено звено, респ. тези служители?";

2. „Трябва ли да се счита за специална, отделна или специфична счетоводната дейност, която едно предприятие осъществява чрез възлагането й на създадено за тази цел и функции самостоятелно свое звено, от другите дейности, които осъществява - търговска, производствена, застрахователна, маркетингова и т. н. дотолкова, че да се твърди, че независимо от вътрешно-организационните, техническите, икономическите и пр. причини, когато тази дейност е преустановена за извършване от нейните служители, от обособеното за тази цел звено, за повече от 15 дни, щом останалите дейности в предприятието са активни, то счетоводната дейност е невъзможно да бъде преустановена от работещите я на щат в едно предприятие?";

3. „Могат ли да удостоверят /обосноват право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и факта на безработица документите, дори и представени в съвкупност: Справка - данни за осигуряване по ЕГН и трудова книжка, в която липсват задължителни реквизити - печат и приключваща информация? Невписването на последващо трудово правоотношение в трудова книжка, независимо, че не е оформена по надлежния ред, ведно с представена Справка - данни за осигуряване по ЕГН, може ли да са достатъчни доказателства за установяване на факта на безработица?"

Касаторът поддържа, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС, обективирана в решение № 98 от 17.04.2014 г. по гр. д. № 7605/2013 г. на IV г.о. и Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГК (по третото питане). Във връзка с поставените въпроси се твърди още, че е налице основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото произнасянето от съда по наведените питания по тълкуването и приложението на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Поставените първо и второ питане нямат характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Питанията са изводими не от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело и там дадените правни разрешения и не удовлетворяват общо основание за достъп до касация. Те представляват изложение на тезата на касатора за преустановяване на работата в ответната потребителна кооперация при фактическа обстановка, която е резултат от интерпретация на страната за осъществилите се по делото факти и обстоятелства, а не изхожда от фактическите установявания на решаващия състав. Напротив, в обжалваното решение съдът е стигнал до извода, че не е налице посоченото в уволнителната заповед основание по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като в действителност не се установява временно преустановяване на трудовата функция - на цялото предприятие, на негови отделни звена или на работата от определен вид. Питанията са привързани към оплакванията на касатора за неправилна оценка на фактите и доказателствата по делото и чрез тях се изрязва несъгласието му с извода за основателност на исковите претенции. Те, по своето естество съставляват касационни оплаквания (чл. 281, т. 3 ГПК) за неправилност на обжалвания въззивен акт, които обаче са релевантни във фазата по разглеждане на касационната жалба (по чл. 290 ГПК ), но не и в предхождащата я фаза от касационното производство по извършване на селекцията й (по чл. 288 ГПК ). При нея, касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. В съобразителната част на тълкувателния акт е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Ето защо, непоставянето на правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това - така мотивите към постановките по т. 1 от цитирания по - горе тълкувателен акт.

За пълнота на изложението следва да се посочи също така, че касаторът не е обосновал и специална предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по повдигнатите първи и втори въпрос - в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се сочи съдебна практика на ВКС или ВС, вкл. задължителна такава, на която обжалваното въззивно решение да противоречи. По приложението на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е установена трайна практика на ВКС, (напр. решение № 26 от 4.03.2022 г. по гр. д. № 1785/2021 г. на IV г. о., решение № 145 от 1.07.2019 г. по гр. д. № 4442/2018 г. на IV г. о. и др.), според която в очертаната хипотеза потестативното право на работодателя се основава на факта на престой (обективно спиране на работата) през определен период от време - за повече от 15 работни дни. Когато в отделно звено на предприятието продължава да се извършва част от дейността, а друга част не се извършва, не е налице спиране на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, т. е. не е налице „престой", дори и такъв да е обявен от работодателя за същото звено или за цялото предприятие. Предпоставка за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е освен временното - за повече от 15 работни дни, но пълно и обективно преустановяване на работата - засягащо дейността на цялото предприятие или на отделно негово звено. Когато част от дейността в предприятието на работодателя или в съответното звено е продължила да се извършва и тази дейност е иманентно свързана с осъществяването на трудовата функция и с изпълнението на трудовите задължения на даден работник или служител, не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с него от страна на работодателя, респ. такова уволнение е незаконосъобразно. Обстоятелството, че по време на обявения от работодателя „престой" тази дейност е била извършвана от други работници или служители - от същото или от друго обособено звено в предприятието, а уволненият впоследствие работник или служител не е изпълнявал трудовите си задължения дори и за повече от 15 работни дни, не може да обуслови законосъобразност на уволнението му, след като дейността е продължила да се извършва и тя е иманентно свързана с осъществяваната от него трудова функция съгласно длъжностната му характеристика. Наличието по въпроса на съдебна практика на ВКС, която е съобразена при постановяване на въззивното решение изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за селектиране на касационната жалба.

Предвид формулировката на третия поставен въпрос той също не реализира основание за достъп до касация. Питането е привързано към оплакванията на жалбоподателя, че трудовата книжка на ищцата не е оформена по надлежния ред, поради което същата не е доказала надлежно оставането си без работа. Така поставени двата подвъпроса в обхвата на третия въпрос са фактически - т. е. отговорът по тях предполага обсъждане на доказателства. Въпреки това следва да се отбележи, че не е налице и соченото противоречие с Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, доколкото въззивният съд е съобразил именно неговите постановки, приемайки, че в случая фактът на безработица е доказан с липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищцата, макар и работодателят да не е изпълнил задължението си да оформи надлежно същата. Освен това справката за осигуряване от НАП, чието придадено от въззивния съд значение жалбоподателят отрича, на практика е приета от решаващия състав като допълнителен аргумент, не и единствен, към горния извод за надлежно доказване по делото на оставане без работа поради незаконното уволнение. Несъгласието на касатора с тези изводи не може да обоснове допустимост на обжалването.

Вън от изложеното, по повдигнатите питания липсва обосноваване и на твърдението за наличие на специалната предпоставка - значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквато хипотеза се поддържа от жалбоподателя. В този смисъл изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е съобразено с изискванията, поставени с указанията по т. 4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.

В заключение, не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационен контрол на въззивното решение.

При този изход на делото касаторът дължи на ответника по жалбата заплащане на сторените и своевременно претендирани разноски за настоящата инстанция. Те възлизат на 1 200 лв. и се установяват с приложения договор за правна защита и съдействие, като вписването в него за извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка - вж. разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на

ВКС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.