Определение № 5478 от 28.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 547/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 5892/01.10.2024 г. на Община Велико Търново и касационна жалба вх. № 6322/21.10.2024 г. на Детска ясла „Пролет“, подадени срещу решение № 188 от 12.08.2024 г. по гр. д. № 39/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 349 от 11.07.2023 г. по гр. д. № 724/2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново за осъждане на Община Велико Търново и Детска ясла „Пролет“, на основание чл. 50 ЗЗД, да заплатят солидарно на А. П. Т., ЕГН [ЕГН], действаща чрез нейните родители и законни представители С. В. Д. и П. М. Т., сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от вещ - съоръжение за детска игра тип „влакче“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.08.2020 г. до окончателното изплащане.

Въззивният съд е съобразил, че производството пред Окръжен съд - Велико Търново е образувано по предявени от А. П. Т., чрез нейните родители и законни представители С. В. Д. и П. М. Т., срещу Община Велико Търново и Детска ясла „Пролет“, Велико Т. искове с правно основание чл. 50 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинено на 31.08.2020 г. травматично увреждане от вещ, и за заплащане на сумата от 59.34 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че на площадката на Детска ясла „Пролет“, Велико Търново, която посещавало детето А., имало монтирано съоръжение тип „влакче“, с монтиран в горната част на тръбата, служеща за локомотив, пресечен конус - комин на локомотива. Между комина и тръбата на локомотива имало отвор с диаметър в основата му 15.5 см, като посоченото съоръжение, със сертификат за акредитация и одобрен доклад за безопасност, било собственост на първия ответник и намиращо се под надзора на втория ответник. На 31.08.2020 г. децата от групата били изведени на площадката и наблюдавани от медицинските сестри И. Д. и Д. М. по време на игра с процесното съоръжение - минавали, пълзейки през него, и излизали през предната му част. При едно от влизанията си в тръбата, А. се забавила и когато била подканена да излезе, казала, че не може, при което наблюдаващите я служители на детското заведение видели, че главата й е заклещена в комина на влакчето. Не могли да я освободят, като след подаден сигнал на тел. 112 и пристигане на служители на РСПБЗН - Велико Тървово, последните освободили главата на детето. То било откарано в МОБАЛ - Велико Търново и след проведени изследвания, настанено за лечение и наблюдение в неврохирургично отделение. Твърди се, че вследствие на инцидента ищцата получила следните увреждания: закрито счупване на челната кост и охлузна рана в средната трета на челната област с оток на подлежащите меки тькани, довели до промяна в клиничното й здраве, съпроводени с болки и страдания – продължително персистиращо главоболие, виене на свят, гадене, дразнене от светлина и шумове, както и неспокойствие, раздразнителност, трудно заспиване и нежелание за хранене. Окончателната диагноза при изписването й от болничното заведение била дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна травма, а при извършено изследване през м. декември 2020 г. бил установен средно амплитуден алфа ритъм - 9 херца, примесен с дифузни тета вълни, вдясно темпорално били регистрирани остри вълни и спайкове, неоформящи категорично огнище. Твърди се, че детето претърпяло и душевни страдания - помни случилото се и трудно, след увещаване, че няма страшно, отива да играе с други деца на детски площадки с влакчета, корабчета, катерушки. От своя страна, ответниците по исковата молба са оспорили заявените претенции.

Съдът е приел, че съгласно протокол за оглед на местопроизшествие от 31.08.2020 г., изготвен по ДП № ЗМ-883/2020 г. по описа на РУ - Велико Търново, на площадка, югозападно от сградата на Детска ясла „Пролет“ в гр. Велико Търново, било монтирано детско съоръжение „влакче“, предната част на което – локомотивът, била изградена от плексигласова тръба от две части, като в горната част на тръбата бил монтиран плексигласов комин с отвор с диаметър в основата му от 15.5 см и височина 26 см. С договор за дарение от 11.09.2018 г. посоченото съоръжение, наред с други вещи, било дарено от „Кроношпан България“ ЕООД на Община Велико Търново за изграждане на детска площадка в Детска ясла „Пролет“, и придружено с декларация от производителя за съответствие на съоръжението с посочените БДС и Наредба № 1/12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра. От доклад за безопасност на детски площадки на открито № 179П/28.09.2019 г., изготвен от орган за контрол към „Риск контрол груп“ ООД - София, се установява, че процесното съоръжение за игра и неговите части съответстват на изискванията за безопасност по Наредба № 1/12.01.2009 г. и съответните БДС. Безспорно е по делото, че ищцата е посещавала Детска ясла „Пролет“, гр. Велико Търново, включително е посетила детското заведение и на 31.08.2020 г. От показанията на свидетелката Н. К. (директор на яслата), свидетелите И. Д. и Д. М. (на длъжност „медицински сестри“ в същата детска ясла) се установява, че на посочената дата, малко след 9 ч., децата, между които и малолетната А., тогава на 3-годишна възраст, били изведени на площадката на яслата за игра. Свидетелката М. застанала на входа на монтираното там съоръжение „влакче“, а свидетелката Д. - на неговия изход, като децата влизали в него едно по едно, пълзейки, след което излизали от другата страна. Тъй като А. се забавила вътре във влакчето, двете медицински сестри я подканили да излезе, но детето отговорило, че не може. Тогава Д. се навела и видяла, че детето е заклещило главата си в отвора на коминчето на локомотива. Без да употребяват физическа сила, двете сестри и огнярят (свидетелят И. П.) се опитали да помогнат на детето да извади главата си от отвора, но не успели. Уведомена била и свидетелката К., която подала сигнал на тел. 112. Дошли служители на РСПБЗН - Велико Търново, които срязали коминчето и освободили детето. Според посочените свидетели по главата на детето нямало кръв, рани, синини или охлузвания, то било спокойно до момента, в който пристигнали пожарникарите, когато започнало да плаче. Веднага след изваждането му, то било откарано с автомобил на Спешна помощ в болницата. В лист за преглед на пациент в СО е посочено, че детето е с рана в областта на челото, като се предлага незабавна хоспитализация в НХО. Съгласно представената по делото епикриза, изготвена от началник на НХО при МОБАЛ „Д-р Ст. Ч.“ АД - Велико Търново, А. е постъпила в посоченото отделение на 31.08.2020 г., след заклещване на глава в детско съоръжение за игра, след което се почувствала зашеметена, с главоболие, унесеност и леко гадене. Проведени били редица изследвания, между които и образни изследвания на глава, при които не били установени данни за паренхимна травматична увреда. Проведена била терапия с медикаменти, включително Депакин. На 10.09.2020 г. детето било изписано с окончателна диагноза: дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма и липса на медицински риск от дехоспитализация - плавно отзвучаване на общомозъчната симптоматика. Посочено е, че са дадени препоръки за диета и режим и за продължаване на медикаментозното лечение, както и за регулярно проследяване на състоянието от общопрактикуващ лекар. Представена е история на заболяването на детето от периода на хоспитализацията му в НХО. От амбулаторен лист № 1491/16.10.2020 г. се установява, че след проведен преглед от неврохирург, на детето била предписана терапия с Депакин, а след проведено ЕЕГ изследване на 02.12.2020 г. бил установен средно амплитуден алфа ритъм - 9 херца, примесен с дифузни тета вълни, вдясно темпорално били регистрирани остри вълни и спайкове, неоформящи категорично огнище. Следващи ЕЕГ изследвания били проведени на 09.03.2021 г., 08.03.2022 г., 15.11.2022 г. От показанията на свидетелката Н. Д., баба на А., се установява, че детето било с подута и синя глава при посещението му след настаняване в НХО. По време на престоя си там не било жизнено, лежало, спяло. Отокът на главата спаднал след около седмица, но синините изчезнали след около три-четири месеца. След изписването му трябвало да се възстановява шест месеца, като приемало сутрин и вечер Депакин на сироп. Предписанията на лекарите при изписването били то да си почива, да не гледа телевизия, да стои на тъмно, да не се напряга, да не яде шоколад. Детето се оплаквало от главоболие доста често, чувствало се отпаднало. Започнало да си криви очите, което наложило посещение на очен лекар. Изписани били специални лепенки, които се поставяли на очите. В началото детето било водено на всеки четири месеца на прегледи, а след това на шест месеца. На такива прегледи то продължавало да ходи и към м. юни 2022 г., като продължавал към този момент и приемът на Депакин само вечер. Около месец преди посочената дата А. била отново на консултация в Клиника „Невромедикс“ - Велико Търново, където бил направен скенер, след резултата от който било продължено лечението с Депакин. Свидетелката Д. установява, че детето си спомня случилото се, че се е заклещило, идването на полицаи, пожарникари, линейка; страхувало се след тази травма; останал белег на челото му. От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещите лица доц. д-р Т. А. (специалист по неврохирургия) и д-р Н. Г. (съдебен медик), се установява, че при инцидента на 31.08.2020 г. А. Т. е получила закрита черепно-мозъчна травма - дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, вследствие фрактура на черепа в областта на челната кост, което увреждане й е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота. Механизмът на получаването й е въздействие на механичен фактор - приложена сила от травматичен агент (удар) и/или притискане с или между твърди тъпи предмети. Според вещите лица срокът на оздравителния процес зависи основно от тежестта на черепно-мозъчната травма, вида на фрактурата, възрастта на пациента, наврологичния статус - общомозъчна и/или огнищна неврологична симптоматика, продължителност на неврологичните симптоми, придружаващи заболявания. Поясняват, че по време на хоспитализацията в НХО и след това няма регистрирани усложнения, но са налице ЕЕГ-данни за биоелектрична активност в главния мозък, налагащи продължаващо медикаментозно лечение. Към датата на изготвяне на заключението (04.01.2023 г.) детето продължава да приема медикамента Конвулекс (по данни от контролна ЕЕГ от 15.11.2022 г.), като спиране на приема му следва да стане само по указания на лекар. Поясняват, че сиропът Депакин е медикамент от групата на лекарствените продукти за лечение на епилепсия, като същият може да се ползва и като превенция на епи-симптоматика след черепно-мозъчни травми, а възможните нежелани реакции от приема му могат да бъдат главоболие, гадене, повръщане, отпадналост, мускулна слабост, загуба на апетит, сънливост и др. Съгласно заключението лечението на получената от ищцата травма е медикаментозно - наблюдение на общото състояние и проследяване на неврологичния статус. Според вещите лица приложеното спрямо А. лечение в периода на хоспитализация и след това от неврохирурга и невролозите е адекватно като превенция на евентуална епи-симптоматика след преживяна черепно-мозъчна травма. Към момента на изготвяне на заключението при ищцата липсва общомозъчна и/или огнищна неврологична симптоматика, но са налице промени в контролната ЕЕГ, които налагат приема на Конвулекс, като превенция на възможна посттравматична епилепсия. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице-неврохирург пояснява, че получената от ищцата увреда се определя като лека черепно-мозъчна травма, доколкото е регистрирана фрактура на челната кост и увреждане на мозъка във функционална степен, които функционални смущения преминават след 24 до 48 часа. Тези функционални увреди са временно опасни за живота и здравето през посочения часови период до три-четири дни от увредата, но не оставят трайни органични последици и включват общомозъчна симптоматика - главоболие, гадене, повръщане, световъртеж. Според вещите лица и в четирите ЕЕГ-записа недвусмислено (доколкото три от изследванията са правени в една и съща лаборатория и от едно и също лице) присъства регистрирана биоелектрична активност, представена от остри вълни и спайкове, което свидетелства за възбуденост на мозъчната кора в определен мозъчен дял, какъвто резултат често съпровожда пациенти с лека черепно-мозъчна травма и би могла да провокира посттравматична епилепсия и появата на гърчова сипмтоматика след известен период от време. В случая не е установена мозъчна контузия и мозъчният паренхим не е увреден. Въпреки това, според вещото лице-неврохирург, ЕЕГ-записът е достатъчно достоверно изследване, регистриращо биоелектрична активност на мозъка, за която не е необходимо да има органична увреда на мозъчния паренхим. Детето е изписано от болничното заведение соматично и неврологично здраво, тъй като в периода на хоспитализация в НХО не е установено усложнение или остатъчна неврологична симптоматика. Находката на ЕЕГ се появява и е регистрирана при изследването на 02.12.2020 г., а след това се потвърждава и при ЕЕГ изследванията през 2021 г. и 2022 г. Вещото лице-неврохирург пояснява, че мозъкът е изключително фина материя, орган, който няма аналог с друг орган в човешкото тяло, лесно раним е и реакциите му са непредвидими, поради което дори дългогодишен специалист в тази област на медицината не би могъл да предвиди дали и кога би могло да се активира такова ЕЕГ-огнище. Затова предприетото превантивно лечение с антиконвулсивни препарати - Депакин или Конвулекс (с един и същ химичен състав на медикаментите), е правилно и адекватно в случая, доколкото след черепно-мозъчна травма и регистрираната биоелектрична активност на ЕЕГ превенцията на евентуална епилептична активност на мозъка се тушира единствено с антиепилептичен препарат. Извършването на ЕЕГ изследвания и приемът на посочените медикаменти продължава до момента, в който бъде регистриран нормален ЕЕГ запис, тъй като спирането на терапията би могло да провокира посттравматична епилепсия с припадъци, застрашаващи живота. Понякога приемът им може да продължи много дълго време или дори за цял живот. Вещото лице неврохирург допълва устно, че в дългогодишната си практика не е имал случаи при прием на посочените антиконвулсивни препарати да се наблюдават някакви странични ефекти. По случая било образувано ДП № ЗМ-683/2020 г. по описа на РУ - Велико Търново за престъпление по чл. 129 НК, прекратено с постановление от 15.10.2020 г. на прокурор при РП - Велико Търново поради липса на извършено престъпление от общ характер. С постановление от 04.11.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Велико Търново, по реда на служебния контрол, посоченото постановление за прекратяване на наказателното производство е било потвърдено.

Апелативен съд – Велико Търново е визирал, че за да уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, първостепенният съдебен състав е приел, че ответниците, първият от тях собственик на процесното съоръжение, а вторият - лице, под чийто надзор се е намирала вещта, следва да отговарят солидарно за произлезлите от нея вреди за ищцата. Счел е, че при определяне размера на претендираното обезщетение следва да бъде съобразен фактът на получаване на сериозна физическа увреда, довела до влошаване качеството на живот на ищцата и на здравето й в ранна детска възраст и за продължителен период от време, отражението на инцидента върху психиката й, както и икономическите условия в страната към датата на увреждането; приел е, че не е налице принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, поради което е отказал да намали определеното обезщетение.

Въззивният съд е съобразил при постановяване на решението си приетото пред него заключение от съдебнопсихологична експертиза, съгласно което детето има спомен за преживения от него инцидент на 31.08.2020 г. в детската ясла. Вещото лице е констатирало наличие на психотравма вследствие на преживения инцидент, която не се е отразила съществено на нормалното развитие на детето, но според заключението травмите, които се преживяват в периода на детството, особено на ранното детство, оставят трайно отражение върху бъдещата личност. Към датата на изготвяне на заключението в психоемоционалното състояние на А. се наблюдават симптоми, характерни за деца, преживели психотравма - наличие на значително вътрешно напрежение, безпокойство и тревога, стремеж към сигурност и безопасност, потребност от защита и закрила (по-скоро емоционална), повишена емоционалност, наличие на тъга, на страхове, високо ниво на тревожност, които могат да се дължат едновременно и на други фактори, не само на преживения инцидент.

Съдът е взел предвид и представен по делото социален доклад от Дирекция „СП” - Велико Търново.

Апелативен съд – Велико Търново, въз основа на така събраните доказателства, е формирал следните правни изводи:

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД (ППВС № 7/1959 г.). Според ППВС № 4/1975 г., когато вредите са настъпили от неспазване на техническите правила за безопасност или от човешко действие, или от необезопасяване, отговорността е по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. Когато вредите са произлезли от вещ, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. За вредите, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Те носят отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е предадена от производителя напълно обезопасена технически. Когато се ползва вещ с недостатък, от който произлязат вреди и ползващият вещта не знае за него, отговорността също е по чл. 50 ЗЗД. Последната предполага наличието на вреди от определени обективни свойства на вещта, собствена или поднадзорна на ответника, и наличието на причинно-следствена връзка между тези обстоятелства. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна, безвиновна и е свързана не с конкретно противоправно поведение на физическо лице, а с фактическото състояние на вещта. В случая предявените искове са с квалификация чл. 50 ЗЗД. Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства, че ответната община е собственик на процесното съоръжение. Последното се намира под надзора на другия ответник - Детска ясла „Пролет”, доколкото същият стопанисва площадка за игра, дефинирана в § 5, т. 70 ЗУТ.

На територията на детското заведение е монтирано процесното съоръжение за игра, предадено от производителя с декларация за съответствие с посочените стандарти и изискванията на Наредба № 1/2009 г. По делото е представен и доклад от годишен контрол на площадката за игра и съоръжението, извършен на 03.09.2019 г. от надлежен орган за контрол, по силата на нарочен договор. Съгласно същия процесната площадка и монтираните на нея съоръжения за игра, включително техните елементи, отговарят на изискванията за безопасност на цитираната наредба, като посоченият документ и удостоверените с него факти не се оспорват от страните. Последните не спорят, а и се установява от приложения по делото огледен протокол и показанията на разпитаните свидетели, служители в Детска ясла „Пролет”, че коминът на локомотива на съоръжението тип „влакче” е имал отвор с диаметър в основата си от 15.5 см, който отвор е бил установен от директора и останалите свидетели, очевидци на случилото се, едва по време на инцидента. Не се твърди и не се установява по делото противоправно поведение на служители на ответната детска ясла, натоварени да контролират децата на площадката за игра. Фактът, мястото и обстоятелствата при реализиране на процесния инцидент се доказват по несъмнен за съда начин от показанията на същите свидетели. При преминаване през локомотива на влакчето, детето заклещило главата си в отвора на комина му. Пряка и непосредствена последица от фактическото състояние на процесното съоръжение - наличие на отвор в комина на локомотива, в който е попаднала и се е заклещила главата на ищцата, е настъпилата за нея вреда. Констатираната фрактура на черепа в областта на челната кост отговаря да е получена по начина, твърдян в исковата молба. Събраните по делото показания на свидетелите, очевидци на случилото се, както и експертното заключение на съдебномедицинската експертиза установяват по категоричен начин механизма на получаването й.

Въззивният съдебен състав е посочил, че собственикът на вещта и лицата, под чийто надзор се намира тя, се освобождават от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на пострадалия (т. 10 от ППВС № 7/1959 г.), каквито хипотези в случая не се установяват по делото. Възражение за освобождаване от отговорност на ответната община поради настъпване на вредоносния резултат по изключителна вина на ищцата не е надлежно релевирано в отговора на исковата молба, доколкото изрично не е посочено в какво се изразява това виновно поведение, а и малолетно дете на 3-годишна възраст не може да действа виновно, С оглед на това, въззивният съд е заключил, че са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците по исковата молба за причинените на ищцата вреди.

Съдът е визирал, че съгласно закона на обезщетение подлежат всички действително претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед на това и съобразно указанията, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, и съдебната практика по сходни случаи, е намерил за неоснователни оплакванията на ответниците за несъответстващо на претърпените от ищцата неимуществени вреди обезщетение. За неоснователни са счетени и оплакванията за допуснати от първостепенния съд нарушения при прилагане разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и критерия за справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, чрез присъждане на такова в прекомерен размер. В тази връзка Апелативен съд – Велико Търново е изложил, че след съобразяване на посочените указания, и от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се налага изводът, че вредата на ищцата се изразява в претърпяна телесна увреда, вследствие на което е преживяла физическа болка и страдание, както и психическа травма. От представената по делото медицинска документация и експертното заключение на съдебномедицинската експертиза, включително от изслушването на вещите лица, се установява по несъмнен начин, че А. Т. е получила закрита черепно-мозъчна травма - дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма и без да е засегнат мозъчният паренхим, вследствие фрактура на черепа в областта на челната кост. Описаното увреждане е довело до временно разстройство на здравето, временно опасно за живота й, поради което се квалифицира по медикобиологичния признак като средна телесна повреда. Във връзка с това същата е получила главоболие, леко гадене и унесеност, типични според вещите лица след получената увреда като общомозъчна симптоматика; откарана е веднага след инцидента в СО, след което е приета за лечение и наблюдение в НХО на болничното заведение в продължение на десет дни. По време на болничния престой е било проведено медикаментозно лечение, извършени вливания и множество изследвания. От показанията на свидетелката Д., които съдът е посочил, че няма основание да не кредитира, доколкото същата е видяла детето в деня след приемането му в НХО, то е било с оток и синина на главата. След изписването му, в домашни условия то е трябвало да продължи приема на предписаните медикаменти и да спазва указания от лекарите ограничителен режим. Страдало е от главоболие и се е чувствало отпаднало. От получената травма е останал белег на челото му. Дълго време е било изолирано от социалната си среда. Трябвало е да преживява и периодично извършваните му по лекарско предписание прегледи, както и ЕЕГ-изследвания с цел проследяване на състоянието, като превенция на евентуална епи-симптоматика след преживяната черепно-мозъчна травма, определена от вещите лица като лека такава. Експертното заключение и вещите лица при изслушването им установяват, че оздравителният период при детето е протекъл гладко и без усложнения, липсва общомозъчна и/или огнищна неврологична симптоматика и то е дехоспитализирано, но на 02.12.2020 г. за пръв път са констатирани описаните по-горе промени в контролната ЕЕГ, потвърдени при следващите три ЕЕГ-изследвания, което според експертите задължително налага прием на медикамента Конвулекс или Депакин с цел единствено превенция на възможна във времето посттравматична епилепсия. В това отношение не са налице противоречия в поясненията, направени устно от двамата експерти в съдебно заседание, доколкото и двамата са категорични, че в посочените четири ЕЕГ-записа присъства биоелектрична активност на главния мозък, представена от остри вълни и спайкове, свидетелстваща за възбуденост на мозъчната кора в определен мозъчен дял, какъвто резултат би могъл да провокира посттравматична епилепсия в бъдеще и който поради това налага задължителен прием на антиепилептични препарати, но с цел превенция на евентуална посттравматична епилепсия. Същевременно заключението на съдебнопсихологичната експертиза и показанията на свидетелката Д. установяват, че детето има спомен за инцидента. То изпитва страх и е предпазливо при игра с всякакви детски съоръжения. Експертьт-психолог установява наличие на психическа травма у детето вследствие преживения инцидент, която не се е отразила съществено на нормалното му развитие, но в психоемоционалното му състояние е налице вътрешно напрежение, безпокойство, тревога, повишена емоционалност, тъга, страхове. Експертното заключение и събраните гласни доказателства установяват по несъмнен начин, че преживеният инцидент и последиците от него са се отразили върху психиката на ищцата, като следва да бъде съобразено обстоятелството, че при децата засягането на емоционалната им сфера е най-трудно преодолимо, защото те нямат рутината и опита на възрастните. Съобразявайки всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, въззивният съдебен състав е направил извод, че причинените на А. Т. неимуществени вреди могат да бъдат справедливо обезщетени с претендираната сума. При извършване на преценка относно оплакванията във въззивните жалби досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съдът е съобразил и размера на присъдените обезщетения при други сходни случаи и конкретната икономическата обстановка в страната към релевантния за определяне на обезщетението момент - датата на деликта, размера на минималната работна заплата в страната към този момент - 610 лв., и средната такава по данни на НСИ - около 1400 лв. Относно наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът е посочил, че изводът не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт изисква доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Приел е, че възражението за съпричиняване на ответната община не е надлежно направено, тъй като не са посочени фактите, на които се основава същото (това е сторено едва във въззивната жалба). Отделно е приел, че и по делото не е установено неправомерно поведение на пострадалата, което да е обусловило настъпването на вредата и това да обосновава намаляване на определеното обезщетение.

Жалбоподателят Община Велико Търново счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли искът да бъде отхвърлен, евентуално – присъденото обезщетение да бъде намалено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК.

За да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, Община Велико Търново сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, имащи значение за правилното произнасяне по спора относно размера на обезщетението за неимуществени вреди при такъв тип настъпили вредоносни последици, както по настоящото дело, така и по други идентични производства:

1. Трябва ли приносът относно съпричиняване на пострадалото лице да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или бездействия от пострадалото лице (правомерни или неправомерни), в резултат на което да е настъпил вредоносният резултат;

2. Следва ли при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице съдът да съобрази освен вида, характера и интензитета на вредите, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, така и действията на пострадалото лице, с които то е допринесло за осъществяване на инцидента.

Жалбоподателят се позовава и на противоречие на атакувания от него пред ВКС акт с приетото в решение № 2/03.01.2018 г. по гр. д. № 81/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик и решение № 213/19.11.2019 г. по гр. д. № 714/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о.

Относно очевидната неправилност на решението на Апелативен съд – Велико Търново жалбоподателят излага доводи, че в исковата молба липсват конкретни твърдения за психическите страдания на ищцата; че същите не са доказани, както не са доказани влошено здравословно състояние на детето и продължителен прием на медикаменти, поради което обективното настъпване на твърдяната травма и последиците от същата са силно разколебани; съдът не е съобразил всички относими и значими факти и доказателства, въз основа на които да извърши правилна преценка относно характера и вида на вредите и свързаните с тях болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, начинът на причиняването им, възрастта на прострадалия, както и че няма да има трайни последици за здравословното състояние на детето.

Жалбоподателят Детска ясла „Пролет“ счита решението на въззивния съд за недопустимо и неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за отмяната му, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Според Детска ясла „Пролет“ решението на Апелативен съд – Велико Търново е очевидно неправилно, тъй като последният неправилно е приел в мотивите си, че в случая става дума за вреди, настъпили от вещ, и отговорността е по чл. 50 ЗЗД, без да коментира съпричиняването на настъпилите травматични увреждания от страна на детето А. Т.; съдът неправилно е посочил, че по делото е приета съдебнопсихологична експертиза, която не е оспорена от страните, като от вещото лице е дадено необосновано, противоречиво и невярно заключение.

Според жалбоподателя въззивното решение влиза в противоречие с Постановление № 1/10.11.1985 г. на Пленум на ВС, решение № 324/22.04.2010 г. и решение № 237/24.06.2010 г. на ВКС.

Формулира следните въпроси, отговор на които да даде касационната инстанция:

1. Каква е отговорността на лицето, което е допринесло с неговото действие за настъпили спрямо него леки телесни увреждания;

2. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли да се вземат предвид степента на увреждането, възрастта на пострадалото лице, периодът на възстановяване.

От насрещната страна са постъпили отговори на касационните жалби, в които са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбите.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на [община]. Съображенията му за това са следните:

Атакуваното пред ВКС решение на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по отношение на този жалбоподател, е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Всички изложени от жалбоподателя доводи за очевидна неправилност на въззивния акт по естеството си са твърдения за необоснованост и неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на разглеждане едва след допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи и че не отговаря на действителността заявеното от Община Велико Търново, че в исковата молба липсва изложение относно претърпени конкретни психически страдания от А. Т.. Изрично е визирано в исковата молба, че ищцата е претърпяла душевни страдания – продължава да помни случката и трудно, след увещаване, излиза да играе с други деца на детски площадки със съответни съоръжения на тях.

Жалбоподателят Община Велико Търново не е обосновал наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно цитираните по-горе постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно въззивното решение не влиза в противоречие с решение № 213/19.11.2019 г. по гр. д. № 714/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. В последното е прието, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка и обезщетението за тях се определя от съда по вътрешно убеждение. Многократно в практиката на ВКС е посочвано, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, не е абстрактно понятие, а се базира винаги на конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В тази връзка съдът е длъжен да съобрази характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците в настоящ и бъдещ план, продължителността и степента на интензитета, възрастта на увредения, обществено и социално положение, обществено-икономическите условия към датата на увреждането и др. Обезщетението за неимуществени вреди трябва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на неоснователно обогатяване. В мотивите към решенията си съдилищата са длъжни да посочат както релевантните за случая обстоятелства, така и значението им за присъдения размер обезщетение, след като се анализират събраните по делото доказателства и се обсъдят всички правнорелевантни доводи и възражения на страните. В настоящия казус Окръжен съд – Велико Търново не се е отклонил от посочената практика по чл. 290 ГПК.

За пълнота настоящият съд държи да отбележи, че в поставения пред него за разглеждане казус липсват твърдения и данни пострадалото лице да е извършило действия (бездействия) извън нормалното, обичайно и очаквано поведение при игра на дете на съответната възраст, като именно такова – за игра - е било предназначението на съоръжението „влакче“. Ето защо не може да става дума за наличие на съпричиняване на вредите от страна на А. Т..

Настоящият съд намира, че следва да допусне касационно обжалване по касационната жалба на Детска ясла „Пролет“ на въззивното решение в частта, в която предявеният иск е уважен срещу този жалбоподател (ответник по исковата молба), за преценка дали постановеният съдебен акт в тази му част не е вероятно недопустим, поради произнасяне срещу страна, която не притежава процесуална правосубектност.

Предвид недопускането на касационно обжалване по касационната й жалба, Община Велико Търново следва да заплати на процесуалния представител на А. Т., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 1072.50 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,