Определение № 4850 от 25.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5239/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. К. и П. Г. К., чрез адв. Д. Х., срещу решение № 4488 от 16.08.2023г. постановено по гр. дело №6948/ 2022г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20023386 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 7868/2021г. по описа на Софийския районен съд, с което е признато за установено по отношение на И. И. К. и П. Г. К., че ищцата Й. И. К. е титуляр на правото на ползване по смисъла на чл.56 и сл. от ЗС в пълен обем по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.“А“, ет.3, а съгласно нотариален акт - [улица], със застроена площ от 86,49 кв.м., с идентификатор ***, като ответниците са осъдени да предадат владението върху имота. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали следните правни въпроси: 1.Задължен ли е въззивният съд за обсъди всички доводи, релевирани във въззивната жалба? Поддържа се противоречие с Тълкувателно решение № 1/201Зг. на ОСГТК на ВКС, решение №202/21.12.201Зг. по т.д. №866/2012г. на ВКС, I-во т.о.; решение №76/12.06.2012г. по т.д. №377/2011г. на ВКС, II–ро т.о. и решение №581/30.09.2010г. по гр.д. №1019/2009г. на ВКС, III – то т.о. 2.Следва ли въззивната инстанция, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, да изложи и собствени мотиви, като обсъди доказателствата и защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство ? Сочи се противоречие с решение № 35 от 13.07.2021 г. по гр. д. № 1783/2020г. на ВКС, I-во г.о. 3.Длъжен ли е въззивният съд да тълкува договорите не само въз основа на клаузите в него, но и въз основа на събрани по делото доказателства за обкръжаващи сключването на договора факти ? Поддържа се противоречие с решение № 1 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 777/2010 г. на ВКС, I-во г. о. 4.Задължен ли е въззивният съд да обсъди събраните пред него доказателства, когато е приел, че са допустими и относими към спора за изясняване на волята на страните по договор, сключен между тях и може ли да ги игнорира единствено поради факта, че противоречат на клаузите в договора, когато тези клаузи са неясни и се нуждаят от тълкуване ? 5.Може ли да се придобие вещно право на ползване при сключване на договор за прехвърляне на съсобственик на идеална част от съсобствен имот срещу задължение за издръжка и гледане, без изрично в договора да е посочено, че се учредява такова право ? 6.Може ли при тълкуване на договор да се приеме, че прехвърлителят придобива вещно право на ползване на целия имот, ако предмет на прехвърлителната сделка е идеална част от съсобствен имот и в договора няма изрична клауза, че съсобственикът - приобретател учредява право на ползване върху своята идеална част, която не е предмет на разпореждане ? 7.Може ли изразът в договор за издръжка и гледане, че прехвърлителят си „запазва право на обитаване“ да се тълкува, че е учредено право на ползване, когато прехвърлителят притежава и прехвърля само идеална част от този имот и същевременно към момента на сключване на договора не ползва целия имот, а ползването е съвместно със съсобственика-приобретател ? Постъпил е писмен отговор от Й. И. К., чрез адвокатите В. И. - И. и Г. Г., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата. Претендира се присъждане на направените в касационното производство разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел за безспорно, че ищцата и съпругът й са придобили собствеността върху спорния имот. Съпругът на ищцата починал на 21.04.1988 г., като оставил за свои наследници ищцата и синовете си С. И. К. и И. И. К. / ответник по делото/. Ищцата и С. К. дарили на ответника И. К. по 1/6 ид.ч. от имота и така ищцата и ответникът станали съсобственици на имота при равни права. На 25.05.1999 г. ищцата прехвърлила срещу издръжка и гледане на ответника И. К. останалата 1/2 ид.ч. от имота, като към момента на сключване на тази сделка И. К. и ответницата П. К. имали сключен брак и следователно 1/2 ид.ч. е придобита в режим на СИО. За безспорно е прието също, че ответниците живеят в имота. Съдът е посочил, че единственият спорен въпрос е как, съобразно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, следва да се тълкува клаузата в договора за прехвърляне на 1/2 ид.ч. от имота срещу поето задължение за издръжка и гледане, която гласи, че „прехвърителката си запазва правото да обитава целия имот, докато е жива, като не се допуска отдаването на имота под наем“ с оглед извода какъв е обемът на притежаваното от ищцата вещно право на ползване. За да се произнесе по спорния по делото въпрос, въззивният съд на основание чл.272 от ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Изложени са мотиви, че в договора за прехвърляне на 1/2 ид.ч. от имота срещу задължение за гледане и издръжка страните са договорили, че ищцата си запазва правото да обитава целия имот, докато е жива, като не се допуска отдаването под наем. В случая волята на страните е ясно изразена, като те са постигнали съгласие срещу прехвърлените идеални части от недвижимия имот да бъдат полагани не само грижи и да бъде давана издръжка, но и да се осигури правото на ищцата, докато е жива, да обитава, т.е. да ползва в пълен обем целия имот. Страните са се договорили от една страна ищцата да запази за себе си правото на ползване върху притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от имота, а от друга страна, ответникът се е съгласил, за да придобие „по-голямото“, а именно - собствеността, да учреди в нейна полза за притежаваната от него 1/2 ид.ч. от имота вещно право на ползване до смъртта й. Свидетелските показания, че страните са целели съвместно съжителство и това е била тяхната воля, са счетени за недостатъчни да преодолеят тежестта на изрично и ясно разписаното в договора. Съдът е посочил, че е постигнатото съгласие страните да живеят съвместно в имота, но това не означава, че тези фактически действия противоречат на юридическата воля, обективирана в договора за учредяване на вещно право на ползване за целия имот. Изложени са мотиви, че често срещано е в отношенията между родители и деца собственикът, респ. вещният ползвател, да допусне по своя воля близките си да живеят в имота, но това по същността си са търпими действия от лицето, притежаващо право на собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството, че в случая са налице търпими действия се извлича и от типа на сключения между страните договор и целта, която преследва, а именно - полагане на грижи и даване на издръжка, поради което е напълно логично за по-доброто и пълноценно осигуряване на грижи в полза на ищцата, същата да е допуснала ответниците да живеят в имота заедно с нея. След като вещният ползвател не желае тези търпими действия да продължат, същият има правото да предяви иск, с който да защити притежаваното вещно право и ответниците да бъдат осъдени да предадат изцяло владението, предвид липсата на основание за упражняването му. Предвид тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение е налице соченото от касатора основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по третия поставен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да тълкува договорите не само въз основа на клаузите в него, но и въз основа на събрани по делото доказателства за обкръжаващи сключването на договора факти ? Този въпрос е от значение за крайния изход по делото, като е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената от касаторите практика на ВКС - решение № 1 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 777/2010 г. на ВКС, I-во г. о. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение