Определение № 88 от 14.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1996/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийска градска прокуратура срещу решение № 1193 от 12.06.2020 г., постановено по в. т. д. № 657/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 2320 от 20.12.2019 г. по т. д. № 2368/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Софийска градска прокуратура срещу „Мюрен“ ЕООД иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ за прекратяване на „Мюрен“ ЕООД. В касационната жалба се сочат основания за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е постановил решението си в явно противоречие с разпоредбата на чл.155, т.3 ТЗ, от която произтича правото на прокурора да предяви иск за прекратяване на ответното ООД поради смърт на физическото лице - едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Поддържат се доводи, че изводът на въззивния съд за липса на правен интерес от провеждане на иска по чл.155, т.3 ТЗ поради настъпило ex lege - по силата на чл.157 ТЗ, прекратяване на дружеството не е съобразен с разпоредбата на чл.14 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като при отсъствие на съдебно решение за прекратяване на дружеството Агенцията по вписвания няма да разполага с правно основание и със задължение да предприеме действия по ликвидация и заличаване на дружеството от търговския регистър. Навеждат се и твърдения за наличие на противоречива съдебна практика по приложението на чл.155, т.3 ТЗ и чл.157 ТЗ в хипотеза, аналогична на разгледаната от въззивния съд, като се излагат съображения, че в защита на интересите на търговския оборот и на правната сигурност за правилна следва да се приеме практиката, според която в случай на смърт на едноличния собственик на капитала на ЕООД предявеният от прокурора иск по чл.155, т.3 ТЗ е допустим. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулиран е следният въпрос, за който се твърди, че е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК: „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му; Това предвиденият в чл.155, т.3 ТЗ ред ли е или предвидения в чл.14 ЗТРРЮЛНЦ“. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Мюрен“ ЕООД - чрез назначения особен представител адв. Р. К., в който е изразено становище, че обжалваното решение следва да се допусне до касационен контрол на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по първата част от поставения в изложението въпрос и да бъде оставено в сила. Заявено е и искане за спиране на производството по касационната жалба на основание чл.292 ГПК предвид образуваното пред ОСТК на ВКС тълкувателно дело № 1/2020 г., в предмета на което е включен посочения от касатора въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: В изпълнение на разпореждане от 06.03.2020 г. на председателя на ВКС, на основание чл.128, ал.1 ЗСВ, е образувано тълкувателно дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпроси от дружественото право, по които е налице противоречива или неправилна съдебна практика, в т. ч. и по въпроса „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му“ (т.1). Посоченият въпрос е идентичен с въпроса, с който касаторът е обосновал общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по в. т. д. № 657/2020 г. на Апелативен съд - София. Поради това и като се има предвид, че и двете страни в процеса са се позовали изрично на наличието на противоречива съдебна практика по значимия за изхода на делото въпрос, производството по касационната жалба следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2020 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,