Определение № 115 от 06.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 45/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Р. К. от [населено място], [община], чрез процесуалния представител адв. Р. Н., срещу въззивно решение № 144 от 30.09.2016г., постановено по в.гр.д. № 151/2016г. по описа на Окръжен съд – Силистра. С последното е потвърдено решение № 72 от 13.04.2016 г. по гр.д. № 599/2015 г. на Районен съд – Дулово, с което е отхвърлен предявеният от Г. Р. К. срещу З. Ш. Р. иск за признаване за установено, че придобитият по време на брака недвижим имот е лична собственост на ищцата. Въззивният съд е приел, че искът по чл. 23, ал. 1 СК е неоснователен. Бракът между страните е прекратен със споразумение, в което са декларирали, че процесното жилище е съсобствено между тях. Следователно всеки от тях може да се позовава на частична трансформация, но не и на пълна такава. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в хипотезите на чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси за правната квалификация на предявения иск и предпоставките за признаване на основание чл.23,ал.2 СК, респ.чл.21,ал.2 СК/1985г./на личен дял в недвижим имот, придобит по време на брака с вложени лични средства, получени от продажба на лек автомобил – спечелен от лотария. Не се сочи конкретна съдебна практика. Ответникът по касация З. Ш. Р., [населено място], област С., чрез процесуалния си представител адвокат Н. А., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 72/13.04.2016 г. по гр. д. № 599/2015 г. на Районен съд - Дулово, с което е отхвърлен предявеният от Г. К. срещу З. Р. иск за признаване в отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на придобития по време на брака недвижим имот по нотариален акт № 161/1997г. /подробно описан/. Въззивният съд е приел, че искът е с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК и е неоснователен. Бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение от 13.10.2015г., утвърждаващо споразумение, в което са декларирали, че процесното жилище е съсобствено между тях. Следователно всеки от тях може да се позовава на частична трансформация, но не и на пълна такава. Имотът е придобит по време на брака, поради което е станал съпружеска имуществена общност. В тежест на ищцата е опровергаването на презумпцията за „съвместния принос” и тя трябва да установи влагането на извънсемейни – лични средства в придобиването на конкретния имот. По време на брака ищцата е спечелила лек автомобил „Форд Фиеста” от билет в шоу „Всяка неделя”. Тя е купувач и по нотариален акт № 161/1997г. Тези обстоятелства обаче сами по себе си не доказват липсата на принос от страна на ответника във всичките му форми при придобиване на имота.Трансформацията трябва да бъде установена по категоричен начин, което не е сторено в процеса. Не е доказано влагането на суми, които са лични на ищцата, при придобиване на имота. Освен това ищцата е участвала в играта /томбола/ със закупен билет, т.е. с влагане на средства, за които не е доказано да са лични.След като билетът е закупен със семейни средства, то и печалбата от него се явява като придобита от съвместен принос. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Така, както са поставени въпросите не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение на посочеото основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не се сочи никаква практика на ВКС, в противоречие на която те да са решени. Дадената от въззивния съд правна кавалификация на иска съответства на заявените от ищеца в исковата молба твмърдения и формулирания петитум. По отношение на предпоставките за уважаването му също не може да се приеме, че е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. С ТР№3/29.11.2018г. по тълк.д.№3/2015г., ОСГК, ВКС е прието, че след като в утвърдено от бракоразводния съд споразумение по чл.99,ал.3 или чл.101,ал.1 СК от 1985г./отм./, съответно чл.49,ал.4 или чл.51,ал.1 СК от 2009г., съпрузиете са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобственостт, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл.21ьал.2 СК от 1985г. /отм./, съответно чл.23,ал.2 СК от 2009г. Решаващите изводи на въззивния съд са за неизпълнена доказателствена тежест от ищцата за установяване на твърденията за трансформация на лични средства при придобиване на процесния имот. В нейна тежест е опровергаването на презумпцията за „съвместния принос” и тя трябва да установи влагането на извънсемейни – лични средства в придобиването на конкретния имот. Изводът е направен след като в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е разпределил доказателствената тежест в процеса, а по същество въз основа на доказателствата е приел за недоказано от касатора наличието на трансформация на лични средства в придобиването на дворното място и построената жилищна сграда. При предявен по реда на чл. 23 СК иск, при извършване на преценка за придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество, с оглед въведените от страните твърдения, следва да се обсъдят всички обстоятелства и доказателства по делото, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства в тяхната съвкупност, като изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства, включително и на извънбрачните такива /в този смисъл решение № 218/01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г., ВКС, I г. о., решение № 347/15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г., ВКС, IV г. о./. В случая въззивният съд е извърил преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и на всички доводи и възражения на страните, като е основал решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК и предстатвените доказателства на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.