Определение № 328 от 18.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2127/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение № 1071 от 08.05.2019 г. по т. дело № 540/2019 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация - Министерство на околната среда и водите, чрез пълномощника си –гл. експерт Й. Т. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на търговска колегия, І т.о., за да се произнесе взе предвид следното: С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е поддържал, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да отговори на всички заявени във въззивната жалба оплаквания?“. Страната е заявила, че на посочения въпрос, САС бил дал отрицателен отговор, тъй като не са произнесъл по изложените във въззивната жалба оплаквания. Изброени са решения на ВКС. Развити са доводи относно приложението на чл. 272 ГПК във връзка с така изброената практика, разгледани са възраженията на страната, че въззивният съд се е отклонил от задължителната практика, съгласно която, същият следвало да осъществи самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. Подробно са разгледани във връзка с цитирана тълкувателна практика правомощията на въззивната инстанция, като е направено в заключение общото оплакване, че изводите на съда били „с декларативен характер“, подкрепени единствено с абстрактни и формални тълкувания. Разгледана е разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК и отново е направено оплакване, че съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства.Страната в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставила въпроса:„Длъжен ли е въззивният съд при дела по налагане на финансови корекции въз основа на методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществените поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, кохезионния фонд на ЕС, ЕЗФСР, ЕФРФОП от ТЗ да съобрази и приложи разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от същата, гласящ, че за „нередности“, които имат по – скоро формален характер и не водят до финансови загуби, могат да не бъдат налагани финансови корекции ?“. Направено е оплакване, че САС не бил приложил този текст, а изтъкнатия от съда довод чрез изброяване на посочените по чл. 5 от методологията нередности бил формален. Отново в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, страната е заявила следното: „че съдът се е произнесъл по въпрос, относно задължението на въззивния съд при дела по процедура при налагане на финансови корекции въз основа на методология за изпълнение на обществените поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, кохезионния фонд на ЕС, ЕЗФСР, ЕФРФОП от ТЗ да съобрази и приложи, ако намери за основателни разпоредбите на чл.10, ал. 1 от същата…“. Заявено е, че по този въпрос не била налице задължителна практика на ВКС и отново е направено оплакване за неправилност на изводите на състава. Касаторът е поддържал и основание по чл. 280, ал. 2, пр. последно ГПК, като е изложил своето разбиране за съдържанието на текста, което е намерил като квалифицирана форма на нарушението на чл. 281, т. 3 ГПК. Отново са развити оплаквания, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 10, ал.1 от методологията и са направени общи оплаквания за неправилност на изводите му. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационното обжалване. Поставеният от него първи въпрос е общ и относим към всички съдебни производства. В тази връзка неговата релевантност се определя от изложени конкретни факти и обстоятелства, които ако биха били обсъдени от въззивния съд биха променили постановения правен резултат. Поради това и общо направените оплаквания за несъгласие с изводите на въззивния съд, както и общото твърдение, че същият не се произнесъл по изложените във въззивната жалба оплаквания /което в разглеждания случай е фактически невярно/, не могат да обосноват релевантност на поставения въпрос. Не обосновават такава релевантност и разгледаните постановки на тълкувателна и казуална практика на ВКС във връзка с процесуалните действия, обуславящи законосъобразно процедиране на въззивната инстанция, тъй като не са изложени доводи за конкретно отклоняване на състава от тази практика, а е направено общо оплакване за неправилност, свързано с несъгласие на касатора с направените от съда изводи. В тази връзка следва да се отбележи, че необоснован се явява и допълнителния сочен от касатора критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, дори и да се приеме, че общо поставеният въпрос е релевантен. Поставените втори и трети въпроси от касатора имат идентично съдържание и не обосновават извод за наличие на общо основание, тъй като съдържателно, те се основават на твърдяна възможност за съда, но не и за негово задължение, нарушението, на което води до неправилност на крайните му изводи. В тази връзка тези въпроси изцяло свързани със защитната теза на касатора, съдържаща оплакване за неправилност на решението, не съответстват на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Извън това липсват и развити доводи по допълнителния критерий, съобразно въведеното със задължителна тълкувателна практика съдържание на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК- арг. т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Касаторът е поддържал основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК,с оглед вече въведените във връзка с другите основания оплаквания относно поддържаното от касатора, че съдът следвало да приложи чл.10,ал.1 от Методологията. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е обвързала единствено с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. При така депозираното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК не се установяват основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение