Определение № 3778 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2047/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №283105 от 27.04.2022г. на Б. Л. О. с ЕГН [ЕГН] и Б. Д. Г. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния им представител адв. Вл. А. срещу Решение №260995/17.03.2022г., постановено по гр.д.№ 5009/2021г. на СГС, с което е потвърдено решение от 16.12.2020 г. по гр. д. № 74867/18 г. на СРС, І ГО, 35 с-в. Жалбоподателите молят обжалваното решение да бъде отменено, тъй като крайно неправомерно съдът не е взел предвид реалната фактическа обстановка и не е отчел всички доказателства, установяващи добросъвестното им владение, довело до придобиване на имота по давност в режим на СИО. Считат за неправомерно становището на съда относно заплащането на сумата от 5000 лв., на собственика на имота както и омаловажаването на полаганите от тях грижи за имота. По изложените съображения молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Постъпила е и касационна жалба вх. № 271673/06.04.2023г., от същите касатори, чрез назначения им от съда на осн. Чл. 26, ал 2 ЗПП процесуален представител – адв. А.- САК. Според изложеното в тази касационна жалба, при постановяване на обжалвания акт, въззивният съд по примера на първоинстанционния необосновано е игнорирал доказателствата на ищците, като е направил едностранчива интерпретация на събраните гласни доказателства, без да се мотивира относно представените писмени доказателства от ответницата. Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е игнорирал показанията на техните свидетели, от които се установява, че ищците открито са манифестирали притежанието на имота, установили са своя фактическа власт върху него, държали са го като свой непрекъснато, необезпокоявано и несмущаващо повече от 10 години. Твърдят, че вместо да бъдат кредитирани като достоверни и обективни, съдът неправилно е игнорирал тези показания, предвид което е достиган до погрешен извод за неоснователност и необоснованост на исковата претенция. Твърдят, че именно защото са владели имота като свой, са направили и подобренията в него и са изградили нова постройка. Оспорват и извода, че упражняването на фактическата власт е било смущавано и неспокойно. Твърдят, че ответницата, в качеството си на собственик се е дезинтересирала от имота на баща си повече от 10 години, поради което е загубила правото си. Излагат също, че представеното и приложено нотариално дело № 841 от 2015 г. на нотариус с per. № 274 - Р. Д., е в непълен обем и със сериозни процесуални нарушения, касаещи охранителното производство, съгласно чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 79 ЗС. Въпреки оспорването на автентичността и верността на удостоверителните изявления, послужили като основание за издаването на нотариален акт за извършените от нотариуса и пред нотариуса действия, това не е било съобразено от съда като не са били дадени никакви указания на страните в тази връзка. С игнорирането на писмените и кредитирането единствено на гласните доказателства, още първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а въззивната инстанция изцяло е възприела изводите на първата, като по този начин е санирала този допуснат порок, опорочаващ крайния съдебен акт до необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал писмените доказателства на ответницата, които не удостоверяват с категоричност нейната собственост въз основа на придобивната давност и наследство. Зачел е легитимиращия ефект на издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на ответницата без да го провери служебно по своя инициатива. По изложените съображения, касаторите молят решението да бъде допуснато до касационно обжалване, като бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано, постановено при възприемане и едностранно обсъждане на събраните доказателствата и при непълнота на същите, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания процесът да се развие при събиране на всички доказателства в пълен обем. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите посочват, че въззивното решение следва да бъде допуснато до обжалване по реда на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл.280 ал.1 т.З от ГПК/. Конкретни въпроси не са формулирани. Твърди се, че като не е разгледал подробно и детайлно по същество представените гласни и писмени доказателства, пропускайки съществени и важни елементи както от събраните гласни доказателства, така и игнорирайки изцяло и напълно предоставените писмени такива от ответните страна, съдът е достигнал до неточни правни изводи, въз основа на които неправилно и необосновано е потвърдил първоинстанционното съдебно решение. Твърдят също, че решението е постановено при неправилно отчитане и анализиране на събрания доказателствен материал и същото е необосновано. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба -Д. Н., чрез процесуалния си представител адв. Г. Г. изразява становище за липсата на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, поради което моли жалбата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Развити са и подробни съображения по съществото на спора с оглед неоснователността на жалбата. В заключение се моли в случай, че същата бъде допусната до касационно разглеждане, да бъде отхвърлена, а въззивният акт –потвърден. Моли се за присъждане на разноски за адв. възнаграждение в размер на 1700 лв. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Ищците Б. Л. О. с ЕГН [ЕГН] и Б. Д. Г. с ЕГН [ЕГН] предявяват срещу Д. Н. иск за признаване за установено, че са собственици на поземлен имот с идентификатор 07106.1430.312 по КККР, с адрес: [населено място], Столична община, район "Искър",[жк] А, целият с площ от 1070 кв. м., заедно с находящата се в него жилищна сграда с идентификатор 07106.14.30. 312. 1, със застроена площ от 51 кв. м., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК. Ищците твърдят, че са придобили собствеността на основание давностно владение, продължило повече от 10 години в периода от началото на 2007 г. до подаване на исковата молба - 23.11.2018 г. Излагат, че между тях и наследодателя на ответника била постигната уговорка последният да им прехвърли гореописаните имоти, след тяхното узаконяване по надлежния ред, срещу сумата от 5000 лв., която те му били заплатили в началото на 2007г. С цел узаконяване на имотите и привеждане на сградата в годно за живеене състояние, ищците извършили цялостен ремонт чрез смяната на покрива, поставяне на врати и прозорци, изграждане на водна и електро-инсталация. Твърдят, че са владели имотите трайно, непрекъснато и необезпокоявано до лятото на 2018г., когато ответникът за първи път ги посетил. Ответникът Д. Н. в писмения си отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдяното от ищците право на собственост, противопоставяйки свои собственически права, придобити по наследствено правоприемство и придобивна давност, присъединена към тази на наследодателите му, съгласно нотариален акт № 70, том VI, per. № 40171, дело № 841/2015 г. на помощник-нотариус М. И., действаща по заместване на нотариус Р. Д. с per. № 274 на НК. Излага, че имотите /ползвани като вилни/ първоначално са били владяни от нейния наследодател, а след неговата смърт в края на 2011г.- и лично от нея. Твърди, че ищците са се настанили самоволно в процесните имоти в началото на април 2018г., на което тя се противопоставила, изпращайки нотариална покана за предаване на владението, а в последствие предприела и действия по разрушаване на постройката. Посочва, че имотите са били предмет на последваща прехвърлителна сделка, сключена между ответника и трето за спора лице – Е. В. Д., обективирана в НА №108 от 27.12.2018г. От фактическа страна въззивният съд е приел следното: С НА №70/2015г., ответникът Д. Н. е била призната за собственик на процесния недвижим имот на основание давност и наследство. Приета по делото е нотариалната преписка във връзка с издаването на нотариален акт № 70/2015 г. на нотариус И. и пр. пр. № 33750/2018 г. на СРП. Представена е покана, отправена от нея до ищците да освободят имота, уведомление по чл. 197 ЗУТ, изходящо от ответницата, както и договор, сключен между "С. В." ЕООД и Н. за разрушаване на жилищната сграда. От приложения по делото нотариален акт № 103/2018 г., се установява, че на 27.12.2018г. Н. е продала процесния имот Е. В. Д.. Представени са разписки за плащане на дължимите суми за ел. енергия за обект в кв. А. №187 на името на Л. В. за 2011 г. и 2014 г. С оглед събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че в периода 2007г. до датата на подаване на исковата молба-23.11.2018 г, имотът се е владял от ответника. Съобразил е показанията на свидетелката К., която е посещавала процесния имот с ответницата и родителите й в периода преди 2011г. и докато бащата на ответницата бил жив. Свидетелката е посещавала имота до 2016 г. – 2017, а последно преди 3 години. Едва тогава - преди 2-3 години, Д. ѝ споделила, че в имота се нанесли хора. Свидетелката М. -К. също е ходила често в имота от 1987 г. и до 2011 г.- докато бащата на ответницата бил жив. След това свидетелката е посещавала имота- по-често до 2015 г., а в периода 2015 г. до 2017 г.- сравнително рядко. Последно е ходила в имота 2016 г. - 2017 г., като при всичките й посещения в него нямало друг освен Д. и семейството й. Свидетелят Влашки споделя, че бащата на ответницата идвал всяка събота и неделя в имота до 2011г., като Д. също идвала в имота -с него и без него. След смъртта на П., ответницата продължила да идва в имота в събота и неделя, някой път веднъж в месеца, някой път всяка събота и неделя Допреди 3-4 години в имота идвали само Д. и семейството й, но преди 3-4 години там се "нанесли" други хора. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелите, водени от ищците, поради обстоятелството, че техните показания са в противоречие с тези на ответните, а от друга страна е съобразил, че свидетелят Д. Д. е баща на ищцата Г., поради което е заинтересован от изхода на спора. Констатирани са противоречия и в самите показания на този свидетел, както и с изложеното от самите ищци в обясненията им, дадени по пр. пр. № 33750/2018 г. на СРП, в които Г. е заявила, че със съпруга й живеят в имота от 2009 г. Б. О. също е заявил, че живеят в процесния имот от 2009 г. Въззивният съд е развил подробни съображения, че обясненията на страната, дадени в хода на досъдебното производство, могат да се ползват в гражданския процес, тъй като представляват документ, подписан от страната и удостоверяващ неизгодни за него обстоятелства, чиято доказателствена сила, съобразно константната съдебна практика, се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд е изложил мотиви по приетата по делото нотариална преписка във връзка с издаването на КНА №70/2015г., с който ответникът Д. Н. е била призната за собственик на основание давност и наследство на процесния недвижим имот във връзка с несвоевременното оспорване от пълномощника на ищците на автентичността и верността на удостоверителните изявления, съдържащи се в преписката. От правна страна, въззивният съд е счел предявеният иск по чл. 124 ГПК за неоснователен и недоказан, тъй като ищците не са установили, че в периода от 2007г., както се твърди в исковата молба, до датата на предявяване на иска- 23.11.2018 г. имотът се е владял единствено от тях с всички признаците на давностно владение, възприети в практиката на ВКС. При така изложените мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението по следните съображенията за това са следните: Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК / ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В процесния случай касаторите изобщо не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, не е извършено позоваване на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на които да противоречи разрешението на материалноправни и процесуалноправни въпроси, дадено с обжалваното решение. Касаторите не са навели и съображения с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Оплакванията на жалбоподателите срещу решението на въззивната инстанция засягат само правилността на обжалвания акт и на практика представляват изложение на фактите, осъществили се и установяващи противните на възприетите от съда изводи според собственото на касаторите виждане за тяхната взаимовръзка и тълкуване. Следва да се посочи обаче, че визираното в жалбата несъгласие с фактическите изводи на съда и с анализа на доказателствата, както и доводите за материална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационна жалба. Следва да се посочи, че основно доказателство за установяване на придобивна давност, според практиката на ВКС, са гласните доказателства, поради което правомощие на съда по същество е да прецени достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, но при тази преценка следва да изхожда от анализа на всички доказателства, т. е. преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на логиката. Приема се, че дали е основателно позоваването на придобивна давност съдът преценява при комплексна преценка на всички доказателства относно това упражнявана ли е фактическа власт върху имота и демонстрирано ли е намерение за своене. Според трайно установената практика на ВКС, при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. Въззивният съд, в съответствие с тези изисквания, при извършването на своята преценка е изложил подробни и мотивирани съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. Не се установява и наличието на друго от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не е налице вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт. Решението не е и очевидно неправилно: не са налице допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нито е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. Изложените от касаторите съображения представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на постановеното решение поради неправилен и непълен анализ на събраните доказателства и поради необсъждането на определени доводи, които според личното му убеждение имат значение за изхода на делото и съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. В тази връзка наведените съображения не обосновават очевидна неправилност на въззивното решение. В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Предвид изхода разноски за касаторите не се следват, но същите следва да заплатят на ответната страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1 700 лева.