Определение № 46 от 09.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 171/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 28.11.2011 г. по гр. д. № 1963/2011г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски районен съд, 39 състав решение по гр. д. № 21703/2007 г., са уважени предявените от П. С. А. от [населено място] срещу касатора-търговец обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумите: 6 600 лв., 10 000 лв., 1 400 лв. и 2 200 евро с левова равностойност 4 302.83 лв. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение. Представено е и изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по касация – П. С. А. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Такъв е характерът и на настоящото дело. Предмет на същото са обективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в закона лимит. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение