Определение № 392 от 09.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4557/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 114108/06.10.2014 год. на Б. А. Ж. от [населено място], подадена чрез адв. М. Н. САК срещу въззивно Решение No 4799 от 01.07.2014 година по гр.възз. д. Nо 11391/2013 год. на Софийския градски съд,IV-д въззивен състав, с което е прието, че заявеният иск на Б. Ж. срещу ЧСИ М. Н. П. е с правна квалификация чл. 75 ЗС, а не приетата от първоинстанционния съд квалификация по чл. 76 ЗС, като искът за констатация на нарушено владение и за връщането му ,е отхвърлен. Въззивният съд е приел, че изложените обстоятелства и твърдения на ищеца Б. Ж., ипотекарен длъжник, обезпечил чужд паричен дълг с доброволна ипотека на собствения си / процесния/ недвижим имот сочат на основание на иска по чл. 75 ЗС, тъй като под насилствени действия по отнемане на владението, ищецът влага смисъла на незаконосъобразни действия на ответника – ЧСИ, в хода на принудителното изпълнение, който не се е съобразил с наложена от съда обезпечителна мярка по чл. 397 ал.1 т.3 ГПК, а не твърдения за факти, които покриват понятието насилие/физическа или психическа принуда/. Прието е, че наведените твърдения за физическа разправа от органите на реда при осъществения въвод във владение на имота, са релевирани пред въззивния съд и са преклудирани. Прието е, че ищецът няма качеството на владелец към момента на отнемане на фактическата власт, а на държател, тъй като след влизане в сила на постановлението за възлагане на имота по публичната продан ,новият собственик-купувач консолидира всички правомощия на собственика.Прието е, че ответникът не е отнел фактическата власт с намерение да установи своя такава, с в изпълнение на възложените му със закон функции на ЧСИ .Владелец на имота е новият собственик-приобретател, поради което и преценката на законосъобразността на действията на ЧСИ може да се извърши само когато страни по иска са стария и новия владелец. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон при преценка на доказателствата по делото и правната квалификация на иска, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т. 1, т.2 и т.3 ГПК с довод, че по слените материално-правни и процесуално-правни въпроси: 1./ незаконосъобразни ли са действията на ЧСИ, с които се извършва въвод във владение на недвижим имот в нарушение на издадени 2 обезпечителни заповеди от съда за спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело ? 2./ Кой от двата владелчески иска по чл. 75 ЗС или по чл. 76 ЗС, следва да бъде предявен от лицето на което е отнето владението върху недвижим имот срещу ЧСИ, който е извършил въвод във владение на този имот с незаконосъобразни действия ? и 3./Владелец или държател е лицето, от което се отнема владението на недвижим имот при извършване на въвод във владение на този имот, следва да се допусне касационното обжалване поради релевираните доводи за незаконосъобразност на действията на ЧСИ. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор- становище от ответника по касация ЧСИ М. Н. П. чрез адв.М. М. САК с който се сочи, че не са налице предпоставките на закона за селекция и допускане на касационно обжалване, поради липсата на конкретно точно формулиран правен въпрос по см. чл. 280 ал.1 ГПК и мотивирано съотнесен към основанията по т.1, т.2 и/или т.3. Изложени са и се поддържат доводи за неоснователност на релевираните доводи по същество на касационната жалба, подчертавайки, че същата е бланкетна и без конкретни оплаквания. Претендират се разноски за касационното производство от 2000 лв. / две хиляди лева/. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данните за данъчната оценка на недвижимия имот/ л. 18/, чиято посесорна защита се търси, същата се явява процесуално допустима. След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. За да се извърши селекция за допускане до касационно обжалване съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът следва да посочи / изведе / онзи правен въпрос, в предметната рамка на спора, чието разрешение според него и защитата му е 1./ в противоречие със задължителна или 2./ незадължителна съдебна или 3./ липсва практика, поради което произнасянето на ВКС би било от значение за развитие на правото и да обоснове нуждата от произнасяне от ВКС с оглед липсата на съдебна практика по въпроса, или недостатъчната такава и в кака насока следва да бъде извършено уеднаквяването на съдебната практика по приложение на конкретната правна норма. Изведените правни въпроси с изложението на касатора Б. Ж. не могат да бъдат квалифицирани в етапа на селекция като обуславящи изхода на спора, тъй като същите не целят тяхното принципно разрешаване, а искат отговори, касаещи изцяло спора по същество. Въпросът за незаконосъобразността на действията на ЧСИ, с които се извършва въвод във владение на недвижим имот, когато има издадени 2 обезпечителни заповеди от съда за спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело и тези заповеди не са зачетени, е в предметната рамка на спора по чл. 75 ЗС, но решението на въззивният съд се обуславя по различните дела от различни обстоятелства като страни по спора, доказаните от страната правно релевантни факти – владение и нарушение на владението, поради което не може касационното обжалване да се селектира въз основа на него. В изведеният от касатора правен въпрос е поставен акцент на незачитането на заповед на съда с наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, но за да се приеме, че „незачитане действието на наложена обезпечителна мярка“ от ЧСИ е незаконосъобразно, съдът изследва множество обстоятелства, в контекста на твърденията и възраженията на страните по спора. поради което въпросът е в по голяма степен въпрос на анализ и тълкуване на факти, а не на право. Въпросите кой от двата владелчески иска по чл. 75 ЗС или по чл. 76 ЗС, следва да бъде предявен от лицето на което е отнето владението върху недвижим имот срещу ЧСИ, който е извършил въвод във владение на този имот с незаконосъобразни действия и какво е качеството на лицето, от което се отнема владението на недвижим имот при извършване на въвод във владение на този имот- владелец или държател, са въпроси по съществото на спора, те са същността на съдебното решение на въззивния съд и не може въз основа на тях да се извърши селекция бе да са съотнесени към някое конкретно основание за допускане на касационното обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия