Определение № 423 от 15.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6745/2014 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Х. И. К.,чрез пълномощника му адв.К. К. срещу решение № 1179/29.07.2014 г. по гр.д.№1396/2014 г. на Окръжен съд-Варна.

Ответникът по касационната жалба „П. Б.”-АД, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт П. К., я оспорва. Претендира разноски.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима относно първите два иска.

С обжалваното решение е потвърдено решение № 2411/07.05.2014 г. по гр.д.№6627/2013 г. на Районен съд-Варна.С него са отхвърлени предявените искове от ищеца-касатор в настоящото производство, с правно основание чл.357 вр.чл.59 КТ за сумите: 33 674,41 лв.допълнително заплащане на 100% командировъчни пари за периода 11.05.2010 г.-09.09.2010 г. в който е изпълнявал трудовите си задължения в район с допълнителен военен риск, съгласно уговореното в чл.62.2 от Колективния трудов договор /К./ от 2008 г.; 8 253 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 09.09.2010 г.-10.05.2013 г. на основание чл.86 ЗЗД; 7 472 лв. за 1 830 часа положен извънреден труд за спасяване на кораба и живота на екипажа, съгласно чл.39,40 и 41 от К.; 5 502 лв. обезщетение за забава върху главницата на основание чл.86 ЗЗД; 98 лв. неполучени кафе,захар,газирана вода и плодови сокове,съгласно чл.71.5 и чл.71.6 К. за същия период за положените 122 нощни вахти и плаване в район между Тропика на Р. и Тропика на К.; 33 лв. обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД; 1 220 лв.неполучена безплатна храна и вода за същия период, съгласно чл.89 и чл.91 К.; 495 лв.обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД. Присъдени са и разноски.

Касационната жалба е недопустима относно частите на обжалваното решение, с които въззивният съд се е произнесъл относно исковете за заплащане на неполучени кафе,захар,газирана вода и плодови сокове ,за неполучена безплатна храна и вода и акцесорните за обезщетение за забава. Недопустимостта се определя от ограничението, визирано в чл. 280 ал.2 ГПК.Съгласно този законов текст, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Разпоредбата има тази редакция след измененията в ГПК, направени с обнародвания в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. З.. Процесуалните норми имат незабавно действие и ограничението важи за всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г.,включително и настоящата касационна жалба, която е постъпила на 08.09.2014 г. Предмет на настоящото дело са предявените осъдителени искове с цена съответно 98 лв. и 1 200 лв. в съответствие с намаляването на техния размер допуснато с протоколно определение от 08.04.2014 г. и акцесорните искове с цена съответно 33 лв. и 495 лв.Цената им е определена съгласно чл. 69 ал.1 т.1 ГПК, като спорът е гражданскоправен. Въззивното съдебно решение по иск в такъв размер, не подлежи на касационно обжалване, според ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е приел, че касаторът е бил в трудово-правно отношение с ответника, работил е като „старши помощник капитан” на моторен танкер /м/т/ „П.” и е членувал в Моряшки синдикат. Според К. от 2008 г. ,сключен между работодателя и Моряшки сидникат и Моряшки професионален съюз командировъчните пари за длъжността „старши помощник капитан” за група кораби „танкер” са в размер на 97 евро дневно, а съгласно уговореното в сключения между работодателя и Моряшки синдикат К. от 23.06.2010 г., в сила от 04.07.2010 г.-Приложение № 2, размерът на командировъчните пари за същата длъжност за група кораби „други” е в размер на 29 щ. дол. дневно. В чл.69.2 К./2008 г. е предвидено когато морякът се съгласи да работи в район с допълнителен военен риск работодателят да заплаща увеличен размер командировъчни пари в зависимост от обявения на Лондонския пазар процент на допълнителната премия за осигуряване на покритие при посещение в район, изключен W. R. T. W.. Процентът на допълнителната премия зависи от спецификата на района и от продължителността на престоя. В чл. 69.3 е определена таблица за завишения размер на командировъчни пари в зависимост от конкретния процент на допълнителната премия за съответния район и продължителност на престой.Според чл. 73 К./2010 г. за работа в район с повишен военен риск работодателят заплаща на моряк от кораб на задгранично плаване завишен размер на командировъчни пари и допълнително трудово възнаграждение в случаите,когато на Лондонския пазар процент на допълнителната премия за осигуряване на покритие при посещение в район ,изключен по W. R. T. W. е определен над 0,3% или може да бъде друг по-нисък процент,определен от работодателя. В чл.73 е посочено,че процентът на допълнителната премия зависи от спецификата на района и от продължителността на престоя.Съгласно чл. 39 изр.последно от К./2008 г., идентичен с чл.34 изр. последно К./2010 г. времето за спасяване на кораба, товара, екипажа и човешки живот се счита за работно време.М/т „П.” плавал по маршрут В.- Арабско море,за да бъде предоставен за бракуване.На 11.05.2010 г. поради изоставане от основната флотилия, с която е преминавал през А. залив, танкерът е бил задържан от сомалийски пирати.Задържането е продължило до 09.09.2010 г. За този период от време касаторът претендира увеличен размер на командировъчните пари, тъй като е работил в район с допълнителен военен риск и му се дължи заплащане на извънреден труд за спасяване на кораба,екипажа и човешки живот. Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза за периода 11.05.2010 г.- 03.07.2010 г. на касатора му се следват 5 238 евро командировъчни пари, а за периода 04.07.2010 г.-09.09.2010 г.-1 972 щ.дол., или равностойност в лева за целия период 13 275,60 лв.Тези суми са начислени и са му изплатени. Според назначената съдебно-техническа морска експертиза, м/т „П.” е бил технически изправен за единичен планиран рейс до 20.07.2010 г.,издадени са му временни свидетелства за нефтен танкер.На 23.04.2010 г. на капитана на кораба е дадено указание да се отправи към района на И./П.,но да декларира пред местните власти при преминаване през С. канал,че пътува за Ф.,с цел оптимизиране на разходите.Корабен дневник и записи за използване на влекачи и за възникнали аварии няма.Тъй като е притежавал свидетелство за сигурност № 1736/13.04.2010 г.,валидно до 12.07.2010 г. е прието,че отговаря на изискванията на Международния кодекс за сигурност. Съгласно бюлетина на Л., изпратен на м/т „П.” като част от корабния план по сигурността с Циркуляр Б. 12 № 33/10.12.2009 г. районът на А. залив е с повишен военен риск,което налага корабите да плават в конвой или групов транзит; ставките за допълнителна застраховка „Военен риск” се определят на Лондонския застрахователен пазар индивидуално за всеки район в зависимост от актуалната обстановка, а котировките са валидни само за конкретното посещение.В Циркуляр Б. 12 №34/23.03.2010 г. е посочено,че следва да се изпълняват указанията от Циркуляр Б. 12 №33/10.12.2009 г.,включително и относно ставките за допълнителна застраховка „Военен риск”.Според заключението при кораб на котва обикновено се води нормална вахта и извънреден труд не се полага.Експертът е приел,че допълнително заплатената премия от ответното дружество към застрахователите за преминаване през район с повишен риск е 0,1% което обосновава извода му,че не се полага завишен размер на командировъчни пари съгласно чл.69.2 и 69.3 от К./2008 г. Възприемайки заключението на вещото лице въззивният съд е направил извод,че исковете са неоснователни.Посочил е,че съгласно чл.73 от К. /2010 г. за работа в район с повишен военен риск процентът на допълнителната премия е в размер над 0,3% или друг,по-нисък определен от работодателя. В случая той е 0,1% и в съответствие с размера му е направено плащане на касатора. Въззивният съд е приел, че съдебно-техническата експертиза не е оспорена от касатора ,тъй като е била изслушана в открито съдебно заседание ,проведено на 03.12.2013 г. от първоинстанционния съд и около пет месеца след това- на 07.04-2014 г. касаторът е оспорил заключението, като е поискал назначаването на повторна или тройна експертиза.Приел е ,че извънреден е трудът съгласно чл. 143 КТ, който се полага със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител на работника извън установеното работно време.Претенцията на касатора за извънреден труд се отнася за периода на задържане от пиратите в плен,когато той твърди, че е изпълнявал задълженията си и извън работното време.Счел е,че трудът положен по разпореждане на друг правен субект,различен от работодателя не може да се приеме за извънреден и полаган по сключения трудовия договор. Това е ставало по разпореждане на похитителите, но не и по разпореждане и без противопоставяне от работодателя или негов представител.В резултат на похищението екипажът е загубил свободата и йерархията си, изчезнали са съществуващите субординационни връзки. При тези фактически и правни изводи е отхвърлил исковете.

С първоначалната искова молба касаторът е предявил и установителни искове за установяване в отношенията между него и работодателя, че същият не е изпълнил задълженията си по чл.67, 69, 71, 71.5, 71.6, 88, 88.1, 88.2, 88.4, 88.5, 88.6, 89, 92.1 ,92.2, 92.3 и 93 от К. от 2008 г.С последваща молба е уточнил,че поддържа само осъдителните искове, но е продължил да ангажира доказателства във връзка с установителните искове,които са извън предмета на делото.

Съдебно-техническата морска експертиза е била изслушана от първоинстанционния съд в открито съдебно заседание на 11.02.2014 г. в отсъствието на касатора и неговия пълномощник, който е бил хоспитализиран. Според отразеното в заключението на експерта, при посещението му в седалището на работодателя не му е предоставена информация за застраховател,брокер и размери на премията с обяснение за конфиденциалност на данните.По-късно му е съобщено,че допълнително платената премия към застрахователите за преминаване през района с повишен риск е 0,1%,без да му се предоставят документи .Експертът е приел, че ако това е така, не се полага завишаване размера на командировъчните пари. Преди заседанието от защитата на касатора е постъпила молба за отлагането му, която не е уважена. При разпита в съдебно заседание вещото лице е потвърдило,че исканата информация не му е предоставена и че след изготвянето на експертизата са му дадени данни за процента на риск в района.В съдебния протокол е отразено,че на ищцовата страна се дава последна възможност да изрази становище по приетата експертиза и ищецът е задължен да се яви лично в следващото съдебно заседание, а на пълномощника му е указано да представи доказателства за наличието на основателна причина за неявяването. Следващото открито съдебно заседание е проведено на 08.04.2014 г.На 07.04.2014 г. е постъпила молба от пълномощника, с която експертизата е оспорена,поискано е назначаването на допълнителна експертиза, на която са поставени многобройни въпроси. Сред тях са и въпросите: представен ли е от ответника официален застрахователен документ,посочващ цитирания процент 0,1% на допълнителната премия за осигуряване на покритие при посещение в район, изключен по W. R. T. W., коефициентът на допълнителната премия зависи ли от степента на опасност на посетения район, определена от Лондонския застрахователен пазар, да се определи коефициента на допълнителната премия към застраховката за военен риск за период от 122 денонощия прекарани в опасния район, полага ли се 100% допълнително заплащане когато е консумирано застрахователно събитие-отвличане на кораб и екипажа му. Искането е оставено без уважение, като е прието,че обстоятелствата, които се иска да бъдат установени нямат пряко отношение към предмета на делото и предявените претенции.

Идентични искания са направени и във въззивната жалба,които въззивният съд не е уважил, поради извода си,че първоначалната експертиза е оспорена пет месеца след проведеното открито съдебно заседание,в което е изслушана.

В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът изразява становище за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Относно основанието по т.3 поддържа, че липсва съдебна практика, тъй като това е първият кораб, плаващ под български флаг, с български екипаж, който има български работодател,чието пленяване е прецедент.Единствено във връзка с последния въпрос поддържа допълнителното основание по т.1.

Поставя процесуалноправния въпрос:

-нарушено ли е правото на въззивника да сочи и представя нови доказателства в хипотезата на чл. 266 ал.3 ГПК пред въззивния съд,ако не е могъл да ги представи в срок в първоинстанционното производство, тъй като намирането на тези доказателства е било поставено като задача на вещото лице, то не е намерило такива и е дало неверен отговор на съда, който е оспорен, но не е допусната повторна или тройна експертиза.

Оплаква се,че съдът е отказал да допусне като доказателства електронната преписка водена между ответника и капитана на кораба, установяваща възникването на две аварии ,втората от които довела до залавянето на кораба, поради отделения по-голям човешки ресурс в машинното отделение.

Така поставеният въпрос е детерминиран от становището на ответника за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, което не може да бъде обсъждано в настоящото производство. Освен това същият не е релевантен, тъй като въззивният съд не е допуснал исканите доказателства по причина,че не са относими, тъй като електронната преписка е свързана с установяване на обстоятелства, по установителните искове и извън предмета на делото.

Следващият въпрос е:

-нарушено ли е правото на въззивника в хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК за събиране на нови доказателства от въззивния съд,предоставено му от чл.200 ал.2 и 3 ГПК и на правото му да изслуша устното заключение на вещото лице,да му поставя въпроси, да изложи становище във връзка с приемането или оспорването на експертизата и правото му да иска назначаване на тройна експертиза и следва ли да се счита за неоспорена от страна в процеса съдебна експертиза, с която процесуалният представител не е имал възможност да се запознае след внасянето й в съда по уважителна причина и по същата причина не я е оспорил,поради отсъствието му в съдебното заседание на 11.02.2014 г.,в което експертизата е изслушана и приета, но е оспорил след съдебното заседание, в дадената му от съда възможност и срок. Съдържащият се в многословната формулировка на касатора въпрос: следва ли да се счита за неоспорена експертиза,която страната е оспорила след изслушването й в съдебно заседание в даден от съда срок, е релевантен.

Касаторът поддържа,че експертизата е внесена на 03.12.2014 г., изслушана е в с.з. на 11.02.2014 г., в негово и на адвоката му отсъствие поради заболяване и хоспитализиране на последния, уважена е молбата му за даване срок за отношение и такъв е определен до следващото открито съдебно заседание.Въпреки оспорването направено с писмена молба,постъпила преди следващото насрочено открито съдебно заседание, въззивният съд е приел,че експертизата не е била оспорена.

Следващият въпрос е:

-Допустимо ли е във въззивното производство да се иска събирането на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд,но не са допуснати и от въззивния съд,поради неправилно изчисляване сроковете за обжалване на експертиза по делото,невярно датирани протоколи от съдебните заседания по делото, невярно изписани имена на съдиите,председателстващи съответните заседания пред първоинстанционния съд.

Въпросът не е релевантен, тъй като се отнася за допуснати процесуални нарушения във въззивното и първоинстанционното производство, докато предмет на производството по чл. 288 ГПК са въззивните решения.

Следващият въпрос поставен от касатора е:

• извънреден ли е бил трудът по смисъла на чл. 143 КТ,полаган от екипажа на кораба „П.” и в частност от касатора за времето от 122 денонощия ,прекарани в плен, при доказано наличие на знание у капитана на кораба и без негово противопоставяне с оглед формулировката на понятията работно място, работно време, извънреден труд, почивки по смисъла на §1 т.4 и 11 ДР на КТ, по смисъла на чл.36,38,39,40,41 и 42 К./2008 г.,по смисъла на Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и корабопритежателя, приета с ПМС № 226/2003 г. и Правило 2.3- работно време и почивки, Стандарт А2.3-работно време и почивки на Морска трудова конвенция -2006 г. на М..

