Определение № 381 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. И. против решение от 16.12.2011 г. по в.гр.д.№ 3919 от 2008 г. на Софийския градски съд, II-а гражданско отделение, с което е оставено в сила решение от 21.10.2008 г. по гр.д.№ 18652 от 2007 г. на Софийския районен съд, 72 състав за отхвърляне на предявения от В. Г. И. срещу В. Т. З., Г. Й. Е. и М. Й. Павлова иск за делба на съсобствен по наследство от Г. Е. З., починал на 03.01.2003 г., недвижим имот. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основаниe за допускане на касационно обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на решението с незадължителна практика на ВКС /решение № 216 от 04.01.2001 г. по т.д.№ 87 от 2010 г. на ВКС, Второ т.о., решение № 580 от 10.08.1992 г. по гр.д.№ 384 от 1992 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 164 от 02.06.1990 г. по гр.д.№ 74 от 1990 г. на ВС, Първо г.о./ по следните два правни въпроса: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните по реда на чл.188 от ГПК /отм./ и 2. Дали с предявяването на иск за делба от наследник със запазена част за имот, който е бил завещан от наследодателя на един от ответниците по иска за делба, се счита, че този наследник упражнява и правото си по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството. В писмен отговор от 07.03.2012 г. пълномощникът на ответника Г. Й. Е. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Останалите ответници В. Т. З. и М. Й. Павлова не взема становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за делба, въззивният съд е приел, че ищцата В. Г. И. не е съсобственик на процесния имот, тъй като със завещание от 15.03.1990 г. наследодателя Г. Е. З. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на внука си Г. Й. Е.. Направеното от ищцата искане за възстановяване на запазената й част от наследството е прието за погасено по давност, тъй като от датата на обявяване на завещанието /12.02.2003 г./ до датата на съдебното заседание, в което ищцата е предявила това свое искане /19.03.2008 г./ са изминали повече от 5 години. Прието е, че без значение за решаване на въпроса спазен ли е бил горепосочения давностен срок е обстоятелството кога е предявен искът за делба- преди изтичане на 5 години или след повече от 5 години от датата на обявяване на завещанието. В представеното от касатора решение № 580 от 10.08.1992 г. по гр.д.№ 384 от 1992 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че когато наследник с право на запазена част от наследството предяви иск за делба срещу сънаследник, комуто наследодателят е завещал делбения имот, в случай че предметът на иска за делба е идентичен с предмета на завета и с него се изчерпва наследството, датата на предявяване на иска за делба се счита и за момент, в който е упражнено правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството по чл.30 от ЗН. Тоест, налице е противоречие между това решение на ВС и обжалваното решение по втория от поставените от касаторката правни въпроси /дали с предявяването на иск за делба от наследник със запазена част за имот, който е бил завещан от наследодателя на един от ответниците по иска за делба, се счита, че този наследник упражнява и правото си по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството/, което налага допускането на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение