Определение № 6481 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5218/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административния съд – Пловдив и Административния съд – Варна по повод предявения от „Сто пропъртис“ ЕООД с ЕИК 202575635 против Национална агенция за приходите (НАП) иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно действие на орган по приходите при Териториално дирекция (ТД) на НАП – Варна, изразяващо се в отправено от него до публичен изпълнител искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК в хода на образувано срещу дружеството ревизионно производство по Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320002052-020-001/09.04.2020 г. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Искова молба, вх. № 8867 от 29.04.2026 г., на „Сто пропъртис“ ЕООД е подадена до Административния съд – Варна. Образувано е адм. дело № 1316/2026 година. С Определение № 5837 от 11.05.2026 г. Административният съд – Варна е прекратил производството по делото, като го е изпратил по подсъдност на Административния съд – Пловдив. Изпращащият съд се позовал на нормата на чл. 7, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), мотивирайки се, че към датата на образуване на делото седалището и адреса на управление на дружеството се намира в [населено място], Община Карлово, Област Пловдив. Изложил е също доводи, че обстоятелствената част на исковата молба не съдържа изложение на факти относно мястото на увреждане. Формирал е извод, че с оглед избора на ищцовото дружество и седалището му в [населено място], местно компетентен да разгледа предявената от него искова молба е Административният съд – Пловдив. След изпращане на делото по подсъдност на Административния съд – Пловдив, пред този съд е образувано адм. дело № 1410/2026 г., по което е постановено Определение № 5713 от 18.05.2026 г., с което съдът е прекратил производството по делото и е повдигнал настоящия спор за подсъдност по съображения, че в разглеждания случай, подсъдността следва да се определи съобразно правилата, уредени в чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, съответно компетентен да разгледа делото по предявения иск за имуществена обезвреда е Административният съд – Варна. Аргументирал е компетентността на последния да разгледа делото с направения от „Сто пропъртис“ ЕООД избор, с обстоятелството, че седалището на ищцовото дружество е променено и вече е на територията на гр. Варна, както и с мотиви, че от изложените в исковата молба фактически обстоятелства не се установява мястото на увреждането на ищеца да е настъпило на територия, обслужвана от Административния съд – Пловдив. Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че компетентен да се произнесе по така предявения от „Сто пропъртис“ ЕООД иск е Административният съд – Варна. Правилни са изводите и на двете спорещи съдилища, че за определяне на местната подсъдност на спора приложение следва да намерят правилата на изборната подсъдност по чл. 7 ЗОДОВ. По силата на ал. 1 на тази норма, искът за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 от с.з., от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Така уредената местна подсъдност се явява специална по отношение на правилата на АПК, поради което следва да намери приложение при искове с правно основание чл. 19 ЗНАП, какъвто е предявеният от „Сто пропъртис“ ЕООД иск, по аргумент от ал. 3 на същия член. От значение за определяне на местната подсъдност се явява направения от ищеца избор и е недопустимо съдът, по своя воля, да я промени. Съобразно предоставената му възможност, дружеството е направило своя избор искът му да се разгледа от Административния съд – Варна, в чийто съдебен район на функциониране е неговото седалище. Не се споделят съображенията на Административния съд – Варна, че обстоятелствената част на исковата молба не съдържа изложение на фактически обстоятелства относно мястото на увреждане. Напротив, както обстоятелствената част, така и петитумът на исковата молба са достатъчно ясни, като твърдението е, че незаконосъобразното действие, заради което се претендира обезщетението за имуществени вреди, е извършено от орган по приходите при ТД на НАП – Варна спрямо "Хипер Врати" ЕООД, което е със седалище в гр. Варна и за което се твърди, че е предходното наименование на ищцовото дружество. Тоест, в конкретния случай мястото на увреждането съвпада със седалището на дружеството-ищец. Предвид гореизложеното, повдигнатият спор за подсъдност следва да се разреши като делото се изпрати за разглеждане от Административния съд – Варна. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия