Определение № 4345 от 01.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 951/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. С., чрез процесуалния му представител адвокат Д. С., против решение №287 от 24.11.2023г. по в.гр.д.№287/2023г. на ОС – гр. Шумен, с което е потвърдено решение № 322/03.05.2023г. по гр.д.№2267/2022г. по описа на Районен съд - гр. Шумен, само в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. Г. С., ЕГН [ЕГН], че К. И. И., ЕГН [ЕГН] и Н. И. И., ЕГН [ЕГН] са собственици на УПИ№ * – * с площ от 810 кв.м., в квартал по плана на [населено място], общ. Х., [улица], ведно с жилищна сграда и лятна кухня, при граници: от север – УПИ - *, от изток – УПИ * – *, от юг – улица, от запад – УПИ * – ***, и Д. Г. С. е осъден да предаде на К. И. И. и Н. И. И. владението върху УПИ * – * с площ от 810 кв.м., в квартал по плана на [населено място], общ. *., [улица], при граници: от север – УПИ - *, от изток – УПИ * – *, от юг – улица, от запад – УПИ * – ***/решението в частта, в която искът за предаване владението върху жилищна сграда и лятна кухня, находящи се в процесния УПИ * – ***, е отхвърлен като неоснователен, като необжалвано е влязло в законна сила/.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, се твърди, че са налице предпоставките за това по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.Поставят се следните въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1/Следва ли съдът при разглеждане на предявен установителен иск по чл.108 от ЗС, с твърдения от ищците, че са собственици на процесния имот на основание придобивна давност, на която са се позовали след като през последните 10 години са извършили редица разпоредителни и владелчески актове, да уважи исковата претенция незачитайки владението на собствениците, притежаващи годно правно основание/документи за собственост/, възникнали чрез възмездни сделки, неоспорени и неотменени по надлежния ред или обявени за нищожни;

2/Следва ли при липсата на третата предпоставка абсолютно необходима за основателност на искова претенция по реда на чл.108 от ЗС – ответникът който владее имота да притежава правно основание за това, съдът да приеме иска за основателен и да уважи исковата претенция като признае ищците за собственици по давностно владение, за което праводателите им не са се позовали приживе;

3/Следва ли въззивният съд с оглед задълженията си по чл.12 от ГПК, да обсъди аргументите и доводите на страните, да прецени всички доказателства по делото и на основание чл.235, ал.2 от ГПК да постанови решението си върху приетите от него за установени факти и съобразно закона;

4/След като съсобственик прехвърли възмездно своите идеални части заедно с останалите съсобственици, а след това е останал да живее в имота със съгласието на новия собственик/купувача/, то допустимо ли е след това да установи владение върху имота, респ. това владение да бъде упражнявано по скрит за собственика начин;

5/Следва ли да се приеме, че действията по вписване на възмездна сделка и предаване владението върху имот са такива, които водят до прекъсване на придобивната давност.

Ответниците по касационната жалба К. И. и Н. И. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и е подадена от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че от представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №, том *, дело № 494/64г. на Коларовградски народен съд, дядото на ищците И. Д. И./И. Т. М./ бил признат за собственик по давностно владение на дворно място, находящо се в [населено място] от 1500 кв.м., заедно с построената в него къща, втора стара къща, за който имот се отрежда парцел - * от кв. **, при граници: от двете страни улици, И. А. и М. С. и М. К..

По делото е било установено, че ползването на имота е било разпределено между двамата сина на И. - синът му М. И. Д./М. Й. Д./ ползвал реално обособената северна част от дворното място, а синът му И. И. Д./баща на ищците/ ползвал реално обособената южна част на дворното място, като между двете части имало изградена ограда от мрежа с преход между двете части.Старата къща, находяща се в средата на имота била съборена и двамата му сина изградили всеки в реално обособената си част къща и стопански постройки.

След смъртта на М. И. Д./починал на 01.09.1982г./ бащата И. Т. М., другият му син И. Й. Д./И. И. Д./ и наследниците му, сключили договор за продажба с О. М. И. и Е. Х. И. на недвижим имот, като в нотариалния акт № *, том , дело № 1149/1982г. на ШРС, имотът е бил описан по следния начин: - Къща и други стопански постройки с дворно място, представляващо парцел – * в кв. ** по плана на [населено място], който парцел включва 1160кв.м., а урегулиран съдържа 1500кв.м., при граници: от две страни улици, парцел *-* и парцел *-***.

След продажбата фактическото положение не било променено, оградата продължила да разделя имота и владението на южната реално обособена част от двора, заедно с къщата и стопанските постройки продължило от И. И. Д., съпругата му Е. С. Д..Същите обработвали земята, засаждали насаждения, отглеждали животни и продължили да живеят в къщата.След смъртта на И. И. Д. на 16.09.2008г., неговата съпруга продължила да живее в къщата до смъртта си на 17.08.2016г.Същата била посещавана от своята дъщеря – К. И., като за жилищната сграда и земята основно се грижил синът Н. И., който тогава живеел и работел в чужбина, но всяка година периодично посещавал имота.

През 2016г. О. М. И., О. О. М., З. О. А. и С. О. М. прехвърлили на Б. А. К. собствеността върху дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот № -* в кв. ** по плана на [населено място], включващ собствено място от 1160 кв. м., а урегулиран съдържащ 1500 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], заедно с построените в имота жилищна сграда и други три стопански постройки, при граници: от изток УПИ *-*, от север – улица, от запад – УПИ -* и УПИ *-* и от юг – улица, за което бил съставен Нотариален акт № , том *, рег. № *, н.д. № 40/2016г. на Нотариус рег. № * на НК.

След смъртта на Е. С. И., по възлагане от Б. А. К. било извършено геодезическо измерване на имота след което била издадена Заповед № РД-326 от 26.11.2018г. на Кмета на [община], с която се попълнил и поправил кадастъра на ПИ * и имотът УПИ -*** станал с площ от 1493кв.м.Същите започнали и строително - ремонтни работи в северната част на имота като извършили основен ремонт на жилищната сграда изградена там.

Със Заповед № РД – 264 от 27.09.2019г. на Зам.кмета на [община] е била изменена регулацията по плана на селото, одобрена със заповед №676/1933г. и променена със заповед №РД-326 от 2018г. в кв.**, като УПИ * - се разделя на два самостоятелни урегулирани поземлени имоти – УПИ - * с площ 683 кв.м. и УПИ * – *** с площ 810кв.м.След разделянето на имотите достъпът на ищците бил преустановен чрез заключването на дворната врата откъм южната му част /откъм [улица]/, като започнали пререкания и спорове относно собствеността на тази част от имота.

На 21.02.2020г. ответникът Д. Г. С. дал в заем на Б. А. К. сумата от 8000лв., за което в качеството си на ипотекарни длъжници Б. и съпругата му М. А. К. учредили ипотека в полза на заемодателя върху урегулиран поземлен имот № * – * в кв. по плана на [населено място], с площ 810 кв.м., заедно с построените върху имота две стопански постройки.Поради невръщането на заема ответникът С. провел заповедно производство, била е издадена заповед за изпълнение № 304/15.05.2020г. и изпълнителен лист № 567 от 15.05.2020г.

На 26.02.2020г. ищците К. И. И. и Н. И. И. били признати за собственици на процесния урегулиран поземлен имот № * – * с площ 810 кв.м. находящ се в [населено място], [улица], ведно с построените в имота жилищна сграда и лятна кухня, видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство № *, том *, рег. № **, н.д. № 107/26.02.2020г. на нотариус рег. № * на НК.

На 26.05.2020г. било образувано изпълнително дело № 356/2020г. по описа на ЧСИ Р. Р., въз основа на изпълнителния лист от 15.05.2020г. представен от ответника-кредитор.В хода на образуваното изпълнително производство била наложена възбрана върху имота.

На 09.07.2020г. ищцата К. И. И. е подала молба до ЧСИ възбраната да бъде вдигната, тъй като имотът бил собственост на нея и брат й – Н. И. И., за което представили констативен нотариален акт.С Постановление от 20.07.2020г. на ЧСИ Р. Р. било отказано да се заличи вписаната ипотека, тъй като взискателят придобил правото да се удовлетвори от имота преди ищците, поради което не можело да му се противопостави по-късно вписания акт за собственост. Насрочена била публична продан на УПИ - в кв. **, ведно с построената в него паянтова стопанска постройка с площ 64 кв.м. и полумасивна стопанска постройка с площ от 35 кв.м., като било установено, че изградената в местото лятна кухня била преустроена в жилищно помещение/придобита по давност от трето за изпълнението лице/, а долепената до нея полумасивна едноетажна постройка изградена върху вкопана маза, не била предмет на продажбата и ипотеката.С постановление за възлагане на недвижим имот от 30.03.2021г. за купувач на имота – дворно място и две стопански постройки бил обявен Д. С..На 09.06.2021г. бил извършен въвод във владение на купувача.

Въззивният съд е приел, че от разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява, че наследодателя на ищците и техен дядо – И. Т., придобил имота за двамата си сина и го разделил между тях фактически с изграждане на телена ограда, но не била задвижена процедура по изменение на регулационния план за процесния УПИ.Чичото на ищците построил къщата си през 1965г., а тази на ищците била построена преди това.Дядото и бабата живеели в друг имот, но всички се събирали заедно.Ищците живеели в бащината си къща с ограденото около нея място още от раждането си, а семейството на чичо им след смъртта му, продали къщата си на О. – роднина на майка му. О. знаел, че къщите са в един общ парцел и никога не е имал претенции към мястото на ищците.Той живял в имота до 1995г., а през 2016г. го продал на Б..Тогава в южната част на имота живеела баба Е. Д., а след смъртта й къщата останала празна.

Свидетелката М. К. твърди, че били закупили целия парцел и къщата и стопанските постройки.Майката на ищците живеела в другата къща и след смъртта й, с тях се свързал Н. и искал да купи част от парцела и поискал да го разделят.След това сложили ограда и изкарали документи за двата отделни имота, но Н. се отказал да купува.Взели заем от ответника, тъй като не им стигнали парите за ремонт и за разделянето на имотите.Заключили вратата към дворното място когато се уточнило, че мястото е тяхно, защото ищците спорили, че е тяхна собственост.

Свидетеля Б. К. твърди, че през 2016г. купили процесния имот от декар и половина.В имота имало две жилищни сгради с три постройки, като закупил горната къща откъм [улица], а долната къща нямала документи.Излага, че предишния собственик му казал, че се разбрал да предостави едно парче от земята на семейството на ищците временно, докато били там.Разказва, че причината да вземе заем около 10 000 лв. от ответника, който тогава му бил адвокат, била, че Н. искал да купи земята и трябвало да я разделят на два отделни имота.Заемът бил взет за месец и не могъл да върне парите и последвала публична продан на имота.

На отговора на въпроси към ищцовата страна по реда на чл.176 ГПК, ищецът Н. И. И. сочи, че е имал уговорка с Б. да раздели каквото притежава, и като се върне да му плати стойността на техническото разделяне.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че при установеното фактическо разделяне на имота през 1965г. от дядото на ищците, между двамата му сина, е действала разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗПИНМ, съобразно която - парцелите по дворищнорегулационния план не могат да се разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба на части с размери по-малки от предвидените по действуващите разпоредби и преди съответните дялове да бъдат обособени по законния ред в самостоятелни парцели, а в ал.2 е посочено, че такива части не могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки, на завети и на придобивна давност.Такива части от парцели могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки или завети, ако се включат в съседен парцел при спазване на действуващите разпоредби.

Бащата и майката на ищците са започнали да упражняват владение върху реална част от процесния урегулиран поземлен имот.С влизане в сила на ЗТСУ на 01.06.1973г., и по специално разпоредбата на чл.59, ал.1 в редакцията и до изменението през 2000г. с ДВ бр.34 в сила от 01.01.2001г., изрично е било забранено придобиването чрез правни сделки или по давност на реална част от урегулиран поземлен имот.С нормата на чл.181, ал.1 ЗТСУ е запазено действието на изтеклата до влизането на същия закон в сила придобива давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали дотогава, или съгласно ЗТСУ и правилника за неговото приложение.С влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001г., в чл.200, ал.1 е прието, че реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от същия закон.Уредената в чл.200, ал.2 от ЗУТ хипотеза, касае придобиване по давност на реална част от неурегулиран поземлен имот в урбанизирана територия, поради което и е ирелевантна за настоящия спор.Или след 01.01.2001г. давностния срок /чието действие е запазено до 01.06.1973г./ е продължил да тече, и през 2003г. може да се приеме че е изтекъл необходимия десетгодишен срок за придобиване по давност на реалната част от урегулирания поземлен имот.

Въззивният съд е приел още, че съобразно постановките на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, наследниците на починало лице, което не се е позовало на владението преди смъртта си, могат да ползват правата на праводателите си и да придобият правото на собственост.От осъщественото през 2019г. изменение на регулационния план, досежно процесния имот се установява, че двата новообразувани урегулирани поземлени имота имат минимално изискуемите площ и лице по чл.19 ЗУТ.За да се установи конкретното отношение на родителите на ищците към процесната реална част от урегулирания имот, с оглед намерението им за своене или държане без такова намерение, е необходимо да се изследва действителната воля на страните, сключили договора за продажба с нотариален акт № *, том , дело № 1149/1982г. на ШРС.Както бе посочено по-горе с договора купувачите са закупили къща и други стопански постройки с дворното място, което към този момент е било разделено с телена ограда, и в южната му половина е имало друга къща и стопански постройки.Ако страните са имали намерение да продават цялото дворно място, ведно с построената в южната му част жилищна сграда и стопански постройки, без значение дали постройките са законни или не, е следвало да посочат, че го продават ведно с всички изградени в дворното място постройки.Освен неосведомеността и липсата на технически познания на продавачите, следва да се отчете и фактическата забрана към този момент за осъществяване на сделки на реални части от урегулирани поземлени имоти, и желанието на страните да сключат конкретната сделка без осъществяване на необходимата административна процедура по разделянето на имота.Последващите купувачи сами заявяват, че къщата в южната част не е била предмет на сделката, и никога не са оспорвали правото на собственост на ищците, а доводите им за допускане ползването на постройката и земята до смъртта на родителите на ищците се оборват както от останалите събрани по делото доказателства, така и от възможността това да се облече в правна форма още със сключването на продажбата като се запази вещното право на ползване по отношение на някой от продавачите.Ползването на южната част на имота от родителите на ищците в продължение на повече от 30 години след продажбата, без каквато и да е претенция от купувача, както с оглед и на гореизложеното, сочат именно на намерение за закупуване/продажба на северната част от имота, ведно с построените в нея жилищна и стопански постройки, което обуславя и намерението на наследодателите на ищците да владеят реално определената част от имота като своя, а не да я държат.

Въз основа на това е формиран извод, че въз основа на надлежно упражняваната фактическа власт върху реално определената част от имота, с намерение за своене от праводателите на ищците, ищците са придобили правото на собственост върху тази част, съответно върху съответстващия и новообразуван УПИ *-*** по плана на селото.От друга страна постановлението за възлагане на недвижим имот, не би могло да прехвърли правото на собственост в настоящия случай.Публичната продан на недвижим имот е деривативно основание за придобиване на право на собственост и не би могла да направи купувача собственик, ако праводателят му не е притежавал това право.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Според т.4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК: Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като е налице непротиворечива практика на ВКС, според която за придобиване правото на собственост върху един недвижим имот на основание давностно владение е необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за своене, като владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно и явно / решение № 116 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2592/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС/. Спокойно е това владение, което не е установено с насилие / решение № 115 от 07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на І г. о. на ВКС/, вкл. като е предадено от предишния собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е била отнета ( решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на І г. о. на ВКС; решение № 60/07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на І г. о. на ВКС; решение № 55/08.10.2015 г. по гр. д. № 3255/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС).Придобивната давност е предвиден от закона самостоятелен способ за придобиване правото на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот, тъй като ако едно лице през определен период от време фактически упражнява правомощията, свързани с притежание на вещно право, като собственикът бездейства и не защитава правата си, то фактическото състояние следва да бъде приравнено на юридическото / решение № 70/16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г. на І г. о. на ВКС; решение № 98 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 3546/2016 г. на I г. о. на ВКС/.

По втория въпрос е налице съдебна практика на тричленни състави на ВКС, според която при предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения /решение № 137 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6868/2013 г., I г.о. и решение № 59 от 8.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 596/2012 г., II г. о./.

По третия въпрос е налице постоянна практика, според която съдът преценява доказателствата по делото по свое вътрешно убеждение, но тази преценка е подчинена на определени изисквания на процесуалния закон.Съдът е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка.Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след съвкупната им преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно и не се кредитира, съдът следва да изложи мотиви за това/ Решение № 13 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2021 г., I г. о., ГК/.

Четвъртият въпрос не е правен, а фактически, тъй като въпрос на конкретна преценка е да установи дали едно лице е установило владение или държане върху един недвижим имот.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по петия въпрос, тъй като е налице константна практика на ВКС, според която уредбата на основанията за спиране и прекъсване на давностните срокове има императивния характер.Установените в чл. 116 ЗЗД норми във връзка с прекъсване на погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗС, намират приложение и относно придобивната давност.Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или с искане за започване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение.Доколкото последните са изрично и изчерпателно уредени в закона и не могат да се тълкуват разширително, други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат теченето на започналата придобивна давност / решение № 80 от 23.12.2020 г. по гр. д. № 2737/2019 г. на II г. о. на ВКС и посочените в него решение № 170 от 11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 961/2011 г., I г. о., решение № 392 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 891/2010 г., I г. о. и решение № 212 от 13.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 70/2010 г., I г. о.; решение № 115 от 07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на І г. о. на ВКС; решение № 130 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 1017/2019 г. на ІІ г. о. на ВКС; решение № 83 от 09.10.2020 г. по гр. д. № 3878/2019 г. на І г. о. на ВКС/.

От изложеното по-горе следва, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените по настоящото дело разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение