Определение № 3385 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1479/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. В. срещу решение №58 от 19.03.2024 г. по в.гр.д.№28/2024 г. на АС Бургас. С обжалваното решение, след отмяна на решение №261 от 21.11.2023 г. по гр.д.№256/2023 г. на ОС Сливен, е отхвърлен предявеният от Т. Г. В. против ЗД „Бул инс” АД иск за сумата 50 000 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 150 000 лв. в резултат на смъртта на брат й В. Г. В. вследствие ПТП от 19.03.2022 г., ведно със законната лихва от 05.04.2023 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, да прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи и съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства, след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това. 2. Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък на лице извън кръга на посочените в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. 3. На база какви обективни критерии следва съдът да разграничава нормално присъщи и надхвърлящи тази нормалност отношения между брат и сестра. Поставя се и следния въпрос, по отношение на който не се поддържа наличие на някое от предвидените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК селективни основания: когато наказателният съд е конституирал едно лице като частен обвинител и е приел качеството му на пострадал по чл.74 НПК, този въпрос подлежи ли на преразглеждане от гражданския съд при отправена претенция за заплащане на обезщетение и губи ли лицето предоставената му такава от наказателния съд Ответникът по касация ЗД „Бул инс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на брата на ищцата. Счел е, че основният спорен въпрос по делото е дали и доколко ищцата, като сестра на загиналия при ПТП от 19.03.2022 г. В. Г. В., има право на парично обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Посочил е, че по делото не се установява наличие на конкретни житейски обстоятелства, които да са обусловили създаването на особена близост между ищцата и брат й, близост, която да се определи като по-голяма или значителна от типичната и обикновено срещаната между брат и сестра. Анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели е установил, че между ищцата и брат й са съществували топли, близки и сърдечни отношения, живеели са в един град, в отделни жилища, находящи се на близко разстояние, посрещали са заедно празници, помагали си при нужда, разчитали са един на друг, като починалият е нямал собствено семейство, а ищцата живее на съпружески начала със свидетеля С. и общото им дете. Изложил е съображения, че извън общите формулировки в свидетелските показания обаче не се установяват конкретни факти, от които да се направи извод за изключителна близост, излизаща извън рамките на обичайното и типичното за връзката между брат и сестра, като установените от показанията обстоятелства не могат да бъдат счетени за изключителни и необичайни, а сочените от свидетелите факти и обстоятелства, свързани с начина, по който ищцата преживява загубата на брат си, не дават пряка информация за отношенията им преди инцидента, т.е. за първата предпоставка за правото на обезщетение. С оглед изложеното е достигнал до извод, че не е проведено успешно пряко доказване на първата предпоставка, която е необходима, за да се приеме, че в случая на ищцата по изключение трябва да се признае право да получи обезщетение за неимуществени вреди. При постановяване на решението си съдът, в съответствие с практиката на ВКС, е извършил самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства. Изложил е мотиви, съдържащи фактически констатации и правни изводи и е дал собствено мотивирано разрешение по очертания от ищцата предмет на делото, след подробно произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. Обсъдил е показанията на свидетелите и е извел мотиви, обосноваващи преценката му за липса на материално-правна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП. Действително, въззивният съд не е изложил мотиви по отношение установената от свидетелските показания конкретна ситуация, при която починалият е защитил личната неприкосновеност на сестра си, като е сторил това с риск за собственото си здраве и дори е получил рана от нож. Независимо от изложеното обаче, касационно обжалване по първия от въпросите не следва да бъде допуснато. Установените факти по осъществена защита от брата на ищцата при непосредственото противоправно нападение срещу личността й доказват проявлението на традиционната за българското общество връзка между брат и сестра, характеризираща се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но не представляват конкретно житейско обстоятелство, водещо до извод за наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между тях. Всъщност защитата срещу непосредствено противоправно нападение срещу която и да е било личност (дори и непозната), е ярко проявление на смелост и осъзнат граждански дълг, като може да свидетелства за високи нравствени качества и морални устои на осъществяващия защитата, но сама по себе си не установява наличие на емоционална близост между нападнатия и защитаващия го и в този смисъл преценката за липса на материално-правна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди не би се променила и при обсъждане на визираните, установени от свидетелите, факти. На следващо място посочената преценка е в съответствие с ТР №1/2016 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, в което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези хипотези за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В случая въззивният съд се съобразил изцяло с дадените в ТР разяснения, като въз основа на конкретните установени по делото факти е приел липса на трайна и дълбока, изключителна по своя характер емоционална връзка между ищцата и починалия неин брат, включително базирайки се на установената по делото обичайна роднинска връзка между брат и сестра и липсата на данни за житейски обстоятелства, които да са породили трайна и дълбока емоционална връзка между тях, поради което по втория и третия от въпросите касационно обжалване също не може да бъде допуснато. Касационно обжалване не следва да се допусне и по четвъртия от въпросите. Същият не е обусловил правната воля на въззивния съд, като касаторът не е посочил и кое от селективните основания по чл.280, ал.1 ГПК е налице, а и в практиката на ВКС е несъмнено кои от актовете на наказателния съд и коя тяхна част е задължителна за гражданския съд (чл.300 ГПК), още повече, че конституирането на частен обвинител в наказателния процес не означава призната от наказателния съд материалноправна легитимация на конституирания за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,