Определение № 331 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1335/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение от 07.05. 2012 г. по гр.д. № 6782/ 2011 г. на СГС, с което е отменено Решение от 02.11.2010 г. по гр.д. № 40880/ 2009 г. на СРС,49 с. за сумата 5660 лв. и е постановено друго, с което е отхвърлен искът по чл. 191 ал. 1 ЗЗД на [фирма] - [населено място] срещу Столична община за сумата 5660 лв. - обезщетение, представляващо плодовете от магазин №2 в [населено място], [улица], продаден му с договор за продажба на нежилищен имот чрез търг с явно наддаване, която ищецът, след като е претърпял съдебно отстранение с решение по гр.д.№ 19 001/2003 г. на СРС, 49 с., е платил на собственика [фирма], и решението е потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер 7500 лв., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане до касационно разглеждане жалбоподателят сочи решения по делото правен въпрос: дали ищецът е бил добросъвестен по см. на чл. 192 ЗЗД при покупката на магазина, по който счита, че въззивното решение противоречи на Р. на САС по д.№ 548/2010 г. и на Р. на ВКС №1138/04.01.2007 г. по т.д.№728/2006 г. Поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Столична община - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен за 5660 лв. искът на [фирма] [населено място] срещу Столична община за обезщетение, стойност на плодовете, които след като е претърпял съдебно отстранение, ищецът е бил осъден и платил на собственика на магазина [фирма] - [населено място], на основание чл. 191 ал. 1 ЗЗД, и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, и е потвърдено решението в частта, с която искът е бил отхвърлен за разликата до сумата 7500 лв. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по жалба срещу първоинстанционно решение, с което е разгледан иск с правно основание чл. 191 ал. 1 ЗЗД, с цена 7500 лв.-стойността на плодовете, които ищецът при осъществена евикция е осъден да върне на третото лице - действителен собственик на магазин №2 - обект за осъществяване на търговска дейност, и едната от страните по делото е търговец по см. на чл. 1 ал. 2 т. 1 ТЗ. Делото е търговско и цената на иска е до 10 000 лв. - под определения минимален размер за касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение