Определение № 50687 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1768/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. М., против решение № 11 от 06.01.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2194 по описа за 2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260053 от 28.05.2021 г. по гр. д. № 110 по описа за 2021 г. на Девненския районен съд в частта, с която се предоставя упражняването на родителските права върху детето И. К. М. и се определя местоживеенето му при майката Г. Д. Г., К. И. М. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 04.02.2020 г. до настъпването на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като К. И. М. е осъден да заплати на детето И. К. М. издръжка за минало време – за периода от 04.02.2019 г. до 04.02.2020 г. общо в размер на 2400 лв., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 04.02.2020 г., както и в частта, с която са отхвърлени предявените от К. И. М. против Г. Д. Г. насрещни искове за предоставяне на бащата упражняването на родителските права, определяне местоживеенето на детето при бащата, определяне на разширен режим на лични отношения на детето с неговата майка и осъждането й да заплаща месечна издръжка в минимален размер. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение относно определения режим на лични отношения на бащата К. И. М. с детето И. К. М., като вместо него съдът е определил режим на лични отношения както следва: 1/ всяка първа и трета седмица от 10:00 чл. на съботния ден до 18:00 ч. на неделния ден, с преспиване в дома на бащата и задължението му да взема и връща детето от и в дома на майката; 2/ един месец през лятната ваканция, несъвпадащ с летния платен годишен отпуск на майката, с преспиване в дома на бащата и задължението му да взема и връща детето от и в дома на майката; 3/ за коледните празници – всяка нечетна година от 10:00 ч. на 24.12. до 18:00 чл. на 27.12., с преспиване в дома на бащата и задължението му да взема и връща детето от и в дома на майката; за новогодишните празници – всяка четна година от 10:00 ч. на 30.12. до 18:00 ч. на 02.01., с преспиване в дома на бащата и задължението му да взема и връща детето от и в дома на майката; за великденските празници – всяка четна година от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден, с преспиване в дома на бащата и задължението му да взема и връща детето от и в дома на майката; за личния празник на бащата /рожден ден на 07.02./ - на самия ден от 10:00 ч. до 12:00 ч. на следващия ден, ако празникът се пада през почивните дни; в случай че се пада в работен ден – от 10:00 ч. на първата събота, следваща датата на рождения ден, до 12:00 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата и задължението му да взема и връща детето от и в дома на майката; за личния празник на майката /рожден ден на 18.10./ - когато се пада по време на определения режим на лични отношения на бащата с детето, т.е. съвпада със съботния или неделния ден от първата или третата седмица от м. октомври, същият не следва да се изпълнява и да се компенсира със съботата и неделята, следващи празника на майката при същите условия – от 10:00 ч. на съботния ден до 18:00 ч. на неделния ден, с преспиване в дома на бащата и задължението му да взема и връща детето от и в дома на майката. Решението в частите, с които са отхвърлени претенциите за издръжка за разликата над 200 лв. до 300 лв., както за минало време, така и за бъдеще, не е обжалвано и е влязло в законна сила. Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следния въпрос: Следва ли при образувано производство с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК, при който е предявен насрещен иск, да се приеме, че не е необходимо изготвяне на социален доклад на основание чл. 15 Закона за закрила на детето за произнасяне по насрещния иск? Ответницата по касационната жалба Г. Д. Г. застъпва становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебни разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Г. Д. Г. е изложила в исковата молба, че от 2010 г. е живяла заедно с К. И. М., в резултат на което на 18.09.2012 г. се родило детето им И. К. М.. През 2019 г. К. И. М. заминал за Англия, където живял в продължение на един месец. След завръщането си в страната ответникът взел посочени в исковата молба вещи от дома на ищцата, които тя изплащала, и се преместил при родителите си в [населено място]. От този момент той не се е интересувал и не е полагал грижи за детето, което живее с нея в [населено място] в жилище, което е собственост на родителите й, състоящо се от три стаи и кухня. Поискала е от съда да и предостави родителските права, да определи режим на лични отношения с бащата, да го осъди да заплаща 300 лв. месечна издръжка, както и 3 600 лв. издръжка за минало време. Ответникът е предявил насрещни искове за предоставяне на родителските права, за определяне на режима на лични отношения с майката и за осъждането и да заплаща 180 лв. месечна издръжка. Първоинстанционният съд е уведомил за делото Дирекция „Социално подпомагане-Девня, която на свой ред е изготвила и представила социален доклад. В решението си този съд е приел, че след раздялата на родителите детето е останало да живее при майката в [населено място]. В началото са били възпрепятствани контактите на бащата с детето, но причина за това е било поведението на ответника, който е напуснал жилището, в което живеел заедно с молителката и отишъл да живее при родителите си в [населено място]. След раздялата на страните за детето се полагат адекватни грижи, като и двете страни могат да осигурят добри битови условия за отглеждане на детето. С оглед пола и възрастта на детето, както и качествата на майката, съдът е достигнал до извода, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката. В съответствие с този извод е определил и местоживеенето на