Определение № 278 от 27.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 453/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 247 от 07.10.2014 г. по гр.д.№341/ 2014 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 208 от 14.04.2014 г. по гр.д.№ 701/ 2013 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлен искът по реда на чл. 422 ал.1 ГПК на [фирма] - [населено място] срещу М. К. Х. и Ц. М. В. - и двамата от [населено място] за признаване за установено вземане срещу ответниците за сумата 5000 евро солидарно, като авалисти, частично плащане по запис на заповед от 27.08.2007 г., издаден за 165 989.99 евро. Жалбоподателят поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. в производството по чл. 422 ГПК подлежи ли на проверка редовността и изискуемостта на представения документ по чл. 417 ГПК, когато не е обжалвано разпореждането за незабавно изпълнение и в исковото производство не са направени възражения по допуснатото незабавно изпълнение и по изискуемостта на вземането; допустимо ли е съдът да отхвърли иска поради липса на изискуемост; 2.при липса на жалба срещу заповедта за изпълнение може ли в производството по чл. 422 ГПК да се релевират възражения срещу редовността на предявяване на записа на заповед; 3. може ли съдът в исковото производство служебно, без възражение на ответниците, да изследва редовността на предявяване на записа на заповед; 4. въпроса за приложимостта на чл. 153 ГПК и следва ли пасивното положение на ответника да се счита неоспорване и признание на фактите, твърденията и доказателствата на ищеца и доколко съдът служебно може да се произнася по въпроси, които не са спорни. Основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК жалбоподателят обосновава с довода, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, като не е установил съществува ли вземането, като въпросът за изискуемостта е относим към изпълнение на вземането. Сочи, че въпросът е свързан с основните процесуални правила относно доказването, при условията на ранна преклузия, концентрационно начало и засилено служебно начало и сочи определения на ВКС по частни жалби срещу разпореждания за незабавно изпълнение на издадени заповеди за изпълнение и за характера на иска по реда на чл. 422 ал.1 ГПК. Иска ВКС да се произнесе по въпроса дали въззивното решение не противоречи на т.17. от ТР № от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК. По основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК счита, че ВКС ще даде изрично задължително тълкуване, ще очертае пределите на служебното и диспозитивното начало и конкретното им проявление в производството по чл. 422 ГПК. Ответникът по касационната жалба М. К. Х. - от [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като изведените въпроси не са релевантни за делото и не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна, а ответникът по жалбата Ц. М. В. - от [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по реда на чл. 422 ал.1 ГПК срещу двамата ответници за признаване за установено вземане на ищеца срещу ответниците за сумата 5000 евро, солидарно, като авалисти, частично плащане по запис на заповед от 27.08.2007 г., издаден за 165 989.99 евро. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), тъй като е постановено по търговско дело, по искове срещу двама ответници за установяване на вземане, което вземане 5000 евро, е с цена до 10 000 лв. Дължимостта на сумата, предмет на установителния иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, произтича от запис на заповед - сделка по смисъла на чл. 1 ал. 1 т. 8 ТЗ, сключена от търговец юридическо лице, по занятие, затова делото е търговско. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение