Определение № 1366 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 760/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 23.02.2012г. по гр.д.№14828/2011г., с което ГС София е уважил исковете на П. Т. К. с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Жалбоподателят – Н. ц по о з и а - С, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и същите са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд като е потвърди първоинстанционното решение е признал за незаконно уволнението извършено със заповед №210/31.03.2011г. на директора на Национален център по опазване на общественото здраве, възстановил е П. Т. на заеманата отпреди уволнението работа - „главен експерт” в отдел „Информационно осигуряване” на Национален център по обществено здраве и анализи и е осъдил Н. ц по о з и а да й заплати сумата 1 122,32 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода от 01.04.2011г. до 18.05.2011г., ведно със законната лихва от 18.05.2011г. до изплащането на сумата. Прието е по делото, че страните са и страни по трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор №РД-15-368/19.07.1984г., като с допълнително споразумение №189/10.05.2010г. (л.45 от делото) трудовото правоотношение е изменено по реда на чл.119 от КТр, като ищцата е назначена да изпълнява работа на длъжността „главен експерт” в отдел „Информационно осигуряване”. Установено е, че със заповед №210/31.03.2011г. на директора на НЦООЗ трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ, тъй като служителката няма висше образование в областта на компютърните и информационните технологии, изискуемо за заемане на длъжността. Съдът е приел, че длъжностната характеристика, в която е предвидено изискване за висше образование в областта на компютърните и информационните технологии, не е изготвена и утвърдена преди издаването за заповедта за уволнение на ищцата – ответник по жалба и това е достатъчно да се приеме, че предпоставките предвидени от закона за упражняване на правото на работодателя по чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ не са налице. Прието е също така, че служителката се ползува и от предвидената закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ, тъй като страна от заболяването “исхемична болест на сърцето”, а работодателят не е взел предварително съгласие на Инспекцията по труда, което представлява достатъчно основание за да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно. Като е уважил предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ съдът е счел за основателни и акцесорните такива по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят - работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на въпросите за това, кога следва да се приеме, че е налице “промяна в изискванията за образование за заемане на определена длъжност” като предпоставка за законност на уволнението по чл.328, ал.1, т.6 КТ и за приложението на предварителната закрила по чл.333, ал.1 КТ по отношение прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. Поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и същите са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение от 12.07.2001г. по гр.д.№1716/2000г., ІІІ г.о. на ВКС в което е прието, че не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя да промени изискванията за образование за определена длъжност, решение от 19.08.2005г. по гр.д.№250/2003г. ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че промяната в изискването за образование следва да се отнася за длъжността, която е заемал работника или служителя, решение постановено по реда на чл.290 ГПК- от 31.10.2011г. по гр.д.№13/2011г.,ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че изискванията за образование могат да са предвидени в закон, подзаконов нормативен акт или в длъжностна характеристика, но това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, както и съдебни актове, които не са относими към преценка за допустимостта на касационното обжалване по конкретния спор. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК следва да се допусне касационно обжалване по въпросите за това, кога следва да се приеме, че е налице “промяна в изискванията за образование за заемане на определена длъжност” като предпоставка за законност на уволнението по чл.328, ал.1, т.6 КТ и за приложението на предварителната закрила по чл.333, ал.1 КТ по отношение прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. Настоящия състав намира, че въззивният съд е дал отговор на първия въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а по втория се налага тълкуване на разпоредбата поради липсата на установена практика на ВКС. Предвид изложените съображения, съдът