Определение № 60474 от 12.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2235/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. Т. от [населено място] срещу решение № 1403 от 30.06.2020 г. по в. гр. д. № 225/2020 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Гражданска колегия, I ГО, 19 състав решение № 6519 от 13.09.2019 г. по гр. д. № 15115/2017 г. за отхвърляне на предявения от касатора срещу Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 10.09.2017 г. пътно-транспортно произшествие за разликата от 10 000 лв. до пълния претендиран размер 30 000 лв. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с определеното му от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че присъдената сума 10 000 лв. не е адекватна на понесените от него болки и страдания, не отговаря на критериите за справедливост и не е съобразена с икономическата конюнктура към момента на настъпване на процесното произшествие. Освен това, според касатора, решаващият състав неоснователно е отказал да кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка в частта им, в която същата установява, че ищецът е бил депресиран, по съображения, че такова състояние може да бъде доказано само от лице, имащо специални знания. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е заявено на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на акта. Като значими за изхода на делото са поставени въпросите: 1. „При определяне размера на застрахователното обезщетение при застраховка ГО на автомобилистите следва ли въззивният съд да преценява всички събрани по делото доказателства в тази връзка в тяхната съвкупност и взаимна обусловеност; 2. Задължен ли е решаващият състав да съобразява в достатъчна степен задължителните указания по приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4/1968 г.; 3. Представлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който следва да бъде съобразен от решаващия съд наред с останалите обстоятелства по делото; 4. Следва ли при определяне обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд да даде обосновка на размера на присъденото обезщетение предвид икономическата конюнктура в страната, респ. да мотивира определянето именно този размер с конкретни икономически показатели, като МРЗ и пр.“. По отношение на първите два въпроса се поддържа, че същите са разрешение в противоречие с практиката на ВКС и ВС и по-конкретно – с постановките на ППВС № 4/1968 г., а по отношение на останалите два въпроса – че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба – Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, [населено място] – не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение, след задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства – неоспорен протокол за ПТП, заключение на авто-техническа експертиза, медицински документи и свидетелски показания – въззивният съд, за разлика от първата инстанция, е приел за осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника Застрахователно дружество „Бул Инс” АД за причинените на ищеца В. К. Т. вреди (имуществени и неимуществени) като резултат от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 10.09.2017 г. по вина на водач на автомобил, застрахован за риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. Като справедливо обезщетение за неимуществени вреди решаващият състав е счел сумата 10 000 лв., за която именно е уважил тази претенция, като е отхвърлил същата за разликата до пълния претендиран размер 30 000 лв. При преценката за обема на неимуществените вреди въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: възрастта на ищеца към момента произшествието (37 години); тежестта на увреждането – претърпени болки в главата и врата, но със съхранени отношения и интегритет на прешлените; липсата на доказателства, че установените при рентгенографията спондилозни промени са във връзка с процесното ПТП; необходимостта от носене на шийна яка за период от около два месеца; психическото състояние на ищеца след произшествието, изразяващо се според разпитаната по делото свидетелка в това, че същият е изпитвал страх да шофира, отслабнал е, бил е притеснен и променен. Наред с индивидуалните субективни изживявания на пострадалия, при определяне на дължимото му обезщетение за неимуществени вреди съдебният състав е отчел също и икономическата обстановка в страната към датата на увреждането. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Освен поради поставянето им принципно, а не с оглед конкретния случай, формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване и поради това, че са относими към правилността на обжалвания акт. В действителност, поставените от касатора въпроси се свеждат до това как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства. Такава именно е и настоящата хипотеза – въззивният съд, в качеството си на инстанция по съществото на спора и съобразявайки релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводи и възражения, е определил размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, като е извършил самостоятелна преценка на приетите за релевантни в случая обстоятелства. Правилността на изводите, до които е достигнал в резултат на тази преценка, може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му. Що се отнася до конкретната икономическа обстановка в страната към датата на произшествието, макар да не е изложил подробни аргументи, съобразявайки годината на настъпване на вредата (2017г.), съдът всъщност е съобразил и това обстоятелство. Липсата на изрично обсъждане не означава, че същото е игнорирано. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното решение, тъй като такава не се констатира – решението нито е явно необосновано (поради грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък extra legem (да е приложена несъществуваща или отменена правна норма). В случая касаторът е отъждествил очевидната неправилност с неправилността на акта поради необоснованост, която обаче не може да обоснове допускането му до касационен контрол. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК