Определение № 65 от 22.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3739/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4082/11.05.2021 г., подадена от К. А. И., чрез адвокат Д. Х., срещу решение № 73 от 4.03.2021 г. по гр. д. № 20201200501323/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 2773 от 16.10.2018 г. по гр. д. № 1669/2017 г. на Районен съд – Сандански за признаване за установено по отношение на К. А. И., че Ф. Ф. Ф. и Ц. Е. П., гръцки граждани, са собственици на основание придобивна давност на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на изп. директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлени имоти с идентификатори *** и ***, и с предназначение на самостоятелния обект - гараж в сграда, брой нива - едно, с декларирана площ от 15.29 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж - ***** и *****, под обекта - няма, над обекта - *****. Атакуваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК. Въззивният съд е съобразил, че производството пред районния съд е образувано по предявен от Ф. Ф. Ф. и Ц. Е. П. срещу К. А. И. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот - гараж (описан по-горе), на основание добросъвестно давностно владение, осъществявано от тях в периода от 2010 г. до 2016 г., като същите твърдят, че закупили имота през м. март 2010 г., но впоследствие през м. септември 2016 г. установили, че бравата на гаража е сменена и друго лице претендира да е собственик на имота, представяйки нотариален акт за покупко-продажба от 2009 г. Окръжен съд – Благоевград е приел за установено следното от фактическа страна: С нотариален акт № 1, т. I, peг. № 012, д. № 1/2010 г., на нотариус Е. Д., Ф. Ф. Ф. и Ц. Е. П. закупили на 11.01.2010 г. от ЕТ „Галина-К-К. Д.”, представляван от К. Д. А., процесния гараж. Същевременно ответницата по иска се легитимира като негов собственик по силата на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 76, т. I, peг. № 786, д. № 68/2009 г. по описа на нотариус Д. Г., по който продавач отново е ЕТ „Галина-К-К. Д.”. К. А. И. закупила от ЕТ „Галина-К-К. Д.” и апартамент А3, който продала през 2012 г. на Н. А. Б. и В. Б. Б., граждани на Руската Федерация. И. притежавала в същата жилищна сграда и апартамент *, който продала на 5.09.2017 г. на В. К. В. (разпитана като свидетел по делото). К. И. не е омъжена, има син - И. Т. К., роден през 2001 г., чийто баща е Т. И. К.. Последният е син на свидетеля И. Т. К.. Съдът е визирал, че относно владението на имота са събрани гласни доказателства. В качеството на свидетели, доведени от ищцовата страна, са разпитани А. Д., К. А. и П. И.; на ответната страна са разпитани като свидетели В. В., Т. И. и И. К.. Пред него са извършени очни ставки с участието на свидетелите Д., А., В., И. и К.. Оформени са две групи свидетели, които дават противоречиви показания за това кое лице и в какъв период от време е ползвало гаража. Водените от ищците свидетели сочат, че след като ищците закупили гаража през 2010 г., в продължение на около шест години го ползвали, когато идвали на почивка в [населено място]; за периода 2010 г. - 2016 г. никой друг не ползвал гаража. Конкретно, К. А. свидетелства, че имал ключ от гаража и апартамента на ищците и ходел често (на две-три седмици), да наглежда имотите им, вкл. отсядал там. През цялото това време не бил виждал други хора да ползват гаража, нито в него да се складират строителни материали. Свидетелите, доведени от ответницата по иска, сочат, че ключ от гаража имала собственичката К. И., която го предоставила на свидетелите К., И. и В.. Свидетелят И. твърди, че през зимата на 2012 г. ползвал процесния гараж, за да складира строителни материали. Свидетелят К. сочи, че К. И. му предоставила ключ за гаража и той водил там различни хора на огледи, вкл. свидетелката В.. Последната заявява, че в края на 2014 г. закупили апартамент и процесния гараж, ремонтирали ги и ги ползвали. Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд е направил следните правни изводи: Ф. Ф. Ф. и Ц. Е. П. закупили гаража през 2010 г., без да знаят, че продавачът не е собственик, поради което се явяват добросъвестни владелци. По този въпрос съдът се е позовал и на приетото в отменителното решение на ВКС при предходното касационно обжалване. Установено е по делото, че ищците са владели спокойно и необезпокоявано имота за периода от закупуването му през 2010 г. до есента на 2016 г., т.е за период повече от пет години. За да направи този извод, въззивният съд е възприел изцяло показанията на свидетелите Д. и А., сочещи, че за периода 2010 г. - 2016 г. Ф. и П. идвали често на почивка в [населено място] и ползвали гаража, като и двамата свидетели имат преки и лични впечатления. Свидетелката Д. гостувала на ищците, вкл. влизала и в процесния гараж. Свидетелят А., освен че посещавал имота при идването на ищците, имал ключ от гаража и апартамента, като през 2-3 седмици идвал да наглежда имотите им. Свидетелят е категоричен, че за този период не е виждал други лица да ползват гаража, респ. някой да е предявявал някакви претенции. Окръжен съд – Благоевград е посочил, че кредитира показанията на посочените свидетели като логични, последователни и изхождащи от незаинтересовани лица. Същевременно е изложил, че не възприема показанията на свидетелите В. и К., предвид косвената им заинтересованост от изхода на спора – установява се по делото, че В. очаква да придобие собствеността върху гаража (предвид сключен предварителен договор и дадено капаро) и едновременно с това е извършила ремонт на имота; К. е дядо на детето на ответницата по предявения иск К. И., а освен това е посредничил при преговорите между В. и И. за покупката на гаража, като през 2016 г., след възникване на проблем със собствеността на последния, именно К. бил търсен от В. за изясняване на създалата се ситуация. Относно показанията на свидетеля И., Окръжен съд – Благоевград е визирал, че е налице противоречие в тях относно твърдения от него пред двете съдебни инстанции срок на извършван от този свидетел ремонт на апартамент в сградата, както и че те противоречат на изложеното от свидетеля А., поради което също не ги е кредитирал. Допълнително е посочил, че дори да се приеме, че И. е ползвал гаража за складиране на строителни материали във връзка с ремонта на апартамента през зимата на 2012 г., това не е продължило за период повече от шест месеца (продължило е за най-много пет месеца), поради което владението на ищците не е било изгубено за период повече от шест месеца и давността не е била прекъсната. Ето защо въззивният съд, въз основа на анализа на събрания пред първата инстанция доказателствен материал и извършените пред него очни ставки, е приел за безспорно и категорично доказано, че Ф. Ф. Ф. и Ц. Е. П. са станали собственици на процесния гараж на основание кратката придобивна давност, поради което искът им се явява основателен. Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК К. И. се позовава, на първо място, на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди всички относими доказателства по делото, да посочи кои факти от значение за спорното право приема за установени; да изложи причините, поради които не кредитира някои от доказателствата по делото; при противоречиви свидетелски показания да обоснове защо дава вяра на едни, а не кредитира други; да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, като твърди, че по този въпрос атакуваното от нея решение противоречи на приетото в: ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 381/21.03.2012 г. по гр. д. № 756/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 101/28.10.2016 г. по гр. д. № 853/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 180/6.02.2017 г. по гр. д. № 1826/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., решение по гр. д. № 4744/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 22/24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на ВКС, І г. о., решение № 3/22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 149/3.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др. В изложението е посочено, че въззивният съд не е отговорил на оплакванията и доводите на И., изложени във въззивната й жалба; жалбоподателката счита за формално посочването, че кредитираните показания на свидетелите Д. и А. са логични и последователни, тъй като съдът не е изследвал и анализирал множеството вътрешни противоречия, съдържащи се в показанията на тези свидетели, не е обсъдена в контекста на достоверност и настъпилата промяна в тези показания по въпроса относно начина на получаване на ключа и смяна на бравата на гаража, съобразно промененото фактическо твърдение на ищците за това обстоятелство; същевременно показанията на свидетелите В. и К. са изключени, поради противоречието им с показанията на първите двама и поради заинтересованост, без да се изследва въпросът за евентуална заинтересованост и на първата група свидетели и без да се изследва заинтересоваността на В. и К. повлияла ли е и ако да - как, при възприемането на фактите или при възпроизвеждането им, или по друг начин; произволно и необосновано са изключени показанията на свидетеля И.. Жалбоподателката твърди, че при наличие на противоречиви показания задължение на съда е да прецени тяхната достоверност с оглед на самите показания и във връзка с останалите доказателства по делото, както и да се мотивира кои възприема - дейност, която в случая липсва. Сочи и че въззивната инстанция не е изложила собствените си изводи какви фактически обстоятелства приема за установени по делото относно ключовете за процесния гараж - дали тези, които са възприети от първоинстанционния съд - че и двете страни имали еднакви ключове за гаража от 2010 до 2016 г., или тези, които на по-късен етап са поддържани от ищците - че седмица след като купили гаража, сменили ключа за него. На второ място, в изложението е визирано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Жалбоподателката твърди, че съдържанието на въззивното решение свидетелства за грубо нарушение на процесуалните правила, относими към формиране и излагане на вътрешното съдийско убеждение, доколкото в решението отсъстват фактически констатации по релевантните за спора обстоятелства и анализ на събраните по делото доказателства. Окръжен съд – Благоевград не е изложил собствените си фактически констатации по изключително съществения въпрос относно ключовете за процесния гараж - дали приема, че и двете страни имали еднакви ключове за гаража от 2010 до 2016 г., или че седмица след като купили гаража, ищците сменили ключа за него, при което е очевидно, че е невъзможно двете страни да са разполагали с еднакви ключове, осигуряващи им достъп до процесния гараж. От Ф. Ф. Ф. и Ц. Е. П. е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: В случая въззивният съд не е действал в противоречие със задължителната практика и с практиката на ВКС по формулирания в изложението процесуалноправен въпрос (въпроси), включително визираната от жалбоподателката. Решението му е съобразено със задължителната практика на ВКС, установена с ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивната инстанция, като инстанция по съществото на спора, е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си в съответствие с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съгласно установената непротиворечива практика на ВКС въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства, относими към правнозначимите за основателността на исковете факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да посочи кои правнорелевантни факти намира за установени по делото и кои - за неосъществили се. При противоречиви свидетелски показания съдът следва по вътрешно убеждение да прецени тяхната достоверност, с оглед на самите показания и останалите доказателства по делото, и да се мотивира на кои свидетели дава вяра и защо. В случая въззивният съд е изпълнил горните задължения. В частност, същият подробно е обсъдил свидетелските показания по спорния пред него въпрос относно владението на процесния гараж; посочил е, че същите са противоречиви, като подробно и ясно се е обосновал на коя група свидетели дава вяра и защо. Действително, Окръжен съд – Благоевград не е изложил какво приема относно ключа за гаража – дали и двете страни по спора са притежавали ключове от една и съща брава през процесния период или бравата е била сменена, кога и от кого, но това не рефлектира съществено върху решаващите му изводи относно това кой е упражнявал фактическа власт върху имота съгласно кредитираните от съда доказателства. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Горното обуславя недопускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба имат право на направените от тях разноски за адвокат пред ВКС в размер на 800 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,