Определение № 712 от 08.06.2011 г. на ВКС по д. № 225/2011 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №567/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Й. Х. срещу касатора иск по чл.200 от КТ за сумата от 6 000 лв., присъдена като обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване силикоза, ведно със законната лихва и деловодните разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че материалноправният въпрос: дължи ли се обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди от професионално забяляване, довело до трайна неработоспособност на работника под 50 % /в случая – 34%/ се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона при изясняване обхвата на отговорността по чл.200 от КТ. Въпросът наистина е решаван противоречиво, видно от представените с изложението съдебни решения / от значение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК са само влезлите в сила – ТР №1/10 г./, с които- в противоречие с обжалваното сега въззивно - искът по чл.200 от КТ е отхвърлен за неимуществени вреди от професионално заболяване, причинило трайна неработоспособност под 50%. Практиката обаче е уеднаквена с решения на ВКС по чл.290 от ГПК, цитирани във въззивното решение /Р №323/10 г. и 128/10 г. на ВКС, трето г.о, №472/10 г. на четвърто и др./. Изложените в тях съображения за уважаване на иска по чл.200 от КТ за обезщетяване на вреди от професионално заболяване или тр. злополука, когато са причинили трайно намалена работоспособност под 50%, са възприети и възпроизведени от въззивния съд. В. решение е постановено в съответствие с тълкувателна практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, поради което не са налице предпоставките на т.2 и 3 от с.р. за допускане на обжалването му. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.