Определение № 1957 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3287/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, чрез юрк. Л. С., срещу въззивно решение № 451 от 11.04.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 87/2023 г. на Апелативен съд – София в частта, с която касаторът е осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на К. А. К. допълнително обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от станало на 07.05.2020 г. ПТП, за разликата над сумата от 21 000 лв. до размера на сумата от 31 500 лв., ведно със законната лихва от 04.06.2020 г. В останалата част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) съобразен ли е размерът на присъденото застрахователно обезщетение с вида и характера на получените увреждания, проведеното лечение, продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, възрастта на ищеца към датата на ПТП, препятстването на нормалния живот на пострадалия, прогнозата за възстановяване, икономическите условия в страната към датата на увреждането и по какъв начин тези критерии се съотнасят към размера на определеното от съда застрахователно обезщетение; 2) как съдът установява дали размерът на определеното застрахователното обезщетение е достатъчен да компенсира пострадалия за претърпените от него неимуществени вреди; 3) размерът на средната брутна работна заплата за страната към датата на настъпване на ПТП може ли да бъде критерий при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; 4) какви са критериите за определяне на периода от време, който да бъде съобразен при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди; 5) отчитането на нетрудоспособността при определяне на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди не води ли до повторно обезщетяване на пострадалия при предявяване на отделна претенция за имуществени вреди. Ответната страна по жалбата – К. К., действаща чрез своята майка и законен представител С. Р. В., представлявана от адв. М. П. и адв. Д. П., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 07.05.2020 г., около 13.30 ч. в [населено място], на [улица], е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Рено К.“, управляван от Д. С. Ц.. Произшествието е станало на прав пътен участък с добра видимост, при движение по частично разрушена пътна настилка и при скорост на движение на автомобила около 10 км/ч. Водачът е имал техническа възможност да наблюдава пътното платно пред себе си и да реагира своевременно. Малко преди да настъпи контакта с пешеходката, Ц. е подала звуков сигнал, намалила е скоростта, но около средата на пътното платно е настъпил контакт на предната лява ъглова част на автомобила с пешеходеца К. К., като десният крак на момичето е застъпен с предното ляво колело. Прието е, че вина за настъпилото ПТП има водачът Д. Ц., която поради недостатъчни технически умения и опит не е успяла да предотврати инцидента, както и че за отговорността й като водач на МПС е налице валидно сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетата по делото съдебномедицинска експертиза, апелативният съд е посочил, че при ПТП на ищцата К. е причинено счупване в областта на тялото (диафизата) на дясната бедрена кост, счупване на дясната голямопищялна кост в долната й трета, две разкъсно-контузни наранявания в дясната челно-теменна област на главата, както и мозъчно сътресение. Във връзка с получените травми, на 09.05.2020 г. е оперирана в УМБАЛСМ „Пирогов“, като е извършена кръвна репозиция и фиксация с два броя титаниеви еластични пирони на диафизиарната фрактура на дясна бедрена кост и кръвна репозиция и фиксация с два броя титаниеви еластични пирони на дисталната фрактура на дясна тибия. Лекувана е стационарно 6 дни. На 29.01.2021 г. в същото лечебно заведение са отстранени имплантите. Претърпените болки и страдания са били значителни по интензитет в първите седмици на възстановителния период, който по отношение на травмите - счупванията в областта на десния долен крайник, е бил с продължителност от около една година. По отношение на мекотъканните травми - рани в областта на главата и претърпяното степенно разстройство на съзнанието, възстановителният период е продължил около 3 - 4 седмици, като пострадалата е търпяла умерени по интензитет физически болки и страдания в периода на възстановяване, които са били по - значителни в първите часове и дни след инцидента. Травматичните увреждания в областта на десния крак са ограничили за период от около година основните функции на крайника - ходенето и опорната функция. Според медицинската експертиза, белезите от оперативни интервенции в областта на бедрото и подбедрицата ще останат за цял живот. При тези данни въззивният съд е приел, че като се съобразят броя и вида на уврежданията, периода на възстановяване, медицинската прогноза за в бъдеще, възрастта на пострадалата (на 7 години към момента на настъпване на ПТП), претърпения стрес, дискомфорт и негативни изживявания от травмите, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата 45 000 лв. По счетеното за основателно възражение на ответника за съпричиняване на вредите е посочено, че ищцата, заедно с групата от шестима пешеходци, са се движели в редица, с гръб спрямо движението на автомобила, по ширината на пътното платно, вместо да се придържат възможно най-близо до дясната му граница, каквото задължение имат съгласно чл. 108 ЗДвП, а освен това - не са реагирали на подадения от водача звуков сигнал и не са се отдръпнали от пътното платно. Предвид това е прието, че поведението на ищцата безспорно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат и са налице предпоставки обезщетението да бъде намалено, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Доколкото във въззивното производство ответникът не е оспорвал приетият от първата инстанция 30% принос на пострадалата, то определеното обезщетение е намалено с този размер и искът е счетен за основателен и доказан за сумата от 31 500 лв. Предвид това, присъденото от първата инстанция обезщетение от 21 000 лв. е завишено, като с обжалваната част на въззивното решение е присъдена още и сумата от 10 500 лв. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поставените от касатора въпроси касаят приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, по която е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика на ВС и ВКС. Константно е приемано, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Като критерии за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на пострадалото от деликт лице, са възприети - брой, вид и тежест на увреждането, обстоятелствата, при които е получено, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, степента на възстановяване, отражението върху личния и социалния живот, медицинските прогнози за здравословното състояние, възрастта на пострадалия (вж. - ППВС № 4/1968 г., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., II т. о., решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2979/2013 г., II т. о., решение № 130/9.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г., II т. о., решение № 354/23.01.2019 г. по т. д. № 840/2018 г., II т. о. и др.). От значение са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, израз на които са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Въззивното решение не е постановено в противоречие с тези правни разрешения. В случая, след обсъждане и анализ на събраните доказателства и конкретните за делото факти и обстоятелства, въззивният съд е приложил възприетите от съдебната практика критерии, касаещи приложението на чл. 52 ЗЗД. Изследвал е броя, тежестта и вида на уврежданията и как същите са се отразили върху физическото и психическото здраве на пострадалата; съобразил е възрастта й, интензитета на негативните изживявания, стреса и дискомфорта от травмата, медицинската прогноза и др. Преценката на релевантните факти, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Същевременно, наличието на създадена и съобразена от въззивния съд задължителна съдебна практика, за която касаторът не е изложил надлежна аргументация за необходимост от промяна или актуализация, изключва приложението на поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид изложеното, не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение. При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на разноските за тази инстанция, които възлизат на сумата 800 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение