Определение № 1473 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3745/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 101 от 28.03.2023 г. по т.д.№ 17/ 2023 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Силистренски окръжен съд по гр.д.№ 131/ 2021 г. /поправено с решение № 61/ 23.09.2022 г. по същото дело/ и по този начин е касаторът е осъден да заплати на Н. П. И., И. П. И., С. С. И. и И. П. И. по 100 000 лв - допълнително обезщетение /към вече изплатеното от 20 000 лева/ за претърпени неимуществени вреди от причинената смърт на техния съпруг, баща и син П. И. И., настъпила вследствие пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от 23.02.2017 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и е разпределена отговорността за разноските по делото. Първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищците, поради което е влязло в сила в отхвърлящата предявените искове част. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол жалбоподателят поставя материалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: за приложението на чл.52 ЗЗД съобразно обективно установените вреди и кои са относимите критерии при определяне на размера на дължимото обезщетение, както и за задължението на съда при определяне на този размер да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства, а не само някои от тях; и включват ли се в кръга на тези обстоятелства нормативно определените лимити за отговорност по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите; и при определяне на степента на съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД длъжен ли е съдът да вземе предвид, че пострадалият е пресичал пътното платно на нерегламентирано място и в състояние на силно алкохолно опиянение и да отчете, че преимуществено това е допринесло за ПТП. Касаторът поддържа, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и че са разрешени по противоположен начин в решения на ВКС. Освен това поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно относно извода на съда за принос на пострадалия само до степен 1/5. Ответните страни Н. П. И., И. П. И., С. С. И. и И. П. И. оспорват допустимостта на жалбата, като поддържат, че ответникът е бил запознат с въззивното решение още на 06.04.2023 г. и срокът за подаване на жалбата течал от този момент, а не от момента на връчване на решението. По същество оспорват жалбата с доводи, че поставените въпроси не са разрешени в противоречие, а в съответствие с трайно установената практика на ВКС. Излагат и доводи по съществото на спора - че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Жалбата е допустима. Неоснователно ответните страни поддържат просрочието й, като подадена след изтичане на повече от месец от датата, на която ответникът е узнал за решението. В чл.283 изр.1 ГПК изрично е посочено от кой момент започва да тече срокът за подаване на касационна жалба – в едномесечен срок от връчването на въззивното решение. Моментът на узнаване на това решение е без правно значение. В случая въззивното решение е връчено на ответника на 19.04.2023 г., а касационната жалба е подадена по пощата на 19.05.2023 г., поради което тя не е просрочена. Искането за допускане на касационно обжалване е основателно. Въззивният съд приел, че между страните по делото нямало спор по правопораждащите фактически твърдения на ищците, спорът бил за определяне на размера на дължимото обезщетение и процента на съпричиняване. По първия въпрос съдът взел предвид свидетелските показания, според които ищците преживели трудно смъртта на техния близък и много тъгували за него, макар приживе да не живеели всички в едно домакинство. Те все пак били много близки помежду си, родителите му живеели отделно, но се виждали много често и си помагали взаимно. Семейството било сплотено, много държали един за друг. Ищците били съсипани морално, съпругата му изгубила желание за работа, дъщеря му се затворила в себе си, ограничила социалните си контакти и не отишла на абитуриентския си бал. Родителите му се затворили в себе си, плачели и говорели често за него. При тези фактически констатации съдът приел, че обезщетение в размер по 150 000 лв за всеки ищец би било адекватно обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди. Това обезщетение следвало да бъде намалено, тъй като пострадалият допринесъл за настъпване на ПТП, като навлязъл на пътното платно без да се съобрази с разстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил на място, на което не е имало пешеходна пътека. По съществено обаче било това, че деликвентът, макар да забелязал пострадалия, изобщо не реагирал на опасността, създадена от пешеходеца и е управлявал превозно средство с по-голяма от максимално допустимата скорост. Затова неговият принос бил значително по-голям, а пострадалият допринесъл за настъпването на вредите в степен 1/5. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, формулираният правен въпрос относно задълженията на съда при определяне на степента на съпричиняване от пострадалия е обуславящ, а основателен е и доводът на касатора, че по отношение на него е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по този въпрос, а останалите доводи на страните съдът ще вземе предвид при разглеждане на жалбата по същество. По тези съображения Върховният касационен съд