Определение № 123 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 822/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение № 2122 от 04.11.2015 г., поправено с решение № 15 от 05.01.2016 г., постановени по в.гр.д.№ 3791/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, а именно:

• касационна жалба с вх. № 16011 от 03.12.2015 г. на Н. Й. Б., представляван от адвокат Б. Т. от САК и Н. В. К., представлявана от адвокат Н. Б. от САК и

• касационна жалба вх. № 16363 от 09.12.2015 г. на А. З. Н. – лице с удостоверена юридическа правоспособност.

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт, отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и са придружени от изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответниците по касация Е. В. И. и Н. В. И., чрез адвокати Ц. М. от САК и И. М. от САК са подали писмен отговор в законоустановения срок. Претендират разноски.

По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 29.05.2014 г. по гр.д.№ 10577/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, I-10 състав, с което е признато за установено по отношение на иска, предявен от Е. В. И. и Н. В. И. срещу Н. Й. Б., А. З. Н. и Н. В. К., че ищците са собственици на АПАРТАМЕНТ № 46, изграден в груб строеж, находящ се в [населено място],[жк], бл. № 259, вх. Г, ет. 2, с площ от 158, 09 кв. м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, предверие, коридори и три балкона, при съседи: апартамент № 54 от вх. Д, двор и стълбище, двор, отдолу -апартамент № 45, отгоре апартамент № 47, заедно с МАЗЕ № 08, със застроена площ от 6, 60 кв. м., находящо се във вх. Г, при съседи: мазе № 9, двор, мазе № 7, коридор на мазета, заедно със 7, 085 % ид. ч. от общите части на вх. Г от жилищната сграда, заедно с 0, 847 % ид. ч. от правото на строеж върху УПИ, целият с площ 8 500 кв. м., съставляващ по скица парцел I в кв. 133д по плана на [населено място], м. „К. с. – Плавателен канал“, утвърден със заповед № РД-09-50-83 от 24.02.2000 г. на Главния архитект на [населено място], при граници: север-улица, изток-УПИ II от кв. 133д, юг- [улица], запад-улица, за което е съставен нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Български художник“ № 139, том II, рег. № 9021, дело № 275/2009 г. от 31.07.2009 г., от нотариус В. М., вписан под № 053 в регистъра на Нотариалната камара на РБ, отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за признаване правото на собственост № 200, том V, рег. 9908, дело 917 от 2009 г., съставен на 25.09.2009 г. от нотариус И. Н., с който Н. Й. Б. е признат за собственик на основание чл. 496, ал. 2, изр. 1 – во ГПК във вр. чл. 92 ЗС на процесния имот, като А. З. Н. и Н. В. К. са осъдени да предадат на Е. В. И. и Н. В. И. владението на имота.

В касационната жалба на Н. Й. Б. и Н. В. К. жалбоподателите са формулирали следните шест правни въпроса, с които се обосновават допускането до касация, а именно:

(1) „Законосъобразно ли е издаден НА по чл. 35 ЗЖСК за апартамент в сграда, която не е приета в експлоатация по надлежния ред, т. е. в този случай може ли да е налице валидно решение на ОС на ЖСК за приемане на окончателна цена, без да са извършени всички дейности по завършване на строежа и приемане на сградата в експлоатация; може ли да се издаде НА по чл. 35 ЗЖСК за апартамент изграден в степен „груб строеж“ – т. е. може ли окончателната цена за този имот да включва разходите за изграждането му до груб строеж, без разходите за въвеждане на сградата в експлоатация/и разходите за снабдяване с партиди за ток и вода/ и в този случай издадения НА по чл. 35 ЗЖСК прехвърля или не правото на собственост без приета окончателна цена, включваща и разходите за въвеждането на сградата в експлоатация?“

(2) „Законосъобразно ли е издаден НА по чл. 35 ЗЖСК за апартамент в сграда, относно която ОС на ЖСК не е приело окончателно решение за разпределяне на всички имоти, а част от тях са оставени за допълнително разпределение от ОС на ЖСК, към датата на издаване на този НА?“

(3) „Налице ли е валидно учредено право на стоеж, ако няма нарочен формален договор и/или административна заповед за учредяването му в полза на ЖСК и при липса на такъв договор ЖСК собственик ли е на построеното до размера на притежаваните идеални части от земята?“

(4) „Налице ли е придобиването правото на собственост върху построеното от купувач по публична продан, закупил застроен недвижим имот, когато съдебният изпълнител при публичната продан изрично не е изключил построеното в постановлението за възлагане на имота, а продавания имот е описан като изцяло застроен?“

(5) „При придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение на налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността върху сградата?“

(6) „Допустим ли е осъдителен иск по чл. 108 ЗС и положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК относно идеални части от имот, за които идеални части ответникът по иска няма претенции?“

В касационната жалба на А. З. Н. са изведени следните въпроси:

(1) „Може ли да бъде определена окончателна цена на имоти по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЖСК, ако съответната сграда не е въведена в експлоатация и не са извършени всички дейности по завършване на строежа и приемане сградата в експлоатация, т. е. не са включени в приетата окончателна цена разходите за въвеждане на сградата в експлоатация и разходите за снабдяване с партиди за ток и вода?“

(2) „Законосъобразно ли е издаден НА съгласно чл. 35 ЗЖСК за апартамент в сграда, относно която ОС на ЖСК не е приело окончателно решение за разпределяне на всички имоти, а само за част от тях, като отделни имоти са оставени за допълнително разпределение от ОС на ЖСК, към датата на издаване на този НА?“

(3) „Налице ли е валидно учредено право на стоеж, ако няма нарочен формален договор и/или административна заповед за учредяването му в полза на ЖСК и при липса на такъв договор ЖСК собственик ли е на построеното до размера на притежаваните идеални части от земята?“

(4) „Придобито ли е правото на собственост върху построеното от купувач по публична продан, закупил застроен недвижим имот, когато съдебният изпълнител при публичната продан изрично не е изключил построеното в постановлението за възлагане на имота, а продавания имот е описан като изцяло застроен?“

(5) „При придобиване на право на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение на налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата?“

(6) „Допуснато ли е процесуално нарушение от въззивния съд, когато делото е останало неизяснено от фактическа страна поради недопускането на доказателства – техническа експертиза досежно степента на завършеност на сградата, в която се намира процесния апартамент, за събирането на които доказателства е въведено изрично оплакване пред въззивния съд, както и следва ли да се събират служебно от съда с оглед прилагането на императивната материалноправна норма на пар. 127 ПЗР ЗИД на ЗУТ от 2012 г. и пар. 16 ПР на ЗУТ?“

И двете касационни жалби съдържат искания за спиране на производството на основание чл. 292 ГПК, доколкото по поставените въпроси с № 4 по първата жалба и с № 5 по втората е висящо производство по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ВКС, ОСГК.

Настоящият състав констатира, че поставения от касаторите правен въпрос „При придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение на налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността върху сградата?“ е обусловил решаващата воля на въззивния съд. По този въпрос съдебната практика е противоречива, което е наложило образуването на тълкувателно дело № 5/2015 г. на ВКС, ОСГК. Предвид идентичността между обуславящия крайния изход на спора въпрос и този, поставен на вниманието на ОСГК, както и съобразно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014 г. по тълкувателно дело № 8/2013 г. на ВКС, ОСГТК, се налага произнасянето по селектирането на касационната жалба да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ВКС, ОСГК.

По изложените съображения и на основание чл.292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение