Определение № 574 от 01.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2304/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Л. Г., чрез процесуален представител, срещу Определение № 284/ 08.07. 2022г. по в.ч.гр.д. № 231/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено протоколно определение от 20.04.2022г. за спиране на производството по гр.д. № 18/2022г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново на основание чл.229, ал.1,т.5 ГПК. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита за необоснован извода на съда, че е налице пълна идентичност между описаното в исковата молба деяние и посочения в исковата молба деец с деянието на лицето, срещу което е образувано досъдебното производство или на което е повдигнато обвинение по съответния ред. Сочи допуснато от апелативния съд процесуално нарушение, поради необсъждане на възраженията му за липса на идентичност. Позовава се и на неправилно тълкуване на мотивите на ТР № 5/2005г. от 05.04.2006г. по т.д. № 5/2005г., ОСГТК на ВКС. Излагат се и доводи, че в случая спирането на производството поради висящност на досъдебно производство ще попречи на жалбоподателя да получи обезщетение в рамките на разумен срок. Моли за отмяна на обжалваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия от въззивния съд. В частната касационна жалба е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по приложение на правото на ЕС – Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, по въпроса: Когато правото на обезщетение на увреденото лице срещу застрахователя се изследва в отделен съдебен процес, различен от процеса по търсене на вина и налагане на наказание на виновния за ПТП водач, и съдебен процес срещу виновния водач още не е започнал поради извършване на предварително полицейско разследване /досъдебно производство/, то правото на увреденото лице претенцията му да бъде уредена бързо предполага ли позволяване установяването на непозволеното увреждане и вреди по иск срещу застрахователя, без да се изчака започване на съдебния процес срещу виновния водач за налагане на наказание, ако националната правна система е предвидила задължителна сила на решението по наказателното дело по въпросите за вината за гражданското дело, но пострадалият желае да понесе цялата доказателствена тежест и сам да установи вината на отговорния водач? В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поставя следните процесуалноправни въпроси: 1.Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? 2.Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл.229,т.5 от ГПК до приключване на наказателното производство в досъдебна фаза? Допълнителната селективна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК е основана на: Решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. по описа на ВКС, ІІ т.о. – по първия въпрос; Определение № 450 от 06.11.2020г. по ч.т.д. № 1446/2020г. на ВКС и Определение № 733 от 11.11.2013г. по ч.гр.д. № 6790/2013г. на ВКС, ІV г.о., на които счита, че обжалваният акт противоречи – по втория въпрос. В депозиран в срока по чл.276, ал.1 ГПК отговор, ответникът по частната касационна жалба М. Д. Ц. изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба и на искането за преюдициално запитване до Съда на ЕС. С отговора е приложено Постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 22.08.2022г. на РП – [населено място]. Ответникът по касационната жалба – ЗД „Бул Инс“АД не е депозирал становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да потвърди определението на първостепенния съд, с което е спряно производството по предявения пряк иск по чл.432,ал.1 КЗ срещу застрахователното дружество и по чл.86 ЗЗД срещу делинквента, въззивният съд е приел, че се претендира обезщетение за претърпени вреди от деликт, който с оглед твърдения в исковата молба механизъм и събраните в производството писмени доказателства разкрива признаци на престъпление против транспорта и съобщенията по НК с причинени телесни увреждания. Прието е тъждество между твърденията на ищеца за осъществено от третото лице противоправно деяние, което носи белезите на престъпление, и деянието, за което е образувано досъдебно производство / писмо № 6446/ 08. 04.2022г. на РП - Велико Търново/. Посочено е, че предвид идентичността на обективните и субективните признаци от състава на това престъпление с елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл.45 ЗЗД, от която произтича отговорността на застрахователя по валидно застрахователно правоотношения с делинквента, евентуалната присъда на наказателния съд ще бъде задължителна за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта. В мотивите към определението въззивната инстанция допълнително се е позовала на разясненията, дадени в мотивите към т.2 на Тълкувателно решене № 5 от 05.04.2006г. по тълк.д. № 5/2005г. на ОСГТК на ВКС. В обжалваното определение съдът изрично е цитирал актуална практика на ВКС в същия смисъл. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първият процесуален въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните принципно е значим за решаването на всеки спор. Въпросът в случая е предпоставен от несъгласието на частния касатор с приетото от въззивния съд, че съдържащата се в писмо № 6446/ 08. 04.2022г. на РП- Велико Търново информация е достатъчна за направения извод за тъждество между твърденията на ищеца за осъществено от третото лице противоправно деяние, носещо белезите на престъпление, и деянието, за което е образувано досъдебно производство, което обаче е от значение за правилността на обжалваното определение и не следва да се взема предвид при произнасянето по заявеното основание за достъп до касационно обжалване. Въпрос, дали данните за образувано досъдебно производство за проверка дали евентуално има извършено престъпление са основание по чл.229, ал.1,т.5 ГПК, не е поставян. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че становището на ответника Ц. за неоснователност на частната касационна жалба се основава на обстоятелството, че е привлечен като обвиняем по описаното в исковата молба извършено от него противоправно деяние с Постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 22.08.2022г. на РП – [населено място], приложено с отговора на частната жалба. Не може да бъде обоснован извод в посока на удовлетворяване искането за допускане извършването на касационен контрол по същество на въззивното определение по отношение и на втория въпрос, който е и неточно поставен, доколкото с първостепенния акт, потвърден с обжалваното определение, гражданското производство не е спряно по чл.229, ал.1,т.5 ГПК до приключване на наказателното производство само в досъдебна фаза. Въпросът няма обуславящо значение, тъй като споделяйки посочена практика на ВКС въззивният съд е направил решаващия извод, че спирането по т.5 се налага, защото за разлика от другите преюдициални правоотношения, които могат да бъдат установени от гражданския съд инцидентно по повод на иска, за който са от значение, гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление, като допълнително се е позовал и на разпоредбата на чл.300 ГПК. Наличието на данни за престъпление, установимо само в рамките на наказателното производство, е причината, обусловила невъзможността за произнасяне по същото от гражданския съд. Извод за необходимост гражданският съд да посочи изрично невъзможността със средства на ГПК да установи релевантен за спора факт за да се позове на хипотезата на чл.229,ал.1,т.5 ГПК е изведен в посочените от частния касатор актове на ВКС, в които обаче не е установена преюдициалност между наказателното и гражданското производство, поради липса на данни за тъждество между деянието, предмет на досъдебното разследване, и деликтът, предмет на установяване в гражданското производство, какъвто не е настоящият случай. Предвид горното, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Това препятства произнасяне и по евентуалното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно правото на пострадалото лице за бързо уреждане на претенцията му. Отправяне на такова искане е допустимо само след допуснато касационно обжалване на атакуван пред ВКС въззивен съдебен акт. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение