Определение № 3548 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1628/2026 г.

Производството е по чл.288 от ГПК Образувано е по касационна жалба на КОНПИ с процесуален представител В. П. срещу решение №742 от 02.06.2025г по в гр.д № 2869/2024г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №738 от 08.02.2024г на Софийски градски съд, постановено за отхвърляне искове на КОНПИ с цена 245 066,35лева за отнемане на имущество в полза на държавата от Н. И. А. и съпругата му С. Б. А. на основание чл.151,вр.чл.142,ал.2 т.1 от ЗОНПИ Поискано е отнемане на сума в размер 30 020 лв. от първия ответник,равностойност на придобити и отчуждени през проверявания период дружествени дялове, земеделски земи и лек автомобил; от двамата ответници за отнемане е посочено движимо и недвижимо имущество налично в края на проверявания период на обща стойност 198 546,35лв, които Комисията е формирала като пазарна стойност на претендираната за отнемане 1/3 ид.част от тристаен апартамент с гараж в [населено място], придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../... ... .. г и лек автомобил марка „Ауди“, модел А6, с дата на първоначална регистрация 20.11.2014 г и закупен на 17.07.2019г; от ответницата С. А. сумата 16 500 лв., внесена на каса през 2019г.по нейна разплащателна сметка в „Райфайзен Банк“ ЕАД. Докато Комисията е поддържала, че е налице несъответствие между законния доход на ответниците и придобитото имущество, като несъответствието е значително /в размер на 266 420,99 лв./, на свой ред въззивният съд е приел, че не се установява несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ за целия проверяван период. Имуществото на ответниците в проверявания период действително се е увеличило със стойност, която превишава 150 000 лв, но при общ размер на доходите на семейството, включващи както доходи от трудови правоотношения, от обезщетения от НОИ и от извънтрудови правоотношения (друга стопанска дейност) в процесния период от 45 917,62 лв. ,през който период Н. А. е бил ученик и студент, завършил висше образование редовна форма на обучение през 2019г, сключил брак с ответницата през 2018г, и двамата са били подпомагани със значителни парични средства/ 238 750 лв/ ,получени чрез банкови преводи от родственици, при обстоятелства и на основания,приети за безпротиворечиво изяснени от събраните писмени доказателства и дадени показания на свидетели. Отчетено е ,че апартаментът е закупен с отпуснат от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ипотечен кредит в размер на 278 790 лева, общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на семейството за периода 14.04.2013 г. – 19.05.2020 г., включващ трудови доходи и обезщетения от НОИ, стопански доходи, дарения парични суми от близки родственици, получен банков кредит и приходи от продажба на автомобили /в размер на 17 000лева/, е 580 457,62лв. При общ размер на разходите от 79 879,36 лв, нетния доход на ответниците в размер на 500 596,26 лв. (580 457,62 лв. - 79 879,36 лв. = 500 596,26 лв.), формиран по реда на § 1, т. 8 от ДР е обосновал изключване предпоставките на чл.141 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имуществото, предмет на предявените искове. При споделяне на горните констатации и изводи, основани на приетите по делото счетоводно-икономическа и оценителна техническа експертизи, въззивният съд е намерил за неоснователни оплакванията на Комисията ,че не следва да се признават като източник на финансиране преведените по банков път парични средства от родственици, да се приема засвидетелствано дарствено намерение,а разходите им по икономическия анализ следвало да се примат в завишение,без да се отчита бил ли е издържан ответника от родителите си и от своята леля, докато е следвал висше образование в [населено място] и като се сумират в тази част на анализа тегления на парични средства по банковите им сметки от каса. Въззиният съд е изтъкнал ,че за времето 03.08.16 г. – 13.04.20 г. лелята на ответника А. (която е нотариус) е правила периодични преводи на суми по неговата сметка в общ размер 61 440 лв. Разпитана като свидетел, тя заявява, че е привеждала сумите с дарствена цел, за да подпомогне племенника си, който за част от периода живеел в нейния град, където бил студент./представена е и диплома за завършено висше образование/ От своя страна майката на ответницата – З. Ф., свидетелства, че преведените от нея суми по сметка на дъщеря й и установени от СИЕ като възлизащи на обща стойност 177 310 лв., са дарени, за да бъде подпомогната в битов и семеен план. Семейството се е устроило в [населено място] и са закупили жилище / посочено за отнемане от Комисията/ В случая е налице писмено начало (съществува документация за постъпване на средствата в полза на всеки от ответниците) и поради това разпитът на свидетели относно основанието за преводите е допустимо. Дублирането пък на изявленията на свидетелките с удостоверени с банкови документи парични операции, опровергава възражението на ищеца за неистинност на показанията на свидетелките поради пристрастност. Заявява се дарствено намерение, логично и житейски обосновано е то се приеме за установено при конкретните обстоятелства, а ищецът нито навежда довод, нито ангажира доказателства за симулативност на даренията. От своя страна майката на ответника свидетелства ,че през по-голяма част от времето в което е следвал синът й, той е живял в дома на родителите си (чийто баща е лекар, но с имал и допълнителна доходоносна дейност),те са го издържали, а след сключване на брак с ответницата, преди двамата да придобият жилище, са живели в дома на нейните родители, които са издържали младото семейство. Позоваването на ищеца на разпоредбите на СК относно издръжката на пълнолетно лице е неотносимо, тъй като в случая даренията респ. натуралната издръжка са по съществото си естествено задължение на даряващите / издържащите. Посочено е ,че изтеглянето на сумите ги трансформира в парични средства,подлежащи на влагане - за придобиване на имущество, осъществяване на задгранични пътувания и т.н.т. Определянето им като разходи и калкулирането им при изчисляване на съответствието приходи-разходи, би довело до дублиране с други суми,отчетени в друго качество,но придобити със същите средства и затова, като е изключил изтеглените парични средства при определяне величината „несъответствие между законови приходи и разходи през проверявания период“, СГС не е допуснал нарушение и се е съобразил с тълкувателната практика на ВКС. Оплакванията на КОНПИ в касационната жалба при наведени основание по чл. 281 т.3 ГПК са за неправилно и безкритично кредитиране на доказателствата, ангажирани от ответника Поддържа се ,че не е налице основание за включване на даренията като приход при анализа,без да е установен източника на приходи ,достатъчни да обосноват направеното дарение. Като неправилни се оспорват и изводите по отношение на разходите. В приложеното към жалбата изложение за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК .Касационните оплаквания са намерили израз чрез въпроси за