Определение № 263 от 04.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 2885/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез адв. Ж. Г. Ж. срещу въззивно решение № 2483/02.04.2013 г. по гр. д. № 5250/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение и е постановено отхвърляне, поради недоказаност, на предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 23 544,55 лв., претендирана като стойност на доставено и монтирано главно разпределително табло от [фирма] и за 11105,09 лв., претендирани като стойност на довършителни работи по пожарогасителна инсталация, извършени от [фирма] на определен обект през месец януари 2009 г., с които ищецът се е обеднил, а ответникът обогатил без основание. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, посочва аргументи и за неоснователност на оплакванията по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено. Препращането към въпросите, предмет на обжалване не би могло да замести посочването на конкретни правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване. В случая, касаторът се е позовал на неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с ППВС №1/1979 година, маркирайки т. 11 от него. Цитирането на конкретен отговор в Постановление на ВС не означава формулиране на правен въпрос, още по-малко е и пояснено от касатора каква е връзката и какво е различието между цитираното ППВС и разрешението в обжалвания въззивен съдебен акт. ВКС не би могъл да замести страната и вместо нея да формулира конкретен правен въпрос, анализирайки по собствена преценка факти и изводи, съдържащи се в обжалваното решение. Процесуално задължение е на страната, която обжалва, да изведе правния въпрос и след съпоставка да аргументира защо счита, че даденото по този въпрос разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС. Още повече това е важимо и в конкретния случай, предвид позоваването на т. 11, където е акцентирано, че искът по чл. 59, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се. На ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани поисканите с отговора разноски, тъй като такива за касационното производство не са доказани, не е приложен и списък на разноските. Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение