Определение № 1612 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 100/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 11196/07.10.2022г., подадена от Е. А. Б. и И. К. Б., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Г. Ю. срещу решение № 456 от 29.07.2022г., постановено по в. гр. д. № 265/2022 г. на Окръжен съд-Благоевград, Втори въззивен граждански състав, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковите претенции, които са предявили по реда на чл. 109 ЗС с искания: ответниците Т. А. Б. И. Т. Б. и М. Т. Б.-М. да бъдат осъдени да преустановят действията, с които нарушават правото на собственост на ищците (сега касатори) по отношение на дворното място, представляващо ПИ с идентификатор [№], втория етаж на жилищната сграда и новоизградената сграда с идентификатор [№], като тримата бъдат осъдени да премахнат ел.кабел, с който се захранва южната половина на сграда с идентификатор [№] и да възстановят положението от преди това; ответникът Т. А. Б. да бъде осъден да премахне метална маса, върху която се намират инструменти – менгеме, шмиргел, разположена върху ПИ с идентификатор [№]; ответниците Т. А. Б. и И. Б. да се осъдят да премахнат колибата на кучето, отглеждано от първия от тях, находяща се в ПИ с идентификатор [№]; ответниците Т. А. Б. и И. Б. да бъдат осъдени да премахнат цветните лехи от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор [№]; ответникът Т. А. Б. да бъде осъден да преустанови паркирането на автомобила си на тротоара в непосредстевна близост до входната врата на дворното място, както и в частта на дворното място, представляващо ПИ с идентификатор [№] извън частта, тонирана в бяло на скицата на вещото лице В.Ю., обективирана в приложение №11 към заключението; ответникът Т. А. Б. да премахне метална конструкция, която е изградена в дворното място, представляващо ПИ с идентификатор [№]. В касационната жалба са развити доводи, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и очевидно неправилно, с оглед на което се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените претенции бъдат уважени. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните? 2.Може ли въззивният съд да обоснове решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да изложи съображения защо една част не възприема? 3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства по делото. Според касаторите по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №60185/03.11.2021г. по гр.д.№552/2021г. на III г.о. на ВКС; решение №60124/03.11.2021г. по гр.д.№954/2021г. на I г.о. на ВКС и ТР №1/09.12.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Твърдят, че въззивното решение е немотивирано, тъй като съдът не е дал отговор на всички заявени от тях искания и възражения, липсва каквото и да било обсъждане на събраните по делото доказателства, а извършеното такова е повърхностно, формално и не позволява на страната да разбере как и въз основа на кои от доказателствата по делото съдът е формирал своето вътрешно убеждение за отхвърляне на предявените искове и дори диспозитива създава неяснота относно неговото съдържание и логическата му връзка с мотивната част на решението. Поради това поддържат, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържат, че посочените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №401/11.01.2012г. по гр.д.№327/2011г. на III г.о. на ВКС; решение №554/08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение №250/21.11.2012г. по гр.д.№1504/2011г. на III г.о. на ВКС, свързани с приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, както и в противоречие с решение №370/11.11.2011г. по гр.д.№1740/2010г. на IV г.о. на ВКС. Посочват, че за да отхвърли претенцията за премахване на прокарания ел. кабел въззивният съд се е предоверил на експертните заключения, които те са оспорили и които са изпълнени без от вещите лица да са направени каквито и да било замервания и проверки, които да установят къде е прокарано процесното трасе и дали са спазени предвидените в одобрените проекти изисквания, не са установили дали същото е на съответната изискуема по проект дълбочина. Считат, че въззивната инстанция не е изложила подробни аргументи и не е обсъдила всички събрани доказателства касателно тази претенция, поради което е постановила необоснован и очевидно неправилен съдебен акт, като не е дала отговор на всички заявени от тях възражения и оплаквания срещу първоинстанционното решение. Поддържат, че показанията на св.Я. не могат да бъдат кредитирани, тъй като той като изпълнител на проекта, е заинтересован от изхода на спора. Считат при това, че датата на приложения към делото договор е по-късна от тази на завеждането на иска, което според тях свидетелства, че извършената от него услуга не касае визираното в иска, а доказателства за извършена услуга с дата преди завеждането на иска не били представени. Поддържат, че в нарушение на процесуалните правила нито една съдебна инстанция не се е произнесла по искането им относно изградената в имота метална конструкция за асма и не става ясно относно коя метална конструкция се е произнесъл съдът. Навеждат довод, че по делото е установено, че кабелите са поставени от Т. Б. без тяхно съгласие и преминават през място за общо ползване непосредствено над съществуваща ВиК на сградата, вградени във външните стени на сградата, осигуряващи незаконно подвключване на южната половина от сграда 04379.604.110.4 към електрозахранване, използвайки стара партида и стар електромер без разрешително за ползване или разрешително за строеж, което не е обсъдено от двете съдебни инстанции. Поддържат, че от мотивите на обжалваното решение не става ясно защо не е уважена тяхната претенция относно отглежданото в имота куче, доколкото ответниците не са представили доказателства пред съда, че кучето е регистрирано и че е починало, а фактът на съществуването му се потвърждава от свидетелските показания. Навеждат довод, че ответниците не оспорват мястото, където се е намирало кучето и то е отразено на експертизата като място за общо ползване, като същото се отнася и до изградената и ползвана от Т. Б. работна маса, която също е отразена като такава, поставена и ползвана в частта, предназначена за общо ползване, а самото ѝ разположение е непосредствено под прозорците на старата сграда 04279.604.110.1, като от показанията на свидетелите същата се използва и за извършването на услуги на живущите в квартала. Посочват, че по делото е установено, че Т. и И. паркират автомобилите си на съсобственото място, изобразено от експерта като място за общо ползване и по този начин затрудняват свободното придвижване и ползване на съсобственото място, а същите оплаквания и възражения касаят и асмите на Т., които също са изобразени върху и над място за общо ползване. Посочват също така, че съдът не е отчел и признанията, направени от ответниците в отговора на исковата молба, а именно за разкопаване на външната фасада на сградата за прокарване на ел. кабел, както и за това, че ответникът И. Б. паркира автомобила си пред входната врата за достъп до дворното място. Позовават се и на взаимноизключващи се твърдения на ответниците относно прокарване на трасето на кабела в отговора на исковата молба. Поддържат, че съдът е разменил и носената от страните доказателствена тежест, като посочват, че ответниците не са ангажирали доказателства къде точно е преминало трасето на кабела, с който се захранва южната половина на сградата, а това не сторило и вещото лице П.. Посочват, че от представените по делото писмени доказателства (договор от 24.10.2020г. и приемо-предавателен протокол от 25.10.2020г.) се установява тяхното твърдение, че към датата на депозиране на исковата молба, а и преди това, захранването на южната половина от сградата е било по начина, посочен в исковата молба, а по делото не е доказано кабелът да е прокаран по трасето, утвърдено с проекта и по начина, определен в проекта. 4.Налице ли са действия, изразяващи се в препятстване на достъпа на касаторите до собствените им имоти и има ли извършени действия от ответниците, пречещи им да упражняват правото си на собственост в пълен обем, включително чрез разрушаване на обща външна стена и на всички описани в исковата молба действия на ответниците? Поддържат, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №4/2015г. на ОСГК на ВКС; решение №122 от 25.10.2016г. по гр.д.№2074/2016г. на II г.о. на ВКС; решение №283 от 07.03.2013г. по гр.д.№387/2012г. на ВКС; решение №345 от 25.06.2010г. по гр.д.№1497/2009г. на II г.о. на ВКС; решение №351 от 14.10.2011г. по гр.д.№1179/2010г. на I г.о. на ВКС. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба М. Б.-М., И. Б. и Т. Б., чрез процесуалния си представител адв. В. У. от АК-Благоевград, изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Е. А. Б. и И. К. Б. са предявили срещу Т. А. Б., И. Т. Б. и М. Т. Б.-М. по реда на чл. 109 ЗС искове за преустановяване на посочените в петитума на исковата молба действия, с които ответниците им пречат да упражняват в пълния му обем правото си на собственост върху втория етаж от жилищната сграда, изградена в ПИ с идентификатор [№] по КК на [населено място], както и върху самия поземлен имот като ответниците бъдат осъдени да премахнат прокарания през дворното място кабел до южната половина на сграда с идентификатор [№], който са прокарали чрез разкопаване на съсобственото им дворно място без тяхно съгласие и не на определените места по външната фасада на сграда с идентификатор [№] и да възстановят състоянието на фасадата на сградата от преди разкопаването ѝ; Т. Б. да бъде осъден да премахне металната маса, поставена в близост до собствения му гараж, разположен покрай южната фасада на сграда 04279.604.110.1, монтирана върху бетонова отливка и върху която работна маса са поставени работни механични инструменти – менгеме и шмиргел; Т. Б. и И. Б. да бъдат осъдени да премахнат дървена, но неугледна колиба на куче, поставена в непосредствена близост до масивния гараж, под металната маса, което куче се отглежда от Т. Б.; тримата ответници да премахнат неправомерно изградените в дворното място цветни лехи от двете страни на при подхода към дворното място и входовете на жилищната сграда и допълващата постройка; Т. Б. да преустанови паркирането на използваните от него автомобили в свободното и съсобствено дворно място и на тротоара в непосредствена близост до входната врата на дворното място, както и да премахне изградена от него метална конструкция (асма), боядисана в червено, която преминава в непосредствена близост до терасата на новата постройка; В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответниците са оспорили така предявения иск. Оспорили са твърдението, че са прокарали кабели по южната част на сградата с идентификатор 04279.604.110.4 чрез разкопаване на съсобственото дворно място и на определени места по външната фасада, с което да са застрашили живота и здравето на ищците, като са заявили, че към момента на подаването на исковата молба кабелът не е поставен по начина, описан в исковата молба и изложените в исковата молба твърдения касаят минал период, т.е. не отразяват настоящето състояние. Посочват, че с оглед влошените отношения на страните кабелът бил положен временно до изграждането на съобразената с плана ел.мрежа, а за полагането на кабела ищците са били уведомени. Посочват, че Т. Б. паркира автомобила си в зона, намираща се непосредствено пред неговия гараж; че в двора към настоящия момент не се отглежда куче (тъй като кучето е починало през м.декември, 2019г.); че и двете спорещи страни са засадили цветни алеи и условно са си ги разпределили; че металната конструкция не пречи на ползването на имота от ищците, които също имат асма в северната половина на двора, където е паркирана колата на И. Б.; че металната маса е плътно до оградата и не пречи на ползването на имота. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно и установено по делото, че страните по делото са съсобственици на дворното място с идентификатор [№], като ищците притежават 1/3 идеална част, каквато част притежават общо и ответниците, както и че в дворното място има изградена двуетажна жилищна сграда с идентификатор [№], наричана от страните и свидетелите „старата къща“ и изградена по-късно нова сграда с идентификатор [№]. За безспорно е прието също така, че Т. Б. и наследодателя на ищците (К. Б., погрешно посочен в решението като А. Б.) са братя, като братът на Т. Б. е починал, ищците Е. и И. Б. са негови наследници (преживяла съпруга и син) и са собственици на втория етаж от старата къща и на северната част от новата, ответникът Т. Б. е брат на починалия, а ответниците И. Б. и М. Б. са деца на Т. Б., като тримата ответници са собственици на 1 етаж от старата къща и на южната част от новата. Съобразено е, че с определение първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че в процесния имот е изградена метална конструкция, че в дворното място ответникът Т. Б. паркира собственото си МПС, както и че в имота има изградена работна маса. С оглед тези съображения на въззивния съд доводите на касаторите, че въззивният съд не е съобразил съдържащото се в отговора на исковата молба признание на факти, следва да се приемат за несъответстващи на данните по делото и на мотивите на обжалваното решение. В обжалваното решение са изложени съображения, че собственикът съгласно чл. 109 ЗС може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, както и съображения, основани на задължителната практика на ВКС, съдържаща се в ТР №4/06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС, а именно, че двете задължителни условия за уважаване на този иск са: неоснователност на действията на ответника и създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Съобразено е също така, че ако действията на ответника са основателни или ако действията му са неоснователни, но не създават пречки на собственика, то няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС (решение №139 от 10.01.2020г. по гр.д.№4222/2018г. на II г.о. на ВКС и посочената в него практика на ВКС). С оглед на това в съответствие с практиката на ВКС е прието, че за уважаването на иска във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС (решение №139 от 10.01.2020г. по гр.д.№4222/2018г. на II г.о. на ВКС и посочената в него практика на ВКС; решение №57 от 26.02.2021г. по гр.д.№4517/2019г., II г.о. на ВКС). Съобразено е също така в съответствие с трайно установената практика на ВКС, че преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело (решение №139 от 10.01.2020г. по гр.д.№4222/2018г. на II г.о. на ВКС и посочената в него задължителна практика на ВКС - т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС; решение №57 от 26.02.2021г. по гр.д.№4517/2019г., II г.о. на ВКС). Поради това следва да се приеме, че с трайно установената практика на ВКС по основните въпроси, които исковете по чл. 109 ЗС поставят, въззивният съд се е съобразил. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е разгледал всяко едно от исканията, с които ищците са сезирали съда и е извършил преценка по основателността на тези искания, съобразявайки събраните по делото доказателства, които съдържат данни, относими към съответното искане. По отношение на искането за премахване на прокарания през дворното място кабел до южната половина на сградата с идентификатор [№] въззивният съд е съобразил твърдението на ищците, че трасето не е изпълнено съгласно проектите, че кабелът фактически преминава по трасе чрез разкопаване на дворното място, продължава по фасадата на старата сграда по височината на северната ѝ фасада до средата и по външните стени на 2-рия етаж и на около 30 см. от леглото им, след което отново преминава под земята, както и твърдението, че кабелът минава в непосредствена близост до ВиК трасе, както и че предвид вкопаването му в стените на старата сграда, която е гредоред и тъй като свръзките на кабелите са необезопасени и висящи, това създавало опасност от пожар и се застрашавала целостта на 2-рия етаж. Именно по основателността на тези твърдения въззивният съд се е произнесъл като ги е обсъдил и преценил, поради което следва да се приеме, че съдържащите се в изложението твърдения за липсата на произнасяне по доводите и твърденията, съдържащи се в исковата молба в частта за електрическия кабел, не съответстват на данните по делото и на мотивите към обжалваното решение. Съобразено е, че според заключението на в.л. П., изслушано от първоинстанционния съд, е установено, че положеният кабел, захранващ южната част на сграда с идентификатор [№], която част се ползва от ответниците, е по трасе от улично електромерно табло на Ч. директно до захранваната с кабел южна половина на сградата; че кабелът е положен съобразно одобрен от [община] проект за строителство на сградата и в съответствие с действащата нормативна уредба, като от трасето на поставения кабел не съществуват никакви рискове за живота и здравето на живущите лица, както и за самите сгради, построени в това дворно място. Посочено е, че според обясненията на вещото лице в о.з. трасето на кабела попада в необслужваема част от дворното място край южната ограда, която е на бетонова основа (минава точно между един гараж и бетоновата основа на южната ограда, където широчината е 50см. и друго не може да се положи) и мястото, където минава кабелът не се обработва, а по отношение на дълбочината на изкопа, в който е положен кабелът, според вещото лице е спазен нормативът по Наредба №3/2004г. от 70 см., за което вещото лице сочи, че съди от началото и края на изкопа, в който е положен кабелът. Предвид тази констатация за несъответстващи на данните по делото следва да се приемат твърденията на касаторите, че трасето на кабела не е установено. Особено като бъде взето предвид, че това трасе е изобразено и на скицата към експертизата на в.л. П.. В обжалваното решение е обсъдена и назначената пред въззивната инстанция по искане на жалбоподателите предвид направеното пред първоинстанционния съд оспорване повторна експертиза, изпълнена от в.л. Я., която потвърждава изводите на изслушаната от РС експертиза, вкл. по отношение на трасето на кабела, като и според това вещо лице изпълненото трасе и вложените материали за използвания кабел тип СТВ (който се използва за пренос и разпределение на ел. енергия при неподвижно полагане в земя, тунели, канали, шахти, помещения) по никакъв начин не носи рискове за живота и здравето на живущите лица, както и за сградите, построени в дворното място. Съобразено е при това, че вещите лица се позовават на приетите по делото писмени доказателства (одобрените проекти от общината, представени и от двете страни; съставения констативен протокол, подписан от ответниците като възложител и изпълнителя „Р.“ ЕООД от 25.10.2020г. и сключения помежду им предния ден договор за полагане на ел. кабела (от 24.10.2020г.). Взето е предвид при това, че истинността на подписа под договора е потвърден от лицето, което го е положило, което е разпитано като свидетел по делото (св.Я.), който освен това е заявил пред съда, че извършената от него работа според отразеното в приемо-предавателния протокол е в съответствие с одобрените проекти „част ЕЛ“, в които не е имало отбелязване за ВиК комуникации. При тези данни въззивният съд е приел, че при категоричните становища на двама специалисти и на показанията на изпълнилото проекта лице, не може да се даде вяра на показанията на свидетелите И. Х. и А. Б., които не са специалисти, относно начина на фактическото изпълнение на ел. проекта, какъвто довод е бил направен с въззивната жалба. За несъстоятелно е прието и съдържащото се във въззивната жалба оспорване на изводите на РС и твърденията, че тези изводи не са подкрепени от доказателствата по делото и не е съобразено, че е изпълнена само част от проекта, предвид полагането на кабели за захранване само на частта, разпределена за ползване от ответниците (южната част) вместо да се положат кабели и за захранване на частта, отредена за ползване на ищците, т.е. за северната част. Посочено е, че този факт не води до основателност на искането, тъй като с него не се ограничава, нито се смущава правото на ищците да ползват дворното място и старата жилищна сграда, съответно не застрашава здравето, живота и сигурността на тях като живущи и ползващи имота. Съобразено е също така, че по делото е установено, че кабелът е минавал по друго трасе, но е прието, че по делото не е установено това да е смущавало правото на собственост на ищците, доколкото не се установява преминаването му по старото трасе да застрашава целостта на 2-рия етаж, нито да е пречело да ползват дворното място по предназначение за обикновено нормално ползване, тъй като кабелът е вкопан в земята, нито да е съществувала опасност от пожар на сградите. Посочено е също така, че неизграждането на обекти в съответствие с одобрените проекти или изграждането им без такива проекти няма за автоматична последица извод, че правото на собственост е нарушено, ограничено и/или смутено, като тази констатация съответства изцяло на трайно установената практика на ВКС, посочена по-горе. Всички наведени доводи и оплаквания по това искане (за премахването на кабела) следователно са обсъдени от въззивния съд и твърденията на касаторите, с които се обосновава искането за допускане на касационното обжалване, не съответстват на мотивите на обжалваното решение. При това следва да се отбележи, че твърденията, че вещите лица не са установили фактически кабелът да е бил положен на дълбочина от 70 см. и да е била поставена сигнална лента също не съответстват на данните по делото, тъй като в.л. Я. изрично е посочило, че разкопаване не се налагало, тъй като в момента на огледа е извършено полагането на третия кабел от касатора И. Б. (т.е. мястото, на което е положен кабелът е било разкопано при огледа), за което е приложен и снимков материал, предоставен от двете спорещи страни. По искането ответникът Т. Б. да премахне металната маса, върху която се намират инструменти (менгеме и шмиргел) въззивният съд е взел предвид, че според показанията на разпитаните по делото свидетели инструментите действително се намират върху масата и ответникът Т. Б. работи както във времето от 14 до 16 часа, така и след 19 часа. Изложени са обаче съображения, че не се установява наличието на самата маса да пречи на правото на собственост на ищците, а им пречи извършването на работа върху масата при ползване на инструментите в определен часови пояс, но искане различно от това за премахване на масата по делото не е направено. При това въззивният съд е цитирал съответната част от исковата молба, касаеща това искане. При тези данни следва да се приеме, че и при произнасянето си по искането за премахването на металната маса въззивният съд е съобразил и обсъдил доводите и възраженията, съдържащи се във въззивната жалба и се е произнесъл в рамките на очертания с исковата молба и въззивната жалба предмет на спора. Съобразил е при това събраните доказателства, както и трайно установената практика на ВКС, според която искането по чл. 109 ЗС може да бъде уважено само доколкото съответства на тежестта на нарушението (решение №139/25.06.2010г. по гр.д.№457/2009г. на I г.о. на ВКС; решение №430/27.10.2010г. по гр.д.№312/2010г. на II г.о. на ВКС). Произнасяйки се по искането за премахване на кучешката колиба въз основа на гласните доказателства съдът е приел, че такава е имало, но към момента на приключване на устните състезания тя вече не съществува и поради това предявеният иск за премахването ѝ следва да бъде отхвърлен. Този извод съответства изцяло на трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 235 ГПК при разрешаването на спорове по чл. 109 ЗС (решение №48/16.08.2017г. по гр.д.№3809/2016г. на II г.о. на ВКС, според което граматическото тълкуване на употребената в чл. 109 ЗС глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно” време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес), както и на данните по делото. Обстоятелството, че колибата е премахната след предявяването на иска, както и че към момента няма и куче би имало значение само по отношение на отговорността на страните за разноски, като искане за изменение на въззивното решение следва да бъде направено по реда на чл. 248 ГПК. По претенцията относно паркирането на автомобила на Т. Б. въззивният съд е взел предвид, че според данните от експертизата на в.л. В.Ю. автомобилът се паркира в част, определена за общо ползване, обозначена в бяло на скица, приложение 11 към заключението. Съобразил е и показанията на разпитаните по делото свидетели, доведени от ищците, според които паркирането в тази част пречи на свободното преминаване за достигане до входа на сградата, в която ищците живеят на 2-рия етаж. Съобразено е също така, че страните са си разпределили ползването на дворното място и частта за общо ползване осигурява възможност за свободен и безпрепятствен достъп и на двете страни по делото до частите от дворното място, които всяка една от тях ползва според скица-приложение 11 към заключението на в.л. В.Ю.. По тези съображения за тази част от претенцията предявеният иск е уважен от въззивния съд и това е ясно изразено в диспозитива на решението. При произнасянето по тази претенция въззивният съд е съобразил както данните, съдържащи се в гласните доказателства, така и данните, съдържащи се в изслушаната по делото експертиза и е постановил решението си в съответствие с трайно установената практика на ВКС, според която паркирането в определените за общо ползване части е допустимо само при постигнато съгласие между съсобствениците. Съобразена е и практиката на ВКС според която при произнасяне по предявен по реда на чл. 109 ЗС съдът следва да съобразява степента, в която е засегнато правото на собственост на ищеца и да не предписва извършването на действия, които биха засегнали правата на ответника в степен, по-голяма от необходимото (вече посочените решение №139/25.06.2010г. по гр.д.№457/2009г. на I г.о. на ВКС и решение №430/27.10.2010г. по гр.д.№312/2010г. на II г.о. на ВКС). По искането за премахване на цветни лехи въззивният съд е съобразил, че всички съсобственици имат такива цветни лехи (алеи), които са общо 11 и не е установено алеите при прохода от вратата за дворното място до входа за втория етаж от старата сграда да пречат имотът да се ползва според неговото предназначение, респ. за достъпа до сградите. Съобразено е при това, че твърдението на ищците е, че цветните лехи пречат на достъпа в случай, че на свободното място е паркиран автомобила на ответника Т. Б., а съдът вече е постановил, че осъжда ответника да не паркира автомобила си на това свободно, определено за общо ползване място. По искането ответникът Т. Б. да премахне металната конструкция (вероятно за асма), преминаваща в непосредствена близост до терасата на постройката, въззивният съд е приел, че според заключението на в.л. В.Ю. в дворното място има изградени 7 броя метални конструкции, показани на скицата от огледа на вещото лице, обозначена като приложение 11 към заключението, при което е обозначено и местоположението на всяка от тези конструкции. Съобразено е, че според експертното заключение, със своята височина и разположение всички метални конструкции не пречат на достъпа до сградите и ползването на дворното място, което е прието, че важи и за спорната конструкция. Взето е предвид също така, че твърденията за обстоятелството, че тази конструкция е за асми, които засенчват и че листата им през есента падат в мястото, ползвано от ищците, не са въведени в спорния предмет по предвидения в ГПК ред с посочване в исковата молба и поради това същите не са част от предмета на спора, а оттам и че не следва да бъдат съобразявани. Поради това наведените в тази насока доводи във въззивната жалба са приети за несъстоятелни, съобразявайки при това, че доводите в исковата молба са свързани с твърдения, че конструкцията пречи, а не асмите. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на трайно установената практика на ВКС, според която съдът дължи произнасяне само по надлежно заявения спорен предмет. Следва да се отбележи, че при постановяване на решението си въззивният съд в съответствие с трайно установената практика на ВКС, вкл. посочената от касаторите, е извършил анализ на събраните по делото доказателства при извършването на преценка по основателността на всяка една от заявените претенции. По така изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението правни въпроси. При това по отношение на четвъртия, поставен в изложението въпрос следва да се отбележи, че е фактически, а не правен и поради това не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Преценка по съдържащите се в този въпрос оплаквания ВКС може да извършва само при проверка на правилността на обжалваното решение по реда на чл. 281 ГПК, но не и в производство по допускане на касационното обжалване. Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Както последователно приема ВКС в своята практика, основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В случая подобни констатации при прочита на обжалваното решение не могат да бъдат направени – при постановяването му въззивният съд е приложил действащия материален закон към спорното правоотношение (чл. 109 ЗС), не е отказал да приложи императивни правни норми, извършил е анализ на всички посочени в мотивите към решението доказателства и е достигнал до правни изводи по основателността на заявените претенции в съответствие с трайно установената практика на ВКС и при съобразяване на установените в мотивите към решението факти и обстоятелства. С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да бъдат присъдени сумите, посочени в приложените договори за правна защита и съдействие, а именно по 1200лв. на всеки един от тях. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение