Определение № 2232 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2291/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. И. И., чрез адвокат Г. Н., срещу решение № 25 от 26.01.2024 г. по в.гр.д.№ 460/2023 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено решение № 260 от 19.05.2023 г. по гр.д.№ 1748/2022 г. на Районен съд-Габрово, с което е допусната съдебна делба между Х. И. И., М. Д. И. и Р. И. И., на недвижим имот – апартамент № ***, находящ се на етаж *** от жилищна сграда на [улица], [населено място], съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ 78.26 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение от 3.85 кв.м. и 0.717% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти: 1/6 идеална част за Х. И. И., 1/6 идеална част за Р. И. И. и 4/6 идеални части за Х. И. И. и М. Д. И. в режим на СИО. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на предявения иск за делба. Не е подаден отговор на касационната жалба от ответниците Х. И. И. и М. Д. И.. Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният апартамент е бил придобит от родителите на съделителите Х. и Р. И. – И. Х. И. и И. Х. И., на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 193/1973 г. След смъртта на И. Х. И., настъпила на 26. 05. 2020 г., И. И. е придобила 4/6 идеални части от правото на собственост, а синовете й Р. И. И. и Х. И. И. – по 1/6 ид.ч. С н.а. № 125/22. 06. 2020 г. по описа на нотариус И. К., И. Х. И. продава на сина си Х. И. И., през време на брака му с М. Д. И., собствените си 4/6 ид.ч. от процесния апартамент. Затова съсобственици на жилището понастоящем са Р. И. И. – с дял 1/6 ид.ч. по наследство от баща си И. Х. И., Х. И. И. – с дял 1/6 ид.ч. по наследство от баща си И. Х. И. и общо Х. И. И. и М. Д. И. – притежаващи общо 4/6 идеални части от имота в режим на СИО, на основание договор за покупко-продажба. За неоснователно е намерено оплакването на съделителя Р. И., съдържащо се във въззивната жалба, за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, довело до ограничаване правото на ответника да представи доказателства и да иска събирането на такива за изясняване на делото от фактическа страна. Ответникът в срок е упражнил правото си по чл. 131 ГПК, бил е представляван надлежно в първоинстанционното производство от упълномощен от него адвокат и е участвал в проведените по делото съдебни заседания лично. Уважавани са подадени от същия молби по чл. 63 ГПК за продължаване на срока за изпълнение указанията на съда за внасяне депозит за възнаграждение за вещи лица, посочване имена на свидетели и т.н. За неоснователно е счетено и оплакването на съделителя Р. И. за ненадлежното му призоваване в първоинстанционното производство – призоваването му е извършено чрез упълномощения от него адвокат и лично, в съответствие с чл. 39, ал. 1 и чл. 45, пр. 2 ГПК ,. Във връзка с разноските въззивния съд е приел, че предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК в тежест на въззивника Р. И. следва да бъдат възложени разноските, направени от въззиваемите пред въззивната инстанция, възлизащи на сумата 400 лв. платено адвокатско възнаграждение. Направеното от същия възражение за прекомерност е прието за неоснователно, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/2024 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Приел е, че когато е налице спор дали съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и способа, по който следва да бъде извършена делбата, а така също и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК. В изложение към касационната жалба е формулиран следния въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: На кой етап от производството и според коя разпоредба следва да бъдат присъждани разноските в производството по делба – чл. 78 ГПК или чл. 355 ГПК. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 3 от 06. 02. 2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. на ВКС, 1 г.о., и определение № 58 от 08 02. 2016 г. по гр. д. № 399/2016 г. на ВКС, 4 г.о. Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос. Въззивния съд се е съобразил с практиката на ВКС, според която при наличие на спор относно съществуването на съсобственост или правата на съделителите, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК - определение № 167 от 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1727/2016 г., 1 г. о., определение № 4 от 6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г., 2 г. о., определение № 252 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г., 1 г. о., определение № 226 от 5.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3125/2013 г., 2 г. о., определение № 255 от 9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г., 1 г. о. и др. С ППВС № 7/1973 г ., т. 9 също е разяснено, че когато разноските в делбеното производство са направени по повдигнат спорен въпрос, същите следва да се възлагат съобразно с общите правила на чл. 64 и 65 ГПК (отм.). Съделителите Х. И. И. и М. Д. И. не претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция, а и няма данни такива да са направени. Воден от горното Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,