Определение № 672 от 20.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 50/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Е. Г., в качеството й на настойник на дъщеря й М. К. Г., касационна жалба на [фирма], [населено място] и касационна жалба на М. Е. С, подадена от пълномощниците му – адв. К. И. и адв. Я. Н. против решение №1878 от 15.10.2014 г. по гр.д. № 928/2014 г. на Софийски апелативен съд. Страните взаимно оспорват жалбите си. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: По касационната жалба на Д. Е. Г., в качеството и на настойник на дъщеря й М. К. Г.: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. Предмет на обжалване е постановеното възивно решение в частта му, с която е потвърдено решение №95 от 06.01.2014г. по гр.д. №10803/12г. на СГС за отхвърляне на предявения от М. Г., чрез настойника й Д. Г. против [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./- за разликата над 295 000лв до пълният предявен размер от 400 000лв. Този резултат, въззивният съд е мотивирал с това, че макар и основателен за пълният предявен размер от 400000лв. иска следва да се отхвърли за сумите, за които третото лице- помагач е бил осъден на заплати в наказателното производство на основание чл.45 ЗЗД и доброволно платените от него 25000лв. С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Г. е заявила, че за уеднаквяване на съдебната практика и точното прилагане на закона, поставя следните въпроси: – „ Следва ли да се приспаднат от обезщетението за неимуществени вреди, претендирани от застрахователя, платените от деликвента извънсъдебно имуществени вреди…както и платените от деликвента по друг съдопроизводствен ред неимуществени вреди за друг вид вреди, различни от първоначалните такива, когато се касае за новонастъпили факти в здравословното състояние на пострадалото лице, които не са изследвани и взимани пред вид от съда, разглеждащ иска с пр. осн. чл.45 от ЗЗД”. 2/„ Следва ли да се приспада платеното от деликвента на пострадалото лице обезщетение от пертендираното от застрахователя такова с оглед липсата на идентичност на причинителя на вредата и ответника, застраховал гражданската му отговорност, като се имат предвид различните правопораждаши факти за ангажиране на отговорността на ответниците по двата иска с. пр. осн. чл.45 от ЗЗД и този по чл.226, ал.1 КЗ”.3/” Може ли застрахователя на деликвента да иска прихващане за платените от застрахования на пострадалото лице суми с оглед различното правно основание, от което произтича отговорността на двете задължени лица и 4/ ” Настъпва ли погасителен ефект извършеното от деликвента плащане на обезщетение в полза на пострадалата и за необезщетените вреди и негативните последици от тях, вкл. задълбочаването им от настъпила промяна в състоянието на пострадалата и следва ли от размера на претендираното обезщетение за необезщетените вреди, претендирани от застрахователя, да се приспаднат платените от деликвента суми.” Страната е завила, че тези въпроси обосновава с твърдяните в исковата молба факти, като е развила разбирането си за основателността на иска, с оглед поддържаното, че е претендирала сумата от 400 000лв. неимуществени вреди от увреждания при ПТП над заплатените от деликвента 90 000лв., за които той е бил осъден от наказателния съд. Касаторът Г. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед така установената със задължителна практика дефинитивност, поставените въпроси не отговарят на условията, установяващи общо основание, тъй като са хипотетични и несвързани с мотивите на въззивният съд, обусловили обжалвания резултат. Така например - първият поставен въпрос съдържа твърдения изрично отречени от касатора – ищец още в първоинстанционното производство, свързано с очертания от него предмет на спор – а именно това, че същият не е претендирал ексцес, а обезщетяване на неимуществени вреди, третирани в наказателното производство, за които е поддържано, че непълно обезщетяват пострадалата. Вторият поставен въпрос, освен, че е хипотетичен не е съобразен и с дефинитивноста на отговорността на застрахователя по застраховка „ гражданска отговорност”, която е функционално обвързана с отговорността на деликвента. Същото се отнася и до третия поставен въпрос. Четвъртият въпрос е аналогичен на първият. Или така формулираните въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че страната не само не е установила общо основание, но не е развила каквито и да било доводи и по допълнителния критерий. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е непълното възпроизвеждане текста на основанието, нито оплакванията за неправилност на акта, които се квалифицират по чл.281 ГПК и поради това са без правно значение в производството по чл.288 ГПК, тъй като те не могат да формират валиден довод относим към лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК. С оглед изложеното, касационно обжалване по разгледаната жалба в атакуваната с нея част не следва да бъде допуснато. По касационната жалба на [фирма], [населено място]: Застрахователното дружество е подало касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която след отмяна на решението на първостепенния съд е било осъдено да заплати на М. Г., чрез нейният настойник - Д. Г. сумата 295 000лв. на основание чл.226 КЗ/отм./ - претърпени от нея неимуществени вреди от ПТП на 08.07.2007г. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си- адв. Р. Т. е поставил въпроса –„ Необходимо ли е с прекия иск към застрахователя да бъдат посочени точно необезщетените вреди и длъжен ли е съдът, сезиран с този иск, да направи такова разграничение в решението си.” Касаторът е поддържал, че такова разграничение липсвало в мотивите на акта, а съдът общо бил намалил присъденото обезщетение с вече определеното от наказателния съд. Страната е мотивирала довод за наличие основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е посочила, че наличната практика не дава пряк отговор на този въпрос. Касаторът лаконично е развил своят отговор на въпроса. Поставен е въпросът „ …увеличаването на размера на обезщетението само по критериите за справедливост не представлява ли ревизия на вече дефинирани от същия или по-висок по степен съд критерии за това понятие въз основа на едни и същи факти и обстоятелства, в това число и вида и интензитета на страданията”. Страната лаконично е изложила разбирането си по въпроса и в заключение е заявила, че конкретното му решение било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от него въпроси са релевантни, но те обосновават единствено общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед вече посочената във връзка с разгледаната жалба на Г. дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснено със задължителна за съдилищата практика, се налага извод, че касаторът не е обосновал наличие на предпоставките му. Такова обосноваване не съставляват възпроизвеждане на текста на основанието, нито дадения отговор на поставените въпроси, в контекста на оплакванията на касатора за неправилност на акта. След като не е мотивирана от него непълнота или неяснота на правна норма, приложена от въззивния съд и не е установена нуждата от тълкуването й, нито са развити доводи за неправилно формирана, с оглед промяна в условията, съдебна практика, то и страната не установява наличие на соченото основание. Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд по тази жалба не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По касационната жалба на М. Е. Ставиский- трето лице помагач на страната на [фирма], [населено място] и ответник по обратният иск на същото дружество: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Жалбата е подадена срещу въззивното решение в частта му, с която след отмяна на решение №95/06.01.2014г. по гр.д. 10803/12г. на СГС за сумата от 295 000лв. е бил осъден [фирма], [населено място] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ / отм./ на М. Г., същата сума и е уважен обратния иск на застрахователя срещу Ставиский, както и в частта за разноските. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че спора касаел въпросът- дали при наличие на влязъл в сила акт, завършващ адхезионния процес, застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахованите по риска гражданска отговорност, дължи обезщетение в по-голям размер /като парична сума/ от определеното за деликвента. По така определения от него като спорен въпрос, съставът на САС е мотивирал, че за размера на обезщетението „ фрагмент” от мотивите на ТР ОСТК №2 /10 създавало възможност за различно разбиране, като то било преодоляно с решение по чл.290 ГПК от ВКС. Позовавайки се на това решение, въззивният съд е приел, че пострадалият може да претендира обезщетение в различен размер от присъденото от наказателния съд, ако установи съответстващи на претенцията вреди като размер,доказуеми с помощта на доказателствените средства. Направен е извод, че в случая установеното с тройната медицинска експертиза, определя доказаност на претърпените от ищцата неимуществени вреди в пълният предявен размер от 400 000лв., които, обаче следвало да бъдат намалени с вече заплатеното от деликвента. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, чрез пълномощниците си е поставил въпроса – „Дали при наличие на влязъл в сила акт, завършващ адхезионен процес/ при предявен граждански иск в наказателното производство/ застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахованите по риска гражданска отговорност, дължи обезщетение в по-голям размер /като парична сума/ от определеното от деликвента”.Касаторът е посочил, че по така поставения въпрос е образувано Тълкувателно дело № 1/14г. на ОСГТК на ВКС, за преодоляване на противоречивата практика, но въпреки това е обосновал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е развил подробни съображения за наличие на противоречие с конкретно изброени решения по чл.290 ГПК, изведено и от ТР ОСТК на ВКС №2/10г. Поставени са още въпросите: „ Могат ли решенията по чл.290 ГПК да поясняват и допълват тълкувателни решения и следва ли въззивният съд да ползва готови изводи от решения по чл.290 ГПК” и „ …относно възможността съдът по прекият иск да взема становище по законосъобразността на решение на наказателния съд, с което е присъдено обезщетение на пострадалия по предявения от него граждански иск срещу деликвента с правно основание чл.45 ЗЗД.” Тези въпроси, могат да бъдат приети за релевантни, но същите освен, че са пряко свързани с първият поставен въпрос, не са обосновани и като допълнителен критерий, тъй като сочената практика по втория въпрос не обосновава извод за отклоняване на състава на САС от нея, с оглед излагането на собствени мотиви и законосъобразно процесуално изпълнение на правомощията на въззивната инстанция, а по поддържаното по третия въпрос / и производните от него/ основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е обосновано наличие на предпоставки, съобразно изложената вече дефинитивност на основанието. Освен това доводите влизат в противоречие и с изрично посоченото от страната предприето тълкуване от ВКС с цитираното тълкувателно дело. С молба от 09.06.2016г. касаторът по поставеният първи въпрос е посочил приемането на ТР ОСТК №1 /14г., с което е изяснено, че в производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования деликвент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. Следователно, поставеният релевантен въпрос - „Дали при наличие на влязъл в сила акт, завършващ адхезионен процес/ при предявен граждански иск в наказателното производство/ застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахованите по риска гражданска отговорност, дължи обезщетение в по-голям размер /като парична сума/ от определеното от деликвента” е разрешен от въззивният съд в противоречие със сочената от страната задължителна практика, доколкото в първоинстанционното производство изрично е очертан предмета на спор и ищцата е заявила, че претендира пълно / според нея/ обезщетяване на същите вреди, за които е присъдено обезщетение в наказателния процес. С оглед изложеното, решението, следва да бъде допуснато до касационно обжалване по формулирания по –горе релевантен въпрос, по отношение, на който са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 5900лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение