Определение № 1759 от 15.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 512/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] против определение №13/05.01.2026 г., постановено по в.ч.т.д. №549/2025 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което е потвърдено определение №719 от 27.09.2025 г., постановено по гр.д. №1297/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД /допусната е очевидна фактическа грешка в наименованието, което е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ за изменение на решение №163/16.05.2025 г., постановено по гр.д. №1297/2024 г. по описа на Районен съд- Бяла Слатина, в частта за разноските. Жалбоподателят твърди, че присъдените разноски са прекомерни, доколкото по делото не е било необходимо организирането на сложна и разнопосочна защита. В тази връзка заявява, че е налице голям обем еднозначна съдебна практика във връзка с прогласяването нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за предоставяне на поръчителство, в това число и по дела с ответник „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Поддържа становище, че размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставените услуги, дори когато е посочено, че е минимален. Също така в процесния случай не следвало да немери приложение Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът следвало да се съобрази с параметрите предвидени в чл.36, ал.2 ЗАдв, според който размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован. Предвид, че признаците на фактическа и правна сложност не са посочени в закона, съдът е следвало да прецени наличието на тези признаци с оглед на всички данни и обстоятелства по конкретното дело. Позовава се на следната съдебна практика: определение № 50015/16.02.2024г. по т.д.№ 1908/2022г. на 1во т.о. на ВКС, определение № 343/15.02.2024г. по т.д.№ 1990/2023г. на 2ро т.о. на ВКС, определение № 474/28.02.2024г. по ч.т.д.№ 961/2023г. на 1во т.о. на ВКС, определение № 523/07.03.2024г. по ч.т.д.№ 2108/2023г. на ВКС, определение № 810/01.04.2024г. по ч.т.д.№ 503/2024г. на 1во т.о. на ВКС, определение № 1183/14.03.2024г. по гр.д.№ 2605/2023г. на 3то г.о. на ВКС, определение № 1409/29.05.2024г. по т.д.№ 1076/2023г. на 1во т.о. на ВКС и определение № 1570/12.06.2024г. по ч.т.д.№ 664/2024г. на 2ро т.о. на ВКС. Частният касатор се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване обаче не са посочени правни въпроси, които да са обусловили изхода на спора и по които съдът да се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС. Ответникът Н. Д. Ц. оспорва жалбата, като счита, че е бланкетна и неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. С решение №163/16.05.2025 г. по гр.д. №1297/2024г. на Районен съд- Бяла Слатина ответникът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД /допусната е очевидна фактическа грешка в наименованието, което е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ е осъден на основание чл.38, ал.2 ЗАдв да плати разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 1 300 лева. Съдът е приел, че с договор за правна защита и съдействие ответникът Н. Ц. е възложил процесуалното си представителство на адв. Р. П., като адвокатската защита е предоставена безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. За да определи размера на дължимото възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, е съобразил цената на исковете; размерът, за който претенциите са отхвърлени; процесуалното поведение на адвоката на ответника, който е взел становище във връзка с изготвеното заключение по допуснатите експертизи, депозирал е две молби по хода на делото; факта, че делото е приключило в три съдебни заседания. С определение №719/27.09.2025 г. по гр.д. №1297/2024г. на Районен съд- Бяла Слатина е оставено без уважение направеното искане с молба вх.№ 4123/16.06.2025 г. от ищеца за изменение на постановеното по делото решение №163/16.05.2025 г. в частта за разноските. Съдът е приел, че определените с Наредба №1/09.07.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения от една страна не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правни услуги, а от друга страна - не обвързват съда при определяне на адвокатски хонорар в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв., но същите следва да бъдат разглеждани като индикативни за цената на адвокатския труд за предлаганата услуга. Позовал се е на определение № 2971/15.11.2024г. по т.д.№ 1923/2024г. на 1во т.о. на ВКС и определение № 50015/16.02.2024г. по т.д.№ 1908/2022г. на 1во т.о. на ВКС. При определяне адвокатския хонорар е съобразил и икономическите отношения в страната, характеризиращи се с неизменно повишаване на цените на стоките и услугите, като темпът на нарастването им е устойчив, както и фактът, че присъдените разноски представляват брутно възнаграждение, което следва да бъде обложено с данъци от страна на адвоката. С атакуваното определение №13/05.01.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. №549/2025 г. на Окръжен съд - Враца въззивният състав е възприел изложените от районния съд доводи и е потвърдил първоинстанционното определение. Съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото; защитавания материален интерес /цена на предявените искове -15 195.10 лева, от които отхвърлената част е общо в размер на 10 845.76 лева/; предмета на спора /обективно съединени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД/; процесуалните действия на пълномощника на ответника /изготвяне на отговор на исковата молба, депозиране на две писмени молби преди съдебни заседания със становища по хода на делото и по същество на спора/. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. В случая касаторът не е поставил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на такъв води до извод за липса на общо основание за допускане на обжалвания съдебен акт до касационен контрол. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е налице постоянна практика по приложението на чл.38, ал.2 ЗАдв, с която въззивният състав се е съобразил. Съгласно трайната практика на ВКС /определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., Определение № 931/21.03.2025 г. по т.д. № 2282/2024 г. на ВКС, I т.о. и др. / при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Преценката се извършва съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения и т.н., като размерите, посочени в Наредба № 1/2024 г. за възнаграждения за адвокатска работа служат само като ориентир. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1,т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд - Враца. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд