Определение № 2386 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Ф. Р. М., чрез адв.М. С. от САК, срещу определение № 454/13.02.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№212/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 1269/16.12.2022 г., постановено по гр.д.№751/2022г. по описа на Районен съд – Айтос. С първоинстанционното разпореждане е върната въззивна жалба с вх.№6327/15.12.2022г., подадена от Ф. Р. М. срещу решение №251 от 24.10.2022г. на Районен съд Айтос, постановено по гр.дело №751/2021г., поради това, че е просрочена. Според жалбоподателката обжалваното определение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.Може ли един акт да породи правни последици за страната, при положение, че същата страна е била изцяло лишена от възможността да вземе участие в производството. Посочва, че всички книжа по делото, което касае прекратяване на брака между нея и ищеца и разрешаване на въпросите за родителските права относно детето на страните са получени за нея като ответница от роднини на ищеца- от неговата майка и от леля Е. К.. Ответницата не е участвала по делото и не е уведомена за нито едно процесуално действие по него. Поставя и втори въпрос, който обобщен се свежда до въпроса за приложението на чл.46, ал.3 ГПК при връчване на съобщението по делото на други лица и изключване от кръга на другите лица тези, заинтересовани от изхода на делото и се сочи, че обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложение на разпоредбата /решение от 05.01.2023г. по гр.дело №507/2022 г. на ВКС/ след като и решението по делото е връчено на лице, с отбелязване като “близка“, но същата е леля на ищеца и е от кръга на лицата, които са заинтересовани от изхода на делото. Сочи също така, че лицето на което са връчвани съобщения по делото и е връчен препис от решението е леля на ищеца и същата е разпитана и като свидетел по делото. Ответницата е получила съдебното решение на 01.12.2022г. в деловодството на РС Айтос и в законоустановения срок е подала въззивна жалба срещу него и която следва да бъде администрирана и разгледана по същество, а не да бъде връщана. Ответникът по частната жалба Н. В. М. – не е подал отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като съобрази данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Пред Районен съд- Айтос ищецът Н. В. М. е подал искова молба срещу ответницата Ф. Р. М., с която се иска съдът да прекрати брака между страните, които се твърди да са във фактическа раздяла повече от половин година, да предостави родителските права по отношение на детето на страните на бащата и за определяне на местоживеене при него, да определи издръжка, която майката да изплаща и режим на лични контакти с нея. В исковата молба независимо, че се сочи, че страните не живеят заедно и не поддържат контакти помежду си от половин година, както и, се сочи, че майката е взела детето и е заминала с него за Германия, а от там и за Гърция, без разрешение на бащата и ползва детето Г., родено в Германия през 2020г., за да получава помощи за него в сочените държави е посочен един и същ адрес и за ищеца и за ответницата- [населено място], общ. К., обл.Бургаска, [улица]. Препис от исковата молба за ответницата е получен от лице с имена- Г. Н. М.-близка, а съобщение за първото съдебно заседание по делото и за доклада по делото е получен от Е. Н. К. с отбелязване-леля. В открито съдебно заседание по делото като свидетел, доведен от ищеца е разпитана Е. Н. К., която е заявила, че е леля на ищеца и са живели заедно със страните за около един месец, но после те са се разделили и ответницата, която не се е грижила за детето си, е заминала при майка си, а за детето на страните се грижат бабата и дядото по бащина линия в Германия. С решение от 24.10.2022 г. на РС е допуснато прекратяване барака между страните, поради настъпило непоправимо разстройство, без произнасяне по вината и са предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето на страните Г. на бащата, като е определено местоживеенето му при бащата и са определени издръжка и режим на лични контакти между майката и детето. Препис от решението за ответницата е получен от лице с имена- Е. К.- леля. На 13.12.2022г. в РС Айтос е постъпила молба от Ф. Р. М., чрез адв. К. с искане да й се предостави препис от решението по делото и е удостоверено, че на 18.12.2022г. е получен препис от същото. Постъпила е въззивна жалба от 15.12.2022г. от Ф. Р. М. срещу първоинстанционното решение и в която изрично е заявила, че не е уведомявана за нито едно процесуално действие по делото и всички призовки са получавани от близки на ищеца, като Г. Н. М. е майка на ищеца, а Е. К. е негова леля, на която е връчено и решението по делото. Първоинстанционният съд е постановил разпореждане за връщане на въззивната жалба, като е приел, че същата е просрочена след като е съобразил приложеното по делото съобщение за връчване на препис от решението на ответницата. Подадена е частна жалба от Ф. Р. М. срещу разпореждането за връщане на въззивната й жалба и с обжалваното по настоящото дело определение №454 /13.02.2023 г., постановено по ч. гр.д № 212/2023 г. Окръжен съд- Бургас, е потвърдено разпореждането за връщане на въззивната жалба, като просрочена. Мотивите на въззивния съд са, че споделя приетото от първоинстанционния съд, че с оглед на това, че решението по делото е връчено на жалбоподателката на 27.10.2022г. чрез Е. К.-лице от домашните /и леля на ищеца/ с оглед на приложеното съобщение, подадената на 15.12.2022г. въззивна жалба се явява просрочена, като подадена след изтичане на срока за обжалване- двуседмичен срок от връчване на решението. При тези мотиви на въззивния съд, настоящия състав на съда намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд по втория въпрос на касатора, уточнен и конкретизиран съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл.46, ал.3 ГПК при връчване на съобщение по делото на други лица и изключване от кръга на другите лица тези, заинтересовани от изхода на делото. За да се обезпечи участие на страните в съдебното производство разпоредбата на чл.43, ал.1 ГПК предвижда като правило съобщението до страната да й бъде връчено лично или чрез друго лице. В тази връзка разпоредбата на чл.46, ал.1 ГПК посочва, че когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Нормата на чл.46, ал.2 ГПК посочва, кое може да бъде това друго лице-всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата, като е посочено, че не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата. Разпоредбата на чл.46, ал.3 ГПК предвижда съдът да изключи от кръга на другите лица чрез които става връчването тези, които са заинтересовани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата. Заинтересовани от изхода на делото се явяват близките роднини на страната, които имат интерес от изход на делото в полза на техни роднина и в този смисъл е и практиката на съда и която не е съобразена от въззивния съд. Поради което не може да се приеме, че връчването на съобщение на страна по делото, включително и препис от решението по делото чрез близки роднини на противната страна е редовно връчване чрез друго лице на адреса. По така дадения отговор, въззивният съд в случая се е произнесъл в нарушение на чл.46, ал.3 ГПК относно връчване на препис от решението по делото на ответницата чрез друго лице, а именно лелята на ищеца и която като близък роднина на противната страна е заинтересовано лице, поради което връчването по този начин се явява нередовно. При тези обстоятелства при липсата на редовно връчване по чл.46, ал.3 ГПК следва да се приеме, че срокът за въззивното обжалване на постановеното по делото решение не е започнал да тече за жалбоподателката и подаднената от нея въззивна жалба е подадена в срок. Предвид изложеното двата акта: определение №454/13.02.2023 г., постановено по ч.гр.д.№212/2023 г. на Окръжен съд – Бургас и потвърденото с него разпореждане №1269/16.12.2022 г., постановено по гр. д. №751/20221 г. на Районен съд.Айтос, следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по администриране на въззивната жалба и изпращането й за разглеждане от въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.