Въпросът е релевантен само в първата своя част, тъй като въззивният съд не е разглеждал положения от касатора труд в хипотезите на другите цитирани нормативни актове, а именно: извънреден ли е бил трудът по смисъла на чл. 143 КТ полаган от касатора за времето прекарано в плен.

Петият поставен от касатора въпрос е:

-по смисъла на §1 т.1 ДР на КТ за периода от 122 дни плен, в който е бил касатора, станали ли са пиратите негов работодател,прекратявани ли са трудовите правоотношения между касатора и ответника, били ли са в сила нормите на К..

Въпросът не е релевантен.По него не са правени правни изводи от въззивния съд.

Следващият въпрос е:

-може ли да бъде квалифициран като труд трудът,положен по разпореждане на друг правен субект,различен от работодателя, правен субект ли са пиратите и по чие законодателство се считат за такъв и може ли да бъде квалифициран като извънреден труда,положен от касатора по разпореждане на пиратите по отношение на труда,полаган по трудовия договор с работодателя.

Въпросът не е релевантен.Въззивният съд не се е занимавал с въпросите дали представлява труд работата ,извършена по разпореждане на похитителите, дали пиратите са правен субект и съотношението на труда,положен по тяхно разпореждане и труда,положен по трудов договор.

Следващият въпрос е:

-Извършено ли е полагащото се на касатора заплащане в завишен размер на командировъчните пари съгласно чл. 69.2 К. /2008 г. и чл.73 от К. / 2010 г. в резултат на възникналото застрахователно събитие „отвличане за откуп” в размер на 100% командировъчни пари и допълнително трудово възнаграждение за работа на кораб за периода на плен,през който той е изпълнявал трудовите си задължения в район с допълнителен военен риск и възможно ли е да бъде изчислен правилно от съда и експертизата процентът на допълнителната премия за преминаване през опасен район,заплатен от собственика на кораба на застрахователя,без по делото да са представени, изчисления, данни и доказателства за актуалния към 09.05.2010 г. процент на допълнителната премия, обявен на Лондонския пазар,зависещ от спецификата на района и продължителността на престоя,включващ дните на влизане и излизане от района на военен риск, размера на основната застрахователна премия и размера на допълнителната премия.

Касаторът твърди,че въззивният съд не е имал знание за тези факти и че не са правени изчисления за установяването им от вещото лице.Въпросът е свързан с обсъждане на доказателствата поделото,поради което с него не може да бъде обосновано общо основание за допустимост на касационното обжалване.

Последният въпрос е:

-при искове с правно основание чл.59 КТ обусловени от доказано неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по К., отчетена ли е общата воля на страните и следва ли да се обсъждат причините довели до неизпълнението на задълженията на работодателя, след като изпълнението на тези задължения не е ограничено по повод пиратски нападения над кораба и екипажа и попадането им в плен, а е възникнало по силата на текстове в К.,станали по реда на чл.20-а задължителни от момента на влизане в сила на К..

Посочва,че няма клауза в К., която да освобождава работодателя от изпълнението на тези задължения, включително и форсмажор. Счита,че този въпрос е решене в противоречие с решение по гр.д.№2608/2008 г., ІV г.о.Въпросът не е релевантен,тъй като въззивният съд не е формирал изводи по него, а цитираната задължителна съдебна практика е неотносима, защото разглежда съвсем други отношения между работодател и работник във връзка със сключен К..

ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд по въпросите, с изключение на 2 и 4 от тях, в хипотезата липса на съдебна практика по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Според разрешенията в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК предпоставки за това са обосноваването на общо и допълнително основание. Общото основание е формулиран от касатора въпрос, обусловил правните изводи, които е направил въззивния съд и който е от значение за изхода на конкретното дело. Той не трябва да е свързан с правилността на решението, с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на доказателствата по делото. К. съд не може да го изведе въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, а само да го уточни и конкретизира, което е сторил по двата въпроса.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,