детето, режим на лични отношения между детето и неговия баща, осъдил е бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., да заплати 2 400 лв. издръжка за минало време и е отхвърлил насрещните искове. Във въззивната си жалба К. М. се е оплакал, че първоинстанционният съд не е събрал доказателства дали в неговия дом в [населено място] има необходимите условия за отглеждане на детето, поради което е поискал да бъде задължена Дирекция „Социално подпомагане“-гр. Ловеч, да изготви социален доклад на основание чл.15 от Закона за закрила на детето. В писмо до въззивния съд Дирекция „Социално подпомагане“-гр. Девня, е изразила становище, че е в интерес на детето да продължи да живее при майка си. Варненският окръжен съд в публичното съдебно заседание на 2 ноември 2021 г. е оставил без уважение искането за изготвяне на нов социален доклад със съображенията, че относно жилищните условия при К. М. са събрани доказателства, а такъв доклад вече е изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ по местожителството на детето. В решението си въззивният съд е приел, че по делото липсват данни, дискредитиращи възпитателските качества на майката. Всеки един от родителите получава подкрепа от своите роднини, като съдът е взел предвид обстоятелството, че майката на ответника е претърпяла инсулт преди една година, поради което е възможно самата тя все още да се нуждае от грижите на ответника. Детето има изградени емоционални връзки с двамата си родители, както и свободата да общува с тях. Съдът е съобразил също, че детето има по-голям брат и няма основание за разделянето на двете деца. Счел е, че по отношение критериите пол и възраст предпочитание следва да се отдаде на майката. Затова в крайна сметка е потвърдил първоинстанционното решение за предоставяне на родителските права на майката, както и в частта относно дължимата от бащата издръжка и е определил различен режим на лични отношения между детето и бащата с оглед на значителното разстояние между дома на майката и този на бащата. Формулираният от касатора въпрос е поставен във връзка с отказа на въззивния съд да изиска изготвянето на нов социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ по неговото местожителство, за да се установят условията за отглеждане на дете в неговия дом. Относно участието на дирекция „Социално подпомагане“ в дела, засягащи интереса на детето, е формирана практика на ВКС, обобщена в решение № 60195 от 1.11.2021 г. по гр. д. № 3816/2020 г. на III ГО и съдържаща се в предходните решения № 537/17.12.2012 г. по гр. д. № 214/2012 г. на IV ГО, № 257/1.7.2015 г. по гр. д. № 711/2015 г. на IV ГО, № 161/24.06.2015 г. по гр. д. № 6509/2014 г. на III ГО и др. Според тази практика участието на Дирекция "Социално подпомагане" в административни и съдебни процедури е гаранция за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата. Участието на дирекцията е задължително в производства, в които се засягат права или интереси на дете ( чл. 15, ал. 6 във връзка с ал. 1 от Закона за закрила на детето), в това число по дела с предмет спор за родителски права и мерките за лични отношения (чл. 59, чл. 70, чл. 127 СК). Съгласно уредената в закона процедура съдът трябва да уведоми дирекцията за съответното дело по реда на ГПК ( чл. 15, ал. 6, предложение първо от Закона за закрила на детето), специализираният държавен орган изпраща представител в съдебното заседание, който да изрази становище по делото, а при невъзможност - представя доклад. Получаването на съобщението от страна на ДСП създава необходимата предпоставка държавният орган да осъществи специфичните си функции по закрила на детето. Когато надлежно уведомяване липсва, съдът следва да отстрани този порок. Ако по делото е приет непълен или неточен доклад, в резултат на което посредством останалите събрани по делото доказателства не са изяснени обстоятелства от значение за спора, с оглед служебното задължение да следи за интереса на детето, съдът е длъжен да даде указания за изготвяне на допълнителен доклад, който да съдържа необходимата информация. В противен случай съдът би допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът обаче няма такова задължение, когато от останалите събрани по делото доказателства се установяват всички относими към спора доказателства. Тогава дори липсата на социален доклад относно битовите и финансови условия, с които разполага детето, не е процесуална пречка съдът да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл са решения № 447 от 8.12.2015 г. по гр. д. № 3067/2015 г. на IV ГО, № 332 от 19.05.2014 г. по гр. д. № 3697/2013 г. на IV ГО, № 29 от 2.2.2015 г. по гр. д. № 4984/2014 г. на IV ГО, № 537 от 17.12.2012 г. по гр. д. № 214/2012 г. на IV ГО и № 257 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 711/2015 г. на IV ГО на ВКС. В настоящия случай е налице надлежно уведомяване на дирекцията, която е изразила становище по спора и е представила писмен социален доклад. Не е било необходимо въззивният съд да дава указания за изготвяне на допълнителен доклад, който да установи условията за отглеждане на дете в дома на касатора. Какви са тези условия е било изяснено от обясненията на страните. Освен това съдът не е достигнал до преценка на този критерий, тъй като останалите обстоятелства са били достатъчни, за да предопределят предоставянето на родителските права на майката. Следователно въззивният съд е разрешил поставения от касатора въпрос в съответствие с практиката на ВКС, която не предвижда задължение на въззивния съд за даване на указания за допълнителен социален доклад, който да установи обстоятелства вече изяснени посредством други доказателства по делото. Ето защо касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска. При този изход на спора касаторът дължи на Г. Д. Г. 800 лв. разноски по делото. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение