Определение № 60773 от 12.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2368/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на И. Х. З. и Г. Н. З. против решение № 260467 от 09.10.2020 г., постановено по гр. д. № 5920 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, II „Д“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 555650 от 6.12.2018 г. по гр. д. № 42476 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, I ГО, 48 състав, за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Ц. А. Т., В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумите по два изпълнителни листа от 2.8.2016 г., издадени по гр. д. № 12443/2009 г. на СГС, I-19 състав, с които Г. Н. З. и И. Х. З. са осъдени да заплатят по 5 192,50 лв. за получен наем от собствен имот за времето от 1.12.2006 г. до 1.7.2009 г и по 1000 лв. мораторна лихва за периода от 1.12.2006 г. до 31.07.2009 г., както и 5 872 лв. разноски, които вземания са прехвърлени от кредиторите на Ц. А. Т. по силата на договори за цесия от 12.04.2013 г. и 14.06.2013 г.

Касаторите твърдят, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.280, т.3 от ГПК. И. З. сочи като основания за допускане на касационното обжалване т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Когато е налице висящ преюдициален спор по отношение на правото на собственост, който е в пряка връзка с правото за отдаване под наем, следва ли да се приеме, че на лицето, което има неустановена собственост му се дължат наеми, които то може да цедира?

2. Нарушават ли се правата на насрещната страна и основните начала на гражданския процес: състезателност и равенство на страните, при условие че на въззивния съд са представени доказателства и същите са приети по делото, от които е видно, че цедентите цедират вземане от лицата, на които са и едновременно длъжници?

3. Предвид фактите и обстоятелствата по настоящото дело следва ли да се приеме за правилен изводът на въззивния съд, че кредитор е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което има вземане, без да е установено със съдебно решение, тоест не е необходимо вземането да е ликвидно?

4. Налице ли е процесуално нарушение на въззивния съд и в противоречие с ГПК ли е преценката му да приеме, че доказателство, което е представено по смисъла на чл.266, ал.2 от ГПК с въззивната жалба, следва да бъде оставено без разглеждане?

5. Дали неполучаването на изпратени парични пощенски преводи представлява недаване на необходимото съдействие за изпълнение на парично задължение по смисъла на чл.95 от ЗЗД и дали в този случай кредиторът изпада в забава с последиците по чл.96 и чл. 97 от ЗЗД?

Г. З. желае да бъде допуснато касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по изложените доводи за неправилност и по следните въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК:

1. При направено възражение за недействителност на договор съдът следва ли да разгледа само конкретното възражение за нищожност, на което се позовава страната, или следва да извърши преценка дали са налице всички основания за нищожност на договора по чл.26 от ЗЗД и по-специално: при наведено възражение за нищожност на договора поради невъзможен предмет може ли съдът да разгледа въпроса дали договорът е нищожен поради липса на основание?

2. Има ли договорът за цесия специални цели, които следва да се постигнат и които са от значение за неговата действителност?

Ответниците по касационните жалби Ц. Т., С. И., Л. И., В. Х., Й. Х. считат, че не са налице основанията за допускане на решението на Софийския градски съд до касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Г. З. и И. З. са посочили в исковата си молба, че с влязло в сила съдебно решение по гр. д № 12443/2009 г. по описа на СГС, I ГО, 19 състав, са били осъдени да заплатят на В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. по 5 192,50 лв. главница, 1000 лв. мораторна лихва и разноски. Крайният акт по делото е решение от 12.07.2016 г. по гр. д. № 5844 по описа за 2015 г. на ВКС и след влизането му в сила с осем пощенски записа от 18.7.2016 г. и 20.7.2017 г. са заплатили дължимите суми на кредиторите. Въпреки това обаче е било образувано изпълнително дело по молба на Ц. Т., която е заявила, че вземанията са и били прехвърлени с договори за цесия от 12.4.2013 г. и от 14.06.2013 г., за което тя е уведомила длъжниците. Според ищците договорите за цесия са нищожни, тъй като към датата на цедирането вземания не са съществували, а след възникване на задължението дължимите суми са били платени доброволно. Изложили са довода, че прехвърлените посредством цесия вземания не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи. В случая вземанията са били предмет на спор по гражданско дело № 12443/2009 г. на СГС, поради което към момента на сключване на договорите за цесия не са били нито определени, нито определяеми като стойност. Самите договори не съдържат индивидуализация на вземанията, не са отразени писмените документи, удостоверяващи наличието на вземане и неговия размер. Ликвидно и изискуемо вземане възниква едва с постановяване на решението на крайната инстанция. Затова са окачествили договорите за цесия като нищожни поради липса на предмет. Позовали са се на извършеното плащане посредством пощенските записи, които кредиторите неоправдано не са получили и по този начин са изпаднали в забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Поискали са от съда да признае за установено, че на основание чл.439 от ГПК не дължат сумите, за които е образувано изпълнителното дело и е издаден изпълнителен лист.

В отговора на исковата молба ответниците Ц. Т., С. И., Л. И., В. Х., Й. Х. са оспорили иска. Заявили са, че са прехвърлили с валидни договори своите вземания, за което са уведомили ищците три години преди приключване на делото. Посочили са, че плащане посредством пощенски записи реално не е извършено, тъй като преводите не са получени от първоначалните кредитори.

Софийският районен съд е отхвърлил предявения иск, тъй като е приел, че договорите за цесия са валидни и са произвели действие. Доводът на ищците за нищожност на тези договори поради липса на предмет е счетен за неоснователен, понеже предметът на цесиите е индивидуализиран посредством посочване на номера на гражданското дело, по което вземанията са претендирани. Счел е, че цесиите не касаят бъдещи, а съществуващи вземания, които с влизане в сила на съдебното решение са станали изискуеми и ликвидни. Позовавайки се на обстоятелството, че ищците са били уведомени за цесията и са знаели кой е новият кредитор, първоинстанционният съд е сметнал, че посредством пощенските записи до първоначалните кредитори задълженията не са били погасени, а и тези кредитори не са изпаднали в забава, защото междувременно вече са загубили това качество.

Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение, споделяйки изводите, че договорите за цесия не са нищожни поради липса на предмет и са достатъчно индивидуализирани. Приел е, че вземанията на ответниците не са възникнали едва с постановяване на решението на ВКС. Кредитор е всеки, който има вземане, а не само този, чието вземане е установено с влязло в сила решение. Вземането възниква, когато са се осъществили елементите от съответния фактически състав. В случая вземанията са възникнали с изтичане на периода на обезщетението по чл.30, ал.3 от ЗС-1.7.2009 г. и при сключване на договорите за цесия са съществували. Въззивният съд е отказал да разгледа доводите за нищожност на договорите за цесия поради липса на съгласие, както и че са налице негови насрещни вземания, които прихваща с вземанията на ответниците, тъй като тези доводи са наведени едва с въззивната жалба.

Така постановеното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния й смисъл или несъществуваща правна норма.

С оглед мотивите на обжалваното решение от значение за изхода на спора е разрешението на третия въпрос на И. З.. Софийският градски съд е приел, че всяко възникнало вземане може да бъде прехвърлено. Вземането, което е предмет на съдебен спор не е бъдещо, а съществуващо вземане и осъдителното съдебно решение само установява наличието му към един минал момент и прибавя изпълнителна сила. Това разрешение е в съзвучие с разпоредбите на закона, правната теория и съдебната практика. За да обосноват тезата си за нищожност на цесиите поради липса на предмет, представителите на ищците допускат неоправдано смесване между възникването на облигационните права и съдебната им защита посредством влязло в сила съдебно решение. Вземането съществува преди съдебния процес при осъществяване на елементите от фактическия състав, а съдебното решение установява наличието му към даден минал момент. В случая влязлото в сила решение на ВКС установява, че вземанията съществуват към 1.7.2009 г., затова цесиите в хода на делото не прехвърлят бъдещи, а съществуващи вземания и даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на решения № 32 от 9.9.2010 г. по т. д. № 438/2009 г. на II ТО и № 196 от 22.11.2018 г. по гр. д. № 3871/2017 г. на IV ГО на ВКС. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

Изводът на въззивния съд, че изпращането на пощенските записи не е погасило задълженията на ищците, напълно съответства на ясните разпоредби на чл.75, ал.1 и ал.4 от ЗЗД във връзка с чл.99, ал.4 от ЗЗД. След като предишните кредитори са съобщили на ищците за цесиите, те са могли да изпълнят валидно само на новия кредитор. Следва да се отбележи също, че забавата на кредитора по чл.95 от ЗЗД не освобождава длъжника от задължението, ако длъжникът не извърши посочените в чл.97 от ЗЗД действия, сред които не е превеждането на сумата по пощата, без да бъде получена от кредитора. Следователно по петия въпрос на касатора И. З. касационно обжалване също не може да бъде допуснато.

Останалите въпроси на касатора И. З. не са относими към спора. Няма никакви данни за висящ преюдициален спор по отношение на правото на собственост, който да е в пряка връзка с правото за отдаване под наем. Напротив, от съдържанието на решение № 146 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 5844 по описа за 2015 г. на ВКС решение е видно, че страните не спорят относно наличието на съсобственост/първи въпрос/. В закона липсва забрана цедентите да цедират вземане от лицата, на които са и едновременно длъжници/втори въпрос/. Нови доказателства към въззивната жалба не са били представяни/четвърти въпрос/, а съдът няма правомощието да изменя този въпрос въз основа на твърденията на касатора, както и въз основа на сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК/.

Не може да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд и по поставените от Г. З. въпроси. Процесните договори за цесия не са нищожни нито поради липса на предмет, нито поради липса на основание/кауза/ или поради нееквивалентност на престациите, водеща до накърняване на добрите нрави. Ето защо е без значение дали въззивният съд е бил длъжен служебно да следи за всички основания за нищожност на сделките, от които произтича спорното право/първи въпрос на касатора Г. З./. Няма отношение към спора и вторият въпрос на този касатор, тъй като за действителността на цесията не е предвидена някаква специална цел, изключваща презумпцията на чл.26, ал.2, изречение последно от ЗЗД, според която основанието се предполага до доказване на противното.

При този изход на спора касаторите дължат на Ц. А. Т. 2 000 лв. разноски за касационното производство, а на адвокат С. Ж. И. 1 334,40 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение