Определение № 1981 от 15.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1067/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „ЕОС-Матрикс“ ЕООД-гр.София ЕИК[ЕИК] срещу определение № 129/28.03.2024 г. по в.ч.гр.д. №156/2024 на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на определение № 52 от 01.02.2024 г. г. по гр.д. №200/2023 г. на ОС-Кърджали, постановено по реда на чл.248 ГПК, въззивният състав е осъдил „ЕОС-Матрикс“ ЕООД-гр.София ЕИК[ЕИК] да заплати на Б. Н. А. ЕГН: [ЕГН] сумата от 8 800,43 лева– съд.разноски в производството по гр.д. № 200/23 на ОС-Кърджали. Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба чрез процесуалния си представител изпраща отговор на същата със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че с молба от 05.01.2024 г. Б. А. чрез процесуалния си представител адвокат В. Г. е поискал от съда по реда на чл. 248 от ГПК да измени постановеното решение в частта за разноските, като осъди „ЕОС Матрикс“ ЕООД да му заплати 8 800,43 лв., от които 2 900,43 лв. заплатена държавна такса и 5 900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Б. Н. А. за изменение на решение № 191/12.12.2023 г. в частта му за разноските. Въззивният състав е счел молбата за допълване на цитираното решение за основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а ответникът може да се освободи от заплащане на тези разноски само при наличие на двете кумулативно предвидени предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК - ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, в който случай разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай производството е било образувано по предявените от Б. Н. А. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД - София кумулативно обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на вземания в общ размер на 72 063,23 лв., от които 64 842,55 лв. по договор за цесия от 21.10.2020 г., сключен между дружеството и „Банка ДСК“ ЕАД, 1 171,39 лв. по договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен между дружеството и „Юробанк България“ АД, и 6 049,29 лв. по договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен между дружеството и „Юробанк България“ АД, като ищецът твърди, че е посетил на 06.02.2023 г. офис на „Алианц банк България“ с искане да му бъде отпуснат потребителски кредит в размер на 7 000 лв., но такъв му бил отказан, тъй като след справка в Централен кредитен регистър, поддържан от Българска народна банка, било установено, че дължи посочените суми по просрочени кредити, той депозирал искане до „ЕОС матрикс“ ЕООД на 26.04.2023 г., с което поискал дружеството да депозира искане до БНБ за коригиране на данните поради погасяване на задълженията му по давност, но получил отговор, че той дължи сумите по силата на три договора за цесия въз основа на три договора за банков кредит, макар в писмото да имало частично признаване на факта, че задълженията са погасени по давност, описани подробно в исковата молба. Доколкото отказът на ответника да предостави актуални данни в ЦКР за недължимост на сумите е довел до отказ той да получи кредитиране от някоя банка или финансова институция, а корекцията на данните зависи само от волята на кредитора, при това за продължителен период от време, А. счита, че има правен интерес да установи по съдебен ред, че горепосочената сума не се дължи на ответника поради погасяване по давност, като само въз основа на влязлото в сила решение той би могъл да извърши необходимата корекция в ЦКР, поради което е предявил исковете. От направената справка за кредитна задлъжнялост се установява, че в Централен кредитен регистър при Българска народна банка са вписани три задължения на Б. Н. А. към „ЕОС матрикс“ ЕООД - София в размер на 64 842 лв. с дата на издължаване 21.10.2030 г., 1 341 лв. с дата на издължаване 18.01.2026 г. и 6 830 лв. с дата на издължаване 18.01.2026, като и по трите е посочено като основание „придобивания на вземания по кредити“. С писмо от 24.04.2023 г. Б. А. е уведомил ответното дружество с копие до БНБ, че не признава задълженията по горепосочените кредити поради погасяването им по давност, поради което на основание чл. 24, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за ЦКР на БНБ е поискал да бъде коригирана установената от него неточност в регистъра, а на основание чл. 26 от същата наредба е поискал от „ЕОС Матрикс“ ЕООД да подаде коригирани данни към ЦКР в срок от 15 дни от получаване на заявлението, след което да го уведоми писмено за предприетите действия. С отговор от 03.05.2023 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че А. има неплатени парични задължения към него в посочените размери, като в съответствие с нормативните изисквания дружеството има задължение всеки месец да предоставя информация за всички кредити на своите клиенти до окончателното им погасяване, без значение от настъпилите последици на погасителната давност, като предвид провежданата от него политика то предлага гъвкави решения за изплащане на вземанията чрез частично плащане на същите или сключване на споразумение за доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията с възможно разсрочено плащане съобразно възможностите на длъжника. Видно от писмо от 26.04.2023 г. на БНБ, ишецът е бил уведомен, че институциите са длъжни да събират и подават към регистъра информация в електронен вид за всички кредити на техни клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, а погасяване на вземане по давност не представлява основание за преустановяване подаването на информация за него в регистъра, като БНБ не извършва корекции на подаваната от институциите информация към регистъра, а институциите носят отговорност за верността и своевременното подаване на тази информация. На база на така установените факти, съставът на АС-Пловдив е счел, че не е налице първата посочена в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставка - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска. Това, според съда, следва от извънсъдебното поведение на „ЕОС матрикс“ ЕООД, който ежемесечно е подавал информация в ЦКР за задълженията на ищеца, включително и след отправеното му искане от последния да изпрати коригирани данни за тях, което той е можел да направи, признавайки, че тези задължения са погасени по давност, като в този случай информацията за кредитната задлъжнялост на ищеца по силата на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ за ЦКР би била за погасени кредити за 5-годишен исторически период, но с извънсъдебното си поведение е искал да принуди длъжника да признае и/или изплати задълженията си или да потърси правата си по съдебен ред, а това от своя страна е създало затруднения на А. да получи последващо кредитиране и е довело до образуване на настоящото исково производство. Съдът изрично се е позовал на това, че според изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър институциите по нея са длъжни да събират и подават към регистъра информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, като по смисъла на възприетото в облигационното и търговското право погасяване настъпва не само при плащане на задължението, но и при останалите предвидени способи като прихващане, опрощаване, сливане, погасителна давност и др., водещи до погасяване на правоотношението, а при липса на изрична уредба в Наредбата за предвидените в нея случаи следва да се използва понятието в същия смисъл, като всяко погасяване на част или цялото задължение, включително по давност, представлява изменение на кредита и следва да се подаде съответната информация в ЦКР. Същевременно в отговора на заявлението на ищеца дружеството не е признало факта, че задълженията са погасени по давност, а е предложило гъвкаво решение за изплащане на вземанията на части или сключване на споразумение за доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията с възможно разсрочено плащане съобразно възможностите на длъжника, като това извънсъдебно поведение на ответника е дало основание на ищеца да заведе исковата молба, като без разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо той не би могъл да упражни правата си. Съдебният състав на ПАС изрично е посочил, че не е налице и втората изискуема предпоставка - ответникът да е признал иска, доколкото с отговора на исковата молба той е посочил на първо място, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес у ищеца, както и че принудителното събиране на вземанията е погасено по давност, но не и самите вземания. Като обуславящи изхода на спора, с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната касационна жалба от страна на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД в изложението не се сочат каквито и да е формулирани правни въпроси, като вместо това се навеждат оплаквания за неправилно приложение на нормата в разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК към конкретните релевантни за спора факти. Произнасянето по законосъобразността на база фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно изричните задължителни за съдилищата указания в ТР №1/2010 г. по приложението на процедурата по чл.288 ГПК и съдържанието на основанията за дискреция за допускане на касационно обжалване, уредени в чл.280 ал.1 ГПК. Освен това, съгласно т.1 от същото ТР на ОСГТК във всички случаи е необходимо страната да формулира един или няколко правни въпроси от значение за изхода по конкретния спор, като при липса на такава формулировка ВКС не може служебно да извежда такива. Ето защо не е налице първата обща предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК и следователно не следва да се допуска касационно обжалване на това основание. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на пълномощника на жалбоподателя е налице позоваване на очевидна неправилност, по смисъла на съдържанието на чл.280 ал.2, предл.3 ГПК, по отношение на изводите на съда за липса на предпоставките по чл.78 ал.2 ГПК за възлагане на отговорността за разноски в тежест на ищеца, а не на ответника, въпреки основателността на иска. Подобни оплаквания не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен, според които за да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая за да извърши проверка за основателността на конкретните оплаквания посочени като водещи до очевидно неправилно решение, ВКС следва да разгледа спора по същество и подложи на нова преценка от фактическа страна извънпроцесуалното поведение на ответника по отрицателния установителен иск-кредитодател, което изключва очевидността на твърдените пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. Отделен е въпросът, че от страна на подалия ЧКЖ не се навеждат оплаквания относно изводите на съда, че не е налице и втората изискуема предпоставка в разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК- ответникът да е признал иска, от което следва, че евентуален обратен извод относно наличието на първата предпоставка не би се отразило на крайния резултат по спора по чл.78 ал.2 ГПК. Разноски в производството по чл.248 ГПК не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което