Определение № 593 от 06.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 627/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4864/45854 от 16.12.2015 година, подадена от Прокуратурата на Република България, срещу решение от 25.11.2015 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 268/2015 година, в частта му, с която касаторът, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, е осъден да заплати на К. В. П. сумата от 1000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от неправомерното му лишаване от свобода за периода от 09.12.2014 година до 19.12.2014 година. В касационната жалба на Прокуратурата на Република България е посочено, че решението на Окръжен съд Монтана е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което предявеният срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ бъде отхвърлен изцяло или ако това не бъде възприето размерът на присъденото К. В. П. обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Прокуратурата на Република България е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответникът по тази касационната жалба К. В. П. не е подал отговор на същата, с който да изрази становище по допустимостта и евентуалната основателност на същата. Прокуратурата на Република България е била уведомена за обжалваното решение на 30.11.2015 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 4864/45854 от 16.12.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: В обжалваното решение съставът на Окръжен съд Монтана е приел, че между страните не съществува спор за това, че с определение от 12.12.2014 година, постановено по ч. н. д. № 166/2014 година по отношение на К. В. П. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, във връзка с воденото срещу него по досъдебно производство № 801/2014 година по описа на РУМВР [населено място] за престъпление по чл. 115 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК. С определение от 18.12.2014 година, постановено по в. н. ч. х. д. № 1164/2014 година по описа на Софийския апелативен съд, взетата по отношение на П. мярка за неотклонение „задържане под стража” е била отменена и вместо нея е взета друга, а именно „под надзор при ИДПС”. С оглед на това съставът на Окръжен съд Монтана, като се е позовал и на т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за вредите от мярката за неотклонение „задържане под стража” за периода от 09.12.2014 година до 18.12.2014 година. Във връзка с това извод са изложени съображения, че от събраните по делото доказателства-показанията на разпитаната свидетелка Я. П. Н. и заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза с вещо лице Н. Я. С.-Л. се установявало, че П. е претърпял психологически стрес, който неминуемо се бил отразил на психиката му. Същият е бил изплашен, неадекватен, като е спрял да контактува с връстниците си и да излиза от къщи. Съдът е посочил, че съобразявайки тези факти, както и възрастта на К. В. П., а също така и продължителността на задържането намира, че сумата от 1000.00 лева справедливо е щяла да обезщети ответникът по касационната жалба за претърпените от него неимуществени вреди. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Прокуратурата на Република България сочи, че съставът на Окръжен съд Монтана се е произнесъл по материално правния въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД при определянето на обезщетението за неимуществени вреди, който въпрос е бил разрешен в противоречие с ППВС № 4/1968 година. Също така се твърди, че този въпрос е разрешен и в противоречие с решение № 175/04.11.2015 година, постановено по гр. д. № 1151/2015 година, решение № 256/04.11.2015 година, постановено по гр. д. № 1277/2015 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 329/21.10.2015 година, постановено по гр. д. № 2683/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., които обаче не са приложени към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Освен това се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите дали е налице незаконосъобразно взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, ако в рамките на неприключило наказателно производство, същата бъде отменена от въззивния съд и той вземе друга по-лека такава, а след това е внесен обвинителен акт за тежко умишлено престъпление и налице ли е „неправомерно лишаване от свобода”, когато в рамките на неприключило съдебно производство е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е била отменена. По отношение на тези два въпроса се твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, обаче касаторът не е посочил твърдения, които да обосноват приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по отношение на тези два въпроса, каквото задължение има съгласно ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Затова същите не може да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване на решение от 25.11.22015 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 268/2015 година. Първият от поставените въпроси, а именно този за приложението на чл. 52 от ЗЗД при определянето на обезщетението за неимуществени вреди е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на въззивния съд в обжалваното решение, което обосновава основание за допускане на касационното му обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с оглед посочената съдебна практика- ППВС № 4/1968 година. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение