Определение № 347 от 17.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2415/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца ,,Джи Ай Груп" ЕООД срещу определение № 1259 от 13.05.2022 г. по в. ч. гр. дело № 1331/2022 г. на Софийски апелативен съд (САС), 7 състав, с което е потвърдено определение № 996 от 08.02.2022 г. по гр. д. № 11402/2021 г. на Софийски градски съд, 1-17 състав, с което е прекратено производството на основание чл. 130 ГПК поради липса на правен интерес от предявения от жалбоподателя иск и недопустимост на искови процес. Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното определение като постановено при нарушение на процесуалния закон. Твърди, че въззивният съд неправилно и в противоречие със закона е потвърдил преграждащото производството определение на първоинстанционния съд, с което последният е приел предявеният иск за недопустим и е прекратил производството по делото, с мотивите, че интересът на ищеца да получи законната лихва върху събраните суми е защитен в производството по издаване на обратен изпълнителен лист. Посочва, че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК, доколкото същата се отнася до издаване на обратен изпълнителен лист само за събраните суми, такси и разноски в изпълнителното производство, но не и до законната лихва върху тези суми. Моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В инкорпорирано в частната касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК– очевидна неправилност на обжалвания акт. Поддържа, че неправилно е било прекратено производството по делото, с аргументите изложени по-горе. Счита, че решение № 60247 от 29.11.2021 г. по гр.д. № 3137/2020 г. на ВКС, IV г.о., на което първоинстанционния съд се е позовал, за да обоснове заключението си за липса на правен интерес за водене на отделно исково производство за присъждане на законната лихва върху незаконосъобразно събраните в хода на изпълнителното производство суми, е изолирана съдебна практика. Посочва, че вземането за законната лихва не е несъмнено по размер, поради което е недопустимо събирането му по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК, защото за размера на законната лихва няма документи по делото и са необходими изчисления, а това обуславя необходимост от водене на отделен искове процес. Ответникът по частната жалба - Г. К. П. подава писмен отговор в законоустановения срок, поддържайки становище за правилност на атакуваното определение и за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване. Частната касационна жалба е постъпила от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено преграждащо хода на делото първоинстанционно определение по чл. 130 ГПК, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, т.е. тя е допустима. Исковото производство е образувано по предявен от касатора срещу Г. К. П. иск за осъждането му да заплати на ищеца сумата 77 635.88 лева – представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение, изчислена в размер на законната лихва върху сумата от 180 548.54 лева, която е била депозирана и останала задържана по сметка на ЧСИ в изпълнение на наложените по изпълнителното дело запори, за периода 13.04.2017 г. – 08.07.2021 г. По делото е установено, че в хода на образуваното изпълнително производство длъжникът ,,Джи Ай Груп" ЕООД е депозирал по сметка на съдебния изпълнител сумата от 180 548. 54 лв. за вдигане на наложените по изпълнителното дело запори. След подадено възражение по чл. 414 ГПК и отхвърляне на предявения от Г. К. П. срещу ,,Джи Ай Груп" ЕООД установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, преведената на ЧСИ горепосочена сума е била възстановена по сметка на касатора. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е препратил към доводите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК, съгласно които производството по предявения иск е недопустимо, доколкото интересът на длъжника да получи законната лихва върху незаконосъобразно събраните суми в изпълнителния процес е защитен в производството по издаване на обратен изпълнителен лист. За да обоснове този извод е посочил, че в същия смисъл е и решение № 60247 от 29.11.2021 г. по гр.д. № 3137/2020 г. по описа на ВКС, ІV г.о., съгласно което липсва правен интерес от нарочно исково производство за законната лихва върху незаконосъобразно събраните от длъжника суми, тъй като длъжниковият интерес да получи законната лихва върху тях е защитен в производството по издаване на обратен изпълнителен лист. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Изложените от жалбоподателя доводи не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивното определение, в резултат на което не се установява наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Само за пълнота следва да бъде посочено, че са неоснователни наведените от касатора твърдения, че цитираното от първоинстанционния съд решение № 60247 от 29.11.2021 г. по гр.д. № 3137/2020 г. по описа на ВКС, ІV г.о. представлява изолирана съдебна практика. В този смисъл са още определение № 441/24.11.2020 г. по гр. д. № 2685/2020 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 56/03.04.2019 г. по т. д. № 3103/2017 г. на ВКС, І т.о., определение № 144/30.05.2016 г. по гр. д. № 1579/216 г. на ВКС, І г.о., определение № 385 от 13.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2016 г., IV г. о.. Настоящият състав споделя приетите в цитираната практика разрешения, съгласно които лихвата не попада сред вредите от предварителното изпълнение, които следва да бъдат установявани в отделен процес. Същата, наред с недължимо платените суми и вещи получени от мнимия кредитор и сумите за такси и разноски, платени от длъжника в изпълнителното производство, има безспорен характер, в резултат на което не се налага установяването й в отделен исков процес. Мораторната лихва е дължима по силата на закона, а размерът й е нормативно определен, т.е. тя също има безспорен характер. В случая, същата се дължи на извъндоговорно основание /деликт/, поради което не е необходима покана за връщането й – лихвата се дължи от момента на увреждането - незаконното принудително събиране на сумите до момента на възстановяване на същите. Поради безспорността по основание и размер на вземането за законна лихва, то следва да бъде удовлетворено направо по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК – чрез издаване на обратен изпълнителен лист, като настоящата искова молба следва да бъде зачетена като молба по чл. 245, ал. 3 ГПК, по която компетентният първоинстанционен съд дължи произнасяне. На основание гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение