Определение № 2868 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 647/2025 г.

С частна жалба вх. № 3504/14. 11. 2024 г. на ОС – Видин, подадена от ищцата Т. Г. А., се обжалва определение № 436 от 18. 09. 2024 г. по в. ч. гр. д. № 225/2024 г. на Видинския окръжен съд изцяло - както в частта, с която е отхвърлено искането на Т. Г. А. по чл. 22 ГПК, за отвод на съдебния състав (в тази част частната жалба е по чл. 274, ал. 2 ГПК ), така и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение № 712 от 10. 04. 2024 г. по гр. д. № 2599/2022 г. на РС – Видин в частта, с която е уважена подадена от „Адан – Н“ ЕООД молба по чл. 248 ГПК за допълване на протоколно определение № 1764 от 8. 10. 2023 г. по гр. д. № 2599/2022 г. на ВРС в частта за разноските и е осъдена Т. Г. А., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплати на „Адан – Н“ ЕООД сумата 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение (в тази част частната жалба е по чл. 274, ал. 3 ГПК ).

С писмено възражение, подадено от ответната страна „Адан – Н“ ЕООД, чрез адв. С. И., се изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба.

Настоящия състав на Върховния касационен съд прие следното:

1. По частната жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК, срещу определението на въззивния съд в частта му, с която е отхвърлено искането на Т. Г. А. по чл. 22 ГПК, за отвод на съдебния състав.

В посочената част частната жалба е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Определението, с което е оставено без уважение искане по чл. 22 ГПК за отвод на съдебен състав не подлежи на обжалване, тъй като нито има преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито обжалваемостта му е предвидена изрично в закона. Възможността за самостоятелна преценка на законосъобразността му от горната инстанция е изключена. Такава би се осъществила при евентуално обжалване на съдебния акт, приключващ производството, по което е направено искането за отвод.

Като недопустима, частната жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане в посочената част.

2. Относно частната жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Същата е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в частта му потвърждаваща първоинстанционното определение в частта му, с която по реда на чл. 248 ГПК е допълнено първоинстанционното прекратително определенеие в частта за разноските, като е осъдена Т. Г. А., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплати на „АДАН – Н“ ЕООД сумата 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Съображенията за това са следните:

Исковото производство е образувано по предявен от Т. Г. А. срещу „Адан – Н“ ЕООД положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, основан на придобивна давност. На основание разпореждане на съдията от 19. 07. 2007 г., препис от исковата молба е изпратен на ответното дружество, с възможност за депозиране на отговор в срока по чл. 131 ГПК, получено от пълномощника на дружеството на 31. 07. 2003 г. На 27. 07. 2023 г. ищцата Т. Г. А. е заявила оттегляне на иска, на основание чл. 232 ГПК. На 3. 08. 2023 г. е депозиран отговор на исковата молба от „Адан – Н“ ЕООД, чрез адв. С. И., с приложени към същия пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на исковата молба и защита в първоинстанционното производство пред Видинския районен съд. С определение от 8. 10. 2023 г. исковото производство е прекратено на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на иска от Т. Г. А.. Определението е връчено на ищцата - на 6. 11. 2023 г. и на ответника – на 1. 11. 2023 г.

С молба вх. № 11104/1. 11. 2023 г., подадена от „Адан – Н“ ЕООД, чрез адв. С. И., е поискано допълване на прекратителното определение и произнасяне по искането за разноски, съдържащо се в подадения от дружеството отговор на исковата молба, като в полза на същото се присъдят направени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Препис от молбата е връчен на ищцата Т. Г. А., която не изразила писмено становище в предоставения й от съда едномесечен срок. Не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

С определение № 712 от 10. 04. 2024 г. по гр. д. № 2599/2022 г. на ВРС искането на ответното дружество по чл. 248 ГПК е уважено – прекратително определение е допълнено в частта за разноските, като в полза на дружеството са присъдени разноски за адвокатско възнагражшдение в размер на 1500 лв. За да постанови този акт, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 81 ГПК с всеки акт, с който делото приключва пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Допустимостта на молбата по чл. 248 ГПК не е предпоставена от представяне на списък по чл. 80 ГПК, когато със същата се иска допълване, а не изменение на решението/определението в частта за разноските. Прието е за доказано, че дружеството е извършило разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. – договорено с представен договор за правна защита и съдействие и платено в деня на сключване на договора, в брой. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК не е разгледано, тъй като е прието за преклудирано с мотиви, че същото е следвало да бъде заявено в срока за отговор на молбата по чл. 248 ГПК, а не едва с въззивната жалба.

В изложението към частната касационна жалба се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/. „Какви са правомощията на въззивния съд по подадена частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК?“; 2/. „За мотивирано произнасяне/преценка по възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК“.

Твърди се разрешаването им в противоречие с определение № 3408 от 03. 07. 2024 г. по ч. гр. д. № 1606/2024 г. на ВКС, 3 г.о., на решение на СЕС от 25. 01. 2024 г. дело С-438/22 и с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3.

Въпросите са поставени във връзка с оплакванията на частната жалбоподателка за несъответствие на платеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение на защитимия материален интерес (с оглед цената на иска), на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема и естеството на извършените от адвоката – пълномощник на ответника действия.

Разглеждането на въпросите не е обусловило решаващите изводи на въззивния съд и не би повлияло на крайния изход на процесуалноправния спор. За да присъди в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., първоинстанционният съд е приел, че в срока за отговор на молбата по чл. 248 ГПК не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззивният съд е възприел тези изводи и е посочил, че това възражение е следвало да бъде направено в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, такова е направено едва с въззивната жалба, поради което се явява преклудирано и не следва да се разглежда.

След като не са от значение за изхода на спора по чл. 78 ГПК, въпросите не представляват общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да обуслови допускане до касационен контрол на въззивното решение.

Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени с ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, точки 3 и 11, както и с постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения на ВКС (напр. определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, 1 г. о.), искането за присъждане за разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани и процесуалноправно обвързани по време. Срокът по чл. 80 ГПК касае както искането за разноски, така и искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призована за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано. Когато производството по делото е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, в закрито заседание (какъвто е настоящият случай) и ответникът по иска инициира производство по чл. 248 ГПК за допълване на прекратителното определение и присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, насрещната страна, която се позовава на прекомерност, следва да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в срока за отговор на молбата по чл. 248 ГПК - в коментираната хипотеза това е първият възможен момент за предявяване на възражението по чл. 78, ал. 5. В случая искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено едва с частната въззивна жалба, поради което е преклудирано. В този смисъл, съответен на закона е решаващият извод на въззивния съд, според който в случая, поради липса на своевременно предявено искане за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност на същото, не следва да се прилага чл. 78, ал. 5 ГПК. Следва да се добави, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не се прилага служебно от съда, а само по направено своевременно „искане на насрещната страна“, видно от текста на цитираната правна норма.

По изложените съображения, съдът