Определение № 301 от 26.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 244/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Н. З. и П. Х. И., двамата от гр. П., срещу определение № 5 от 22.01.2010 г. по ч. т. д. № 792/2009 г. на Второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същите лица касационна жалба срещу решение № 200 от 22.04.2009 г. по гр. д. № 146/209 г. на Пазарджишки окръжен съд. Частните жалбоподатели изразяват несъгласие с извода на съдебния състав за недопустимост на касационната жалба. Поддържат становище, че в минималния размер на обжалваемия интерес, предвиден в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК като условие за допустимост на касационния контрол, се включва и сумата 1 000 лв. Ответникът по частната жалба – Е. „К”, гр. П. оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 22.03.2010 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество - същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от С. Н. З. и П. Х. И. касационна жалба вх. № 1* от 15.06.2009 г., тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като обжалваемият интерес по делото по предявения срещу всеки от ответниците иск е в размер до 1000 лв. Определението е правилно. Извършената от касационния състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК. От граматическото тълкуване на цитираната разпоредба се налага изводът, че за да бъде допустимо касационното обжалване, обжалваемият интерес трябва да надхвърля сумата 1000 лв., т. е. сумата 1000 лв. не е достатъчна, за да е допустим касационният контрол. Следователно, при уважен иск от 1000 лв. срещу всеки от двамата касатори, постановеното от въззивния съд решение не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, както правилно е прието и в атакуваното определение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК