Определение № 443 от 04.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 587/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.П. срещу решение №90 от 11.09.2017 г. постановено от АС-Бургас по т.д. №197/2017 г., с което е отменено първоинстанционното решение № 158/28.04.2015г., постановено по т.д. №212/2014 г. на БОС, и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на „СВ М.“ Г./ с предишно наименование „Сън В.“/-А., О., сумите от 800 000 евро /1 564 664 лева/ -цена на доставени 8 броя токопреобразователи и 1 245 157,52 евро/ 2 435 336 лева/ от общо 3 600 000 евро-цена на доставени соларни модули PI 230-235 PI W. с обща мощност 4000 КВт, ведно със законната лихва от 30.04.2015 г. до окончателното плащане, както и 240 300 лева-разноски пред двете инстанции. Обжалваното въззивно решение е постановено след отмяна с решение на ВКС, ГК, Първо гр.отд. по т.д. № 600061/16 на първоначално постановеното такова от друг състав на въззивния съд и разглеждането му повторно при условията на чл.294 ал.1 ГПК. В касационната жалба се навеждат оплаквания за евентуална недопустимост на обжалваното решение/непълна обстоятелствената част на ИМ/, противоречие с материалния закон и допуснати множество съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на съдебното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК /в ред. в ДВ, бр.86 от 27.10.2017/. От страна на процесуалния пълномощник на ответника по касация е депозиран писмен отговор със становище за липса на предпоставките за допускане до касация и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счетен за основателен искът на „СВ М. Г.“/предишно наименование „Сън В./ срещу [фирма]-гр.П. за сумите от 800 000 евро/1 564 664 лева/ -цена на доставени 8 броя токопреобразователи и 1 245 157,52 евро/ 2 435 336 лева/ от общо 3 600 000 евро-цена на доставени соларни модули PI 230-235 PI W. с обща мощност 4000 КВт, ведно със законната лихва от 30.04.2015 г. до окончателното плащане, въззивният състав е изложил следните съображения: Приел е, че е налице договорно правоотношение между страните със съдържание задължение за доставка от страна на ищеца „СВ М. Г.“/предишно наименование „Сън В./ на [фирма]-гр.П. на 8 броя токопреобразователи на посочената цена и соларни модули PI 230-235 PI W. с обща мощност 4000 КВт на цена общо 3 600 000 евро. За да счете, че доставката е осъществена, съдът се е позовал на двустранно осчетоводената и от двете страни фактура RE 080871 от 02.07.2012 г. и протокол по чл.117 ЗДДС.В посочената ф-ра са посочени предметът на доставката и нейната цена. Като неоснователни са прецени възраженията на ответника-касатор, че самата доставка е осъществена от страна и за сметка на трето за процеса лице: „К. С. П. Ко“Л.-Китай, в изпълнение на споразумение на последнотото с ищцовото дружество, съгласно съдържанието на меморандум за разбирателство между тях от 05.03.2012 г., като допълнение към подписан между същите страни договор за съвместно предприятие от 27.03.2012 г., по силата на които китайското дружество се е задължило да направи инвестиция в [фирма] в размер на 8 289 000 евро, които по твърдения на ответника, обхващат и процесната доставка на оборудване за ел.централа в [населено място], област С.. Съдът е обсъдил и сключения на 03.04.2012 г., между същите страни, договор за съвместно предприятие, съгласно който двете дружества/китайското и австрийското / се споразумяват да извършват съвместна дейност посредством местното дружество-ответника [фирма] като за целта първото ще притежава 90 на сто от капитала на [фирма], а второто 10 на сто. Дяловете от дотогавъшното [фирма] са придобити с два договора от същата дата и в съответствие с договорените с първия условия, но от страна на физическите лица Г. Х.-90 на сто и Х. П.-10 на сто, управители на тези дружества. От изложеното, съдът е заключил, че няма основание да се направи категоричен извод за относимостта на договорите за съвместно предприятие, сключени между китайското и австрийското дружества към настоящия спор и по специално за това,че по отношение на уговорените инвестиции в оборудването на ел.централи от страна на „К. С. П. Ко“Л.-Китай, ответникът [фирма] се явява трето ползващо се лице и следователно не дължи заплащане на доставеното на ищцовото дружество. Съдът не е възприел и довода на ответната страна, че процесното задължение, дори да е съществувало, е било погасено от страна на третото за процеса лице „К. С. П. Ко“Л.-Китай, според данни за това в обясненията на в.л. по ССчЕ, при изслушването му при приемане на заключението. Позовал се е на това, че такова възражение не е своевременно наведено в процеса. По изложените съображения, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил иска до размера на предявените претенции със законните последици. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора две групи правни въпроса: процесуални и материалноправни. В първата група въпроси в съответствие с изискванията на чл.280 ал.1 ГПК за значимост за изхода по спора, се явяват тези, които обобщено се свеждат до: задължението на съда да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, следва ли същият да вземе в предвид, при произнасянето си, всички факти от значение за спора, включително и тези настъпили в хода на висящия процес. По тези въпроси е налице основание за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК/в ред. ДВ, бр.86 от 27.10.2017/, за проверка на обжалваното въззивно решение за съответствие с посочената по всеки един от въпросите от страна на касатора практика на ВКС- множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Останалите въпроси касаят правилността на обжалваното решение, по която ВКС ще се произнесе при преценка основателността на оплакванията в КЖ. Относно доводите за недопустимост на обжалваното въззивно решение, ВКС ще вземе отношение с решението си по самата касационна жалба. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че е налице посоченото по-горе основание за допускане до касация, поради което и