Определение № 24 от 30.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 59/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - Монтана и Окръжен съд – Монтана относно компетентния съд за разглеждане на искове, предявени от М. В. А. солидарно против Министерство на вътрешните работи (МВР) и Районна прокуратура (РП) - Видин за обезщетение на претърпени имуществени вреди в размер на 5 005,24 лева и неимуществени вреди в размер на 9 000 лева. С определение № 314 от 29.05.2024 г. по гр. дело № 138/2024 г. Окръжен съд - Монтана е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд - Монтана. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявените искове са с правна квалификация по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и по аргумент от чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ са подсъдни на административния съд, като приложимият процесуален ред е установеният в АПК. С определение № 1510 от 02.12.2024 г., постановено по адм. дело № 505/2024 г. на Административен съд - Монтана делото е изпратено на състава по чл. 135, ал. 5 АПК за разрешаване на повдигнатия спор за подсъдност между Административен съд - Монтана и Окръжен съд - Монтана. Административният съд е изложил мотиви, че ищецът претендира вреди не вследствие на издадените административни актове, както самият ищец сочи в частна жалба против определението на Окръжен съд - Монтана по гр. дело № 138/2024 г., а от самостоятелни действия и бездействия на органите на МВР и РП - Видин. Предвид изложеното, съдът е обосновал извод, че исковата претенция е по чл. 2 ЗОДОВ с искане за солидарно осъждане на МВР и РП - Видин за воденото срещу лицето досъдебно производство с № 263/2022 г. В тази връзка съдът е приел, че образуваното досъдебно производство срещу ищеца не представлява административна дейност и не попада в приложното поле на чл. 1 ЗОДОВ, а на чл. 2 ЗОДОВ, като по аргумент от чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ е приел, че исковете следва да бъдат разгледани по реда на ГПК. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа предявените искове срещу МВР и РП - Видин е Районен съд - Монтана. В процесния случай, от обстоятелствената част на исковата молба се установява, че на 27.12.2022 г. ищецът управлявал личния си лек автомобил и бил спрян от контролните органи при ОД на МВР - гр. Видин и при извършената му проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство, бил отчетен положителен резултат за употреба на амфетамин. Ищецът бил задържан за 24 часа в арестното помещение със заповед за задържане по ЗМВР, било образувано досъдебно производство (ДП) № ЗМ-263/2022 г. по описа на ОД на МВР в гр. Видин срещу него и прокурорска преписка (пр. пр.) № 3455/2022 г. по описа на РП - Видин. На същата дата, 27.12.2022 г., на ищеца е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и въз основа на него – заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) от 27.12.2022 г., с която било постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. При извършени изследвания в болнично заведение на кръв и урина се установило, че не са налични наркотични вещества или техни аналози, поради което и поради липсата на състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, с постановление от 06.07.2023 г. на прокурор от РП - Видин било прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-263/2022 г. по описа на ОД на МВР - гр. Видин и пр. пр. № 3455/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Видин. Ищецът поддържа, че в резултат на описаното е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в платените разноски за прибирането му от гр. Видин до гр. Монтана след задържането му за 24 часа в ареста, за пътни разходи до местоработата му в срока на отнемане на свидетелството за управление на МПС, за заплатената по сметка на ОД на МВР – Видин сума за връщане на СУМПС, както и за прибиране на автомобила от гр. Видин след извършената му проверка. Претендира и неимуществени вреди, изразяващи се в неоснователно задържане за 24 часа в ареста, неоснователно лишаване от право да управлява МПС, емоционален стрес, унижение, неудобство, притеснение, злепоставяне пред роднини, колеги, приятели и обществото. От изложеното следва, че с исковата си молба ищецът претендира заплащане на обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди, претърпени от действия на полицейски органи на МВР, които макар поначало да са административни органи, осъществяващи административна дейност, са и разследващи правозащитни органи. В случая същите са действали във връзка с разкриване и събиране на доказателства за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, при предприето срещу ищеца наказателно преследване – образувано досъдебно производство за това престъпление, което наказателно производство впоследствие е прекратено от прокурор поради липса на извършено такова престъпно деяние. Така описаните действия са част от дейността по разследване на престъпления и са извършени в рамките на висящо досъдебно производство. Тази дейност не е административна по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което приложното поле на АПК и компетентността на административния съд е изключена. Претендираните обезщетения за вреди от правозащитна дейност на полицейски органи, разследващи престъпление попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, при която правна квалификация на така предявените искове, съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ същите се разглеждат по реда на ГПК, респ. – подсъдни са на общите (гражданските) съдилища, и конкретно – на Районен съд - Монтана. В същия смисъл е и определение № 1012/06.03.2024 г. по гр. дело № 528/2024 г., постановено от друг смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. Предвид изложеното, компетентен да се произнесе по исковата молба на М. В. А. от гр. Монтана е Районен съд - Монтана. Водим от горното, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд