Определение № 254 от 06.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1351/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „А.“ АД срещу определение №315/17.05.2023г. по ч.т.д.№124/23г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него са потвърдени определение от 31.05.2022г. по т.д.№675/2021г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -12 състав, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения иск по чл.22 ал.1 от ЗБН, както и определение от 12.12.2022г. по т.д.№675/2021г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -12 състав, с което е допълнено определението от 31.05.2022г., като е прекратено и производството по иска по чл.22 ал.2 т.1 от ЗБН. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 пр.3 от ГПК. При позоваване на предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК са поставени шест въпроса относно правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на определено право на ответника, упражняването на което засяга съществуването и реализацията на субективно право на ищеца и относно предмета на делото в тази хипотеза. Частният касационен жалбоподател поддържа, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителните разяснения в ТР №8 от 27.11.2013г. по т.д.№8/2012 на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС, формирана с решение №504 от 12.07.2011г. по гр.д.№603/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №256 от 11.06.2012г. по гр.д.№1154/2011г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №352 от 14.10.2011г. по гр.д.№1301/2010г. на ВКС, ГК, І г.о. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК са поставени още шестнадесет въпроса относно правото на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и разпределена сума по влязла в сила и подлежаща на изпълнение от синдика сметка за разпределение по чл.99 ал.2 от ЗБН, да предяви иск за установяване несъществуването на правото на банката за прихващане на дължимата му по сметката сума; относно приложението на разпоредбата на чл.637 ал.6 от ТЗ; относно възможността на синдика да откаже да изпълни одобрена и влязла в сила сметка за разпределение; относно процесуалния ред за защита на правото на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и разпределена сума по влязла в сила сметка за разпределение, при отказ на синдика да изплати сумата поради направено възражение за прихващане с насрещно вземане на банката срещу кредитора. Развити са съображения и за очевидна неправилност на определението вследствие нарушаване правилата на формалната логика. Ответниците по жалбата „КТБ“АД /н./, както и А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на банката, изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, съответно неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. В исковата си молба „А.“ АД твърди, че е кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД с вземания по договор за банков влог в размер на 5 851 455,56лв., ведно със законната лихва, дължима за периода след 22.04.2015г. до окончателното погасяване на задължението. Твърди, че вземанията му са включени в списък на приетите от синдика вземания от 17.08.2015г., под №741 в описаните размери, като няма възражения по списъка, който е обявен в TP на 14.05.2016г. Излага доводи, че е включен във втора частична сметка за разпределение на налични суми на кредиторите на „КТБ“АД/н./ с приети вземания по чл.69, ал.1 от ЗБН под №418, като със сметката му е разпределена сума в размер на 506769,22 лв. обявена в ТР на 09.07.2020г. Сметката за разпределение била одобрена с Решение №96/18.08.2020г. на Фонда за гарантиране на влоговете в банкита/ФГВБ/, обявено в ТРРЮЛНЦ, но синдикът отказал изпълнението й. Вместо това до ищеца било отправено изявление за прихващане приложено към писмо изх.№ЧСР II-10/25.02.2021г. на банката, с което синдикът на „КТБ“ АД /н/ прихваща претендираните от него вземания на „КТБ“ АД по Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. реф.№ 36/033, с размер на ангажимента 1 568 400 щ. д., представляващи комисиона за издаване и комисиона за ангажимент за периода от 01.01.2014г. до 24.02.2021г. в общ размер на 1 024 165,20 щатски долара с левова равностойност в размер на 1 649 581,92 лв. срещу задължението към „А.“ АД по втора частична сменка за разпределение в размер на 506763,92 лв. Предвид изложеното ищецът „А.“ АД, е предявил при условията на евентуалност срещу „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ и А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ следните обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл.26. ал.1, предл. първо и второ ЗЗД, вр. с чл.44 от ЗЗД, вр. с чл.103 и 104 от ЗЗД, и чл.22, ал.1, т.1 и т.2 от ЗБН: - за приемане за установено на основание чл.124 ГПК, във вр. с чл.26. ал.1, предл. първо и второ ЗЗД, вр. с чл.44 от ЗЗД, вр. с чл.103 и 104от ЗЗД, че изявление за прихващане, приложено към отговор с изх.№ ЧСРII-10/25.02.2021г. по регистъра на КТБ/н./, с което синдикът на КТБ /н./ прихваща вземането на „А.“ АД в размер на 506 763,92лв., включено под №418 във втората частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“АД/н/, обявена в ТТРЮЛНЦ на 09.07.2022г., със задължения на „А.“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф. №36/033 в размер на 1 024 165,20 щ.д. с левова равностойност в размер на 1649 581,92лв., до размера на по - малкото от двете вземания, е нищожно, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, - евентуално за прогласяване на изявлението за прихващане за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.22, ал.1, т.1 от ЗБН, евентуално на основание чл.22, ал.2, т.1 от ЗБН; евентуално да бъде постановено решение на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.103 и чл.104 от ЗЗД, с което да бъде прието за установено, че изявлението за прихващане е неоснователно и не е породило правни последици, поради липса на активно вземане и липса на насрещност. С определение от 31.05.2022г. по т.д.№675/2021г. Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав е върнал исковата молба и е прекратил производството по иска по чл.22 ал.1 от ЗБН, както и по отношение на синдиците на „КТБ“ АД /н./. Съдът е приел, че активната легитимация за иска по чл.22 от ЗБН следва да се изведе в контекста на чл.60, ал.3 и ал.5 от ЗБН, като нормата не предоставя такава на кредитора. Приел е, че синдиците на банката не са пасивно легитимирани по всички предявени в производството искове, тъй като те са самостоятелни страни само в производството по несъстоятелност, но не и по отношение на третите лица, спрямо които съгласно чл.31, ал.1, т.1 и т.7 от ЗБН, представляват обявената в несъстоятелност банка и участват в производствата по делото, по които банката е страна, и завеждат от нейно име дела. С определение № 266279 от 12.12.2022г. по т.д. №675/2021г. на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, съдът е допълнил определението от 31.05.2022г, като е прекратил производството и по предявения от „А.“ АД иск по чл.22, ал.2, т.1 от ЗБН. За да потвърди обжалваното определение съставът на САС е изложил мотиви, че след като вземането на ищеца е установено в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./ то не може да бъде оспорвано, нито от синдиците, нито от несъстоятелната банка, нито от другите й кредитори. Посочил е, че ищецът има право да получи плащане по одобрената частична сметка за разпределение, на което съответства задължението на синдиците да изпълнят същата. Вземането на ищеца вече е установено в производството по предявяване на вземанията на несъстоятелната банка, то е придобило качеството на безспорност и има същата сила като силата на пресъдено нещо. С оглед на това е заключил, че липсва правен интерес от предявяването на процесните искове, защото не може да има правен спор между кредитор с прието вземане, включено в частичната и одобрена сметка за разпределение и синдиците на несъстоятелната банка.Според състава на САС фактът на неизпълнение на това законоустановено задължение от страна на синдиците е предмет на други, изрично уредени от законодателя производства, свързани с контрола върху дейността на синдиците и ангажиране на отговорността им, но не може да обоснове правен интерес от предявените искове. Съдът е обосновал липсата на правен интерес от предявените искове по чл.22, ал.1, т.1 от ЗБН и по чл.22, ал.2, т.1 от ЗБН и с аргумента, че дори и същите да бъдат уважени, ищецът няма да получи целения пряк резултат, а именно плащане на сумата разпределена му с частичната сметка за разпределение. Наред с това се е позовал и на разпоредбата на чл.637, ал.6 от ТЗ, съгласно която след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен в изрично предвидените хипотези. Посочил е, че в ЗБН липсва изрична разпоредба, която да урежда допустимо ли е след откриването на производството по несъстоятелност да бъдат образувани нови дела срещу длъжника, с какъв предмет и т.н., поради което предвид разпоредбата на чл.612, ал.2 от ТЗ следва да намери приложение разпоредбата на чл.637, ал.6 от ТЗ. Приел е, че предявените срещу длъжника и синдиците, като негови представители, искове с правно основание чл.22, ал.1, т.1 от ЗБН и чл.22, ал.2, т.1 от ЗБН, не са сред изключенията, посочени в чл.637, ал.6, т.1 - т.3 от ТЗ, поради което и съдебното производство, образувано въз основа на тях се явява процесуално недопустимо и следва да бъде прекратено. Настоящият състав на ВКС намира, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно. Първите шест поставени процесуалноправни въпроса са теоретични и не отразяват специфичните предпоставки за допустимост и изискванията за процесуална легитимация по установителните искове по чл.22 ал.1 и ал.2 от ЗБН. Поради това те не разкриват връзка с решаващите аргументи на въззивния съд и не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване. Част от въпросите, които касаторът поставя като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото, също не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на производството по предявените искове по чл.22 ал.1 т.1 и чл.22 ал.2 т.1 от ЗБН. Въпросите по т.1, т.2, т.8, т.15 и т.16 от раздел ІІ от изложението не касаят исковете по чл.22 ал.1 и ал.2 от ЗБН, а останалите установителни искове, предявени от „А.“ АД при условията на евентуално обективно съединяване, производството по които не е прекратено от първоинстанционния съд. Въпросите по т.4 и т.5 също не касаят допустимостта на исковете, разглеждани от въззивния съд, а визират общо хипотези на отказ на синдика да изпълни одобрената сметка за разпределение. Въпросът по т.6 относно възможността на синдика да откаже да изпълни сметка за разпределение поради отправено от него изявление за прихващане касае основателността на предявените искове, а не тяхната допустимост, която е предмет на проверка в настоящото производство. Въпросите по т.9, т.10, т.11, т.12 и т.13 касаят приложението на разпоредбата на чл.637 ал.6 от ТЗ, на която въззивният съд се е позовал в обжалваното определение, но само като допълнителен аргумент, доколкото изложеният от него решаващ довод е за липса на правен интерес от предявените искове. Останалите въпроси в раздел ІІ от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, касаят процесуалния ред за защита на правото на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и разпределена сума по влязла в сила сметка за разпределение, при отказ на синдика да изплати сумата поради направено възражение за прихващане с насрещно вземане на банката срещу кредитора. Въпросът следва да бъде уточнен от ВКС и с оглед вида на исковете, с които кредиторът - ищец по настоящото дело е сезирал съда и производството по които е прекратено, а именно: Допустимо ли е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и разпределена сума по влязла в сила сметка за разпределение, да търси защита по съдебен ред чрез исковете по чл.22 ал.1 т.1 от ЗБН, съответно чл.22 ал.2 т.1 от ЗБН при отказ на синдика да изплати сумата поради направено възражение за прихващане с вземане на банката срещу кредитора. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Осъществено е и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: по поставения въпрос не е създадена практика на ВКС и отговорът му ще допринесе за изясняване на приложимите правила на ЗБН. По така поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Неправилна е преценката на въззивния и първоинстанционния съд за липса на активна легитимация на ищеца, в качеството му на кредитор на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./, да предявява исковете по чл.22 ал.1 и ал.2 от ЗБН. Разпоредбата на чл.62 ал.1 от ЗБН предвижда, че иск по чл. 59, ал. 3 или 5, както и исковете по чл. 60, по чл. 60а и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат предявени освен от лицата по чл.60, ал.3 /временния синдик, синдика и Фонда за гарантиране на влоговете в банките/ и от всеки кредитор на банката в 5-годишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката, а исковете по чл.60, ал.5 - в 6-месечен срок от извършването на сделката или действието. В посочената разпоредба за кредиторите на несъстоятелността не е предвидена изрично възможност да предявяват исковете за установяване на нищожност по чл.22 ал.1 и ал.2 от ЗБН. Такъв извод обаче би бил в противоречие с разпоредбата на чл.60 ал.5 от ЗБН, съгласно която въз основа на иск, предявен от фонда, могат да бъдат обявени от съда по несъстоятелността за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и сделки и действия по ал. 1, т. 3, 4 или 5, извършени от временния синдик или от синдика на банката при осъществяване на правомощията му в производството по несъстоятелност, а ако за сделките или действията по предходното изречение са налице същевременно и основанията по чл.22 или по чл. 34, ал. 4, те са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Следователно разпоредбата на чл.60 ал.5 от ЗБН регламентира възможност за фонда да предявява както отменителни искове по чл.60 от ЗБН, така и установителните искове по чл.22 от ЗБН. След като по силата на чл.62 ал.1 от ЗБН исковете по чл. 60, ал.5 от ЗБН, могат да бъдат предявени освен от фонда и от всеки кредитор на банката, следва, че макар да не е изрично посочено в чл.62 ал.1 от ЗБН, за кредиторите на несъстоятелността е налице възможност да предявяват и исковете за установяване на нищожност на сделки в хипотезите на чл.22 от ЗБН. Изводът за възможността на кредиторите на несъстоятелността да предявяват установителни искове за нищожност на действия и сделки на специалните основания, предвидени в чл.22 ал.1 от ЗБН, се подкрепя и от факта, че в разпоредбите на чл.60 ал.3 и ал.5 от ЗБН, регламентиращи легитимацията на временния синдик, синдика и Фонда за гарантиране на влоговете в банките да предявяват искове за попълване на масата на несъстоятелността са посочени исковете по чл.60 ал.1 и 2, както и исковете за установяване на нищожност по чл.3, ал.3 или по чл.22, ал.2 ЗБН, но не са посочени изрично исковете по чл.22 ал.1 от ЗБН. Липсата на специален текст относно лицата, легитимирани да предявяват исковете по чл.22 ал.1 от ЗБН, не може да се тълкува като забрана за кредиторите да ги предявяват, доколкото изрична възможност не е предвидена и за органите на банковата несъстоятелност. При липса на други правила, легитимацията при тези искове следва да бъде идентична с легитимацията при останалите установителни искове по чл.3 ал.3 от ЗБН и по чл.22 ал.2 от ЗБН, които съгласно чл.62 ал.1 от ЗБН, вр. чл.60 ал.3 от ЗБН могат да се предявяват и от кредиторите. Неправилно въззивният съд е обосновал недопустимостта на исковете, позовавайки се на установената в чл.637 ал.6 от ТЗ забрана за образуване след откриване на производството по несъстоятелност на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника. Тази забрана не обхваща специалните установителни и отменителни искове, предназначени за попълване на масата на несъстоятелността, предявяването на които е обусловено именно от откриването на производството по несъстоятелност. При извод, че частният касационен жалбоподател като кредитор на несъстоятелността е легитимиран да предявява исковете по чл.22 ал.1 и ал.2 от ЗБН, при преценката на допустимостта на предявените в настоящото производство искове следва да се отчита тяхната характеристика и доколко защитата, която осигуряват на кредиторите на несъстоятелността би била адекватна на твърдяното от жалбоподателя увреждащо действие. Разпоредбата на чл.22 ал.1 т.1 от ЗБН предвижда, че е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред или в нарушение на изискванията на този закон изпълнение на задължение на банката, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Разпоредбата е аналогична на разпоредбата на чл.646 ал.1 т.1 от ТЗ и осигурява защита на всички кредитори срещу неправомерно изпълнение на задължение, възникнало до откриването на производството по несъстоятелност. Доколкото в обхвата на разпоредбата се включват правни действия след вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, те могат да бъдат осъществени както от десезираните органи на длъжника, така и от органите на несъстоятелността. Чрез този иск се преодоляват не само действия, осигуряващи преферентен ефект на отделни кредитори, но се цели запазване на установения в производството по несъстоятелност ред за осребряване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите. За разлика от иска по чл.22 ал.1 т.1 от ЗБН, искът по чл.22 ал.2 т.1 от ЗБН е насочен срещу действия на длъжника, с които към момента на извършването им не са нарушени нормативни изисквания. С този иск се цели преодоляване само на т.н. преферентен ефект на извършено от банката след началната дата на неплатежоспособността изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнението. В Закона за банковата несъстоятелност не е проведено систематично разграничение на отменителните и преферентните искове, като във всяка от разпоредбите на чл.22 ал.2 от ЗБН и чл.60 ал.1 от ЗБН се уреждат и двата вида фактически състави. Искът с правно основание чл.22 ал.2 т.1 от ЗБН разкрива същностните характеристика на преферентен иск, целящ да осигури защита срещу действия и сделки от страна на длъжника, които създават т.н. „преферентен ефект” на едни негови кредитори спрямо други, като осигуряват привилегировано положение на първите относно поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността, заобикаляйки императивната уредба на тази материя в чл.722 ал.1 от ТЗ, респ. ЗБН, с което създават опасност за кредиторите от последващите редове да не бъдат удовлетворени изцяло или отчасти. Твърдяното от ищеца увреждащо действие на синдиците на „КТБ“ АД не се свързва с осигуряване на преферентен ефект за определен кредитор спрямо останалите кредитори на банковата несъстоятелност. Поради това и търсената от ищеца защита не може да бъде постигната чрез иска по чл.22 ал.2 т.1 от ЗБН, който е насочен не срещу увреждащи масата на несъстоятелността или правата на отделни кредитори действия или сделки, а само срещу привилегировано удовлетворяване на даден кредитор, осигуряващо негово преимуществено положение при поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника и създаващо опасност за удовлетворяването на останалите кредитори. При изложената съпоставка на същностните характеристики, разграничаващи двата установителни иска, се налага изводът, че по отношение на ищеца не е налице правен интерес от предявяването на иска по чл.22 ал.2 т.1 от ЗБН. Доколкото ищецът претендира, че действията на синдиците на „КТБ“ АД /н./ по извършване на прихващане на включените в сметката за разпределение негови вземания с вземания на банката срещу него, съставляват нарушение на реда за удовлетворяването на кредиторите в производството, за него е налице правен интерес от предявяването на иска по чл.22 ал.1 т.1 от ЗБН. Преценката дали погасяване на вземанията на кредитори, включени в сметка за разпределение по чл.99 от ЗБН, може да се извърши чрез прихващане с вземания на банката срещу тях или това прихващане се явява нарушение на реда за удовлетворяването на кредиторите, е въпрос по основателността на предявения иск. Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че предявеният иск по чл.22 ал.1 т.1 от ЗБН е допустим, съответно определението на САС и потвърденото с него определение на СГС, допълнено с определение от 12.12.2022г. по същото дело, следва да бъдат отменени в частта, с която е прекратено производството по предявения от „А.“ АД иск по чл.22 ал.1 т.1 от ЗБН, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на този и останалите обективно съединени искове, по отношение на които първоинстанционният съд не е прекратил производството. В останалата му част обжалваното въззивно определение следва да бъде оставено в сила, доколкото изводите на въззивния съд относно недопустимостта на иска по чл.22 ал.2 т.1 от ЗБН и липсата на надлежна легитимация на синдиците на банката като самостоятелна страна – ответник по всички предявени искове, са правилни. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд