Определение № 74 от 23.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 34/2013 г.

Производството е по реда на 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Е. З. Ш. срещу Определение № 2120 от 20.12.2012г. по частно търговско дело № 1580/2012г. на Пловдивски АС, ТО, 1 състав. С него е потвърдено определението на Пловдивския ОС, с което на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по т.д.№ 961/2012г. по описа на окръжния съд. Въззивният съд е споделил изводът за недопустимост на иска /исковата молба е предявена на 27.11.2012г./ поради това, че законът изключва възможността търговец, който не е заявил искане за пререгистрация в срока по пар.4,ал.1 ПЗР на ЗТР да бъде ответник по спор и производството по делото е недопустимо поради липса на правосубектност. Приел е, че макар дружеството-ответник да има ограничена процесуална правоспособност, тя е пречка то да защитава интересите си в исковото производство. Тъй като искът е предявен след 01.01.2012г. срещу непререгистрирано по реда на ЗТР дружество, ограничената процесуална правосубектност, установена с пар.5,ал.2 и 3 ПЗР на ЗТР е относима само за висящите към 01.01.2012г. производства, с изключение на производствата по несъстоятелност. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Като основание за допустимост на касационния контрол по обуславящия процесуално правен въпрос за правосубектността на търговците, които не са пререгистрирани в срока по пар.4,ал.2 ПЗР на ЗТР касаторът сочи разпоредбата на чл.280,ал.1, т.2 и 3 ГПК. Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна. Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ГПК и е допустима. Поставения в частната касационна жалба въпрос е от значение за изхода на спора, той е обусловил решаващите изводи за недопустимост на образуваното съдебно производство. Даденото във въззивното определение разрешение на този въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.274,ал.3, т.1 ГПК. В определение № 726/30.07.2012г. на Второ т.о. на ВКС и в Определение № 1002/06.11.2012г. на Второ т.о. на ВКС, въз основа на тълкуването на нормите на пар.4-5в ПЗР на ЗТР е посочено, че независимо от изтичането на срока по пар.4, ал.1 ПЗР и до 31.01.2017г. /настъпващото по силата на законовата фикция на пар.5г ПЗР заличаване на непререгистрираните търговци/, те не са неправосубектни. Законът изрично изброява ограничената им от закона правоспосбност, но не отнема процесуалната им дееспособност на ответник по спорове, включително и когато същите са образувани след 01.01.2012г. Друг извод не следва и от разпоредбата на пар.5 в,ал.1 и 2 ЗТР /редакция преди изменението ДВ бр.99/14.12.2012г., а по силата на действащата на спиране подлежи само изпълнителното производство/. Поради противоречие на изводите в обжалваното определение с цитираната задължителна съдебна практика, същото следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК, а не на посочените в изложението касационни основания. Определението следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В определението съдът не е разграничил ограничената правоспособност от процесуалната дееспособност и правосубектност на нерегистрираното в срока по пар.4, ал.1 ПЗР на ЗТР дружество. Